Министерство на времето от Анаис Шааф, Хавиер Паскуал
Сериала е доста интересен, гледах някои епизоди преди години https://m.imdb.com/title/tt4136774/ Надявам се и книгата да е добра!
Чудото на любовта от Шерил Удс
Не ми допадна особено. Много предвидима, без никакъв съспенс, никакви изненади във фабулата. То е ясно, че в любовните романи накрая се женят хората (обикновено), но тук нямаше никаква интрига, и аз като бъдещата свекърва се надявах по-бързо да се оженят, че да свърши книгата.
Свидетел на огъня от Ларш Кеплер
Много добър трилър,напоследък Ми станаха любими скандинавските автори,
Кристин от Стивън Кинг
Страхотна!Кога ще я има и втора част?
Бонбони за закуска от Дороти Кумсън
Книгата е много хубава и нестандартна.
Завещанието от Кристен Ашли
Много увлекателен роман за истински пълноценния семеен живот с деца и с любов. Стилът също много ми допадна. Но сексуалните сцени са прекалено подробно описани и твърде много на брой, а това е проява на лош вкус от страна на авторката, а може би от страна на редакторите. Така романът, който би могъл да е подходящ за цялото семейство, в този си вид става само за родители.
Човек на име Уве от Фредрик Бакман
Опит да се напише комедия през сълзи, но не знам колко е успешно? Предпалага се, че ситуациите и диалозите трябва да са смешни или остроумни, но за мен не са. Струват ми се предсказуеми, банални и сладникави, а на моменти по детински глупавати. В очи се набива някакъв стремеж за оригиналност, който личи и в наименованието на главите.
Езикът го намирам за елементарен и тромав, но това може да е от превода? За това пък се чете лесно и е подходяща за юноши.
Моята оценка 3.
Мартин Идън от Джек Лондон
Прекрасна!
Едноетажна Америка от Иля Илф, Евгений Петров
Добре написано от двама наблюдателни хора. Единствено в края апологетикакта на сисисириту слага катран в кацата. Какво да се прави, сталински временена са били. Благодаря на екип Читанка!
Огнената кралица от Антъни Райън
Първата книга беше прекрасна. Втората посредствена, а третата — досадна, скучна, банална, безинтересна. Антъни Райън бил на нивото на Джо Абъркромби. Ами не, не е .
Добра година от Питър Мейл
Макар героите да са същите, историята тук е доста по-различна от тази във филма. Общото е любовта, истинската храна и хубавото вино.
Девети ноември от Колийн Хувър
Книгата е много интересна, супер увлекателна и не можеш да се откъснеш до последната страница!
Чист грях от Сюзън Джонсън
Здравейте, на тази авторка ви препоръчвам книгата „Сребърен пламък“.
Изглежда, че съм една от малкото, на които книгата не се е харесала (или по-точно това, което някак успях да прочета от нея). За първи път попадам на тази авторка и … не съм очарована. Героите някак си не успяха да ми станат симпатични. Освен това твърде много е заложено на еротичните сцени, още в първата глава има такава, което, въпреки че е що-годе добре написана, за мен е минус, губи се тръпката от очакването на кулминацията на чувствата и страстта между героите. На следващо място ми липсва интрига, нямаше никакво по-особено обстоятелство, което да нажежава обстановката, поне в началото. По-натам може и да се е появило нещо, но май нямам стимул да продължа да чета. Накратко е това. Ако някога ми се прииска да я дочета и успея да го направя, ще поставя и оценка.
Сълзите на гранита от Барбара Делински
Хубава е защото е много добре написана, има една прекрасна цялост на повествованието за авторката знае какво иска да каже. Не си губи времето в излишни сюжетни линии, които не водят до никъде, а напротив, с подробности описва по повече от един динамични конфликта по много интересен начин.
Неукротимо сърце от Джейн Фийдър
Издавани ли са в България 1 и 7 книга от поредицата?
Сбъднати мечти от Нора Робъртс
Първа част ми хареса, втора беше много мудна и скучна във всички отношения. Започнах трета с голяма доза скептицизъм, но останах много приятно изненадана — имаше динамика, добри диалози и отлично разгръщане на характерите на героите.
Сорая от Мелтем Йълмаз
Потресаваща история за съдбата на сирийските бежанци от войната там . В главата ми изплуват злобните коментари спрямо имигрантите . Моля се никога да нямаме такава съдба .
Да дойдеш на света от Маргарет Мацантини
Само хората с деца се боят истински от войната…
Тежка, но същевременно доста четивна книга, която засяга проблеми, някои от които са зловещо актуални и в момента. За вътрешните войни, които бушуват у много от нас и за безмилостната и често безсмислена агресия на шовинистични и безумни същества, незаслужаващи да бъдат определени като хора.
Приликите между гражданските войни при разпада на Югославия се набиват много на очи, сравнени с рашистката агресия спрямо Украйна. Жалко е, че всичко се повтаря, нищо не е научено от предишните грешки и естествено, невинните плащат пълната цена…
Най-страшното за мен е, че убийците и насилниците получиха шанса да отгледат собствената си семка, да ги подготвят за свои заместници и наследници — както те насилваха и убиваха хорста, които не желаеха да живеят повече под сръбски ботуш!
Сега сръбски наемници убиват заедно с рашистите децата на Украйна, както бащите им убиваха тези на Сараео, на Хърватия, на Косово, без капка жал…
Най-привлечен бях от бащата на Джема, него заобичах и ще ми липсва. Както и от тихата лудост на Гойко, поетът когото войната унищожи.
Моята оценка — 4,5*.
Цитати:
„Защо в живота се случва да се откажем от добрите хора заради другите, които не ни интересуват, не правят нищо добро за нас, само се пречкат в краката ни, покваряват ни с техните лъжи, приучават ни да бъдем зайци?“
„Надеждата принадлежи на децата. Ние, възрастните, вече сме се надявали и почти винаги сме били губещите.“
„В Сараево доста хора мислят, че войната не е свършила, просто е прекъсната.“
— Колко е красиво…
— Кое татко?
— Когато нещо се ражда.
„Господ е само далечен съучастник в недъзите на хората.“
„Към сръбските четници са се присъдинили странници, пристигнали от чужбина за да се забавляват. Снайперисти, на които картонените мишени са омръзнали…“
Планетата на Шекспир от Клифърд Саймък
Саймък рядко разочарова!
Леко е да се пътешества из неговите чудни светове, очаква ни винаги смислена и оригинална история, както и многобройни звездни и човешки герои, които бързо могат да ти станат близки и приятели.
С кеф я препрочетох, след толкова много време. И намирам този кратък роман за много човечен и добър, провокиращ читателя да се замисли и върху личното, и върху фундаменталното.
Непреходна sci-fi класика!
P.S. Интересно е решението на илюстратора на българската корица да я увенчае баш с робота Никодим.
Читателски коментари