Светослав Иванов
Топло

Да можех някъде на топло

ръце да сгрея, в топлото огнище

да вдига пара вряла супа…

С бутилка вино, тъжна песен

да мрънка в ъгъла брадясал скитник.

И аз да се превия, да се свия като куче

на пода, на дъските, под масата на завет.

И никой да не вика, да не тропа с обуща

по мен… Дано не ме ругае,

че очите ми ще кротнат като болни птици.

Че аз ще бъда сит, на топло, че е тихо.

Че дръзнал съм да спя, дори и да сънувам,

че някак съм човек… Да бъде топло, много искам.