Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,3 (× 3 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне

Ще вали пак, прежуря увиснало слънцето.

И птиците нервно летят, тежи въздухът, пълен с демони.

Събират се облаци, космати и зли като кучета.

Не ми стига дъхът, в гърдите пулсира и стене

                                                до болка сърцето ми.

Очите ми блъскат в небето, като врабче — във прозорецът.

Без да мога да спра, все вървя, а като чаша

                                                са празни посоките.

Ти си до мен, а това е чисто и хубаво.

И ме научи по своему, да обичам и живота, и себе си.

Миг преди краят, ме накара да се страхувам от него.

Край
Читателите на „Ще вали пак, прежуря увиснало слънцето…“ са прочели и: