Светослав Иванов
Началото на зимата

И все пак светът е красив, и небето е пълно със птици.

Диша зимата — вятърът носи снежинки,

                                                те си играят с враните.

Някъде кучета лаят — навярно за нещо са весели.

И не молят за хляб, за къщурка и топличко.

Все пак знам — нямам, не намирам във себе си силата

да отворя прозореца, да подсвирна,

                                                да взема със шепи от слънцето

и сякаш е топка от сняг, да посегна и хвърля по бабата

дето долу примъква измръзнало чантата,

с мизерия пълна, с лук за обяд и със грижата…

Ех, бабо — засмей се! Виждаш ли малките

дето направиха Снежен човек — и той — смешен е

с нослето от морков… Погледни! — той маха ни

със ръка от метла, и е влюбен във зимата.

Дори да не мога да стана, да видя — светът е красив!

И небето е пълно със птици и снежинки свободни.