Светослав Иванов
Ще се стопи снегът…

Ще се стопи снегът. Все някой ден

ще дойдат щъркели.

И първите цветя ще бъдат бели.

Небето ще се извали и ще поникнат облаци

И може би ще бъда жив, ще седна в парка

на пейката под цъфналите клони.

Децата ще изпълнят люлките

със смях и шарени балони.

Ще бъде многоцветно, както никога,

и топъл вятър ще разнасят птиците.

А може би не ще изпратя зимата.

Снегът ще ме покрие скоро целия.

Косите ми са бели, а брадата ми

Е вече цяла заскрежена… И студено е.

И знам… Ще заплачат и ще псуват хората,

когато ме погребват ще е снежно-ледено.

Но нищо!… Когато се стопи, и пръкнат жабите

по гроба ми ще кацат щъркели.