Светослав Иванов
Из мокрия парк само аз скитам…

Из мокрия парк само аз скитам.

Не, още един под дъжда е заситнил,

води изплезено куче. То трепери горкото.

Под чадъра стопанинът ме изгледа накриво.

Нека се мръщи, а аз се усмихвам!

Замириса на студ и на кално, и зима.

Из локвите плува пожълтялата шума

и кръгчета правят дъждовните капки.

Аз съм измокрен до кости, но весел.

От лицето ми капките мият умора,

лоши спомени, мисли, раздели…

Ще поседна във някоя схлупена кръчма

сред продавачки на вестници и пияни бакали.

Ще пийна чай и коняк, ще послушам.

И ще тръгна пак под дъжда… Не обичам чадъри.