Светослав Иванов
Дъжд заваля, зачервиха покриви къщите…

Дъжд заваля, зачервиха покриви къщите.

И снегът се прибра на завет горе по билото.

Блеснаха сребърни локви, кална е селската улица.

Мина измокрено псе и галоши провлачила бабата,

крета превита надве, на бастунче подпряла годините.

На слама мирише, на овце и на пролет.

Ще вали, превали, ще се разпука като стомна небето.

Ще се усмихне отгоре, топло — червено и слънцето.

По старата круша ще започнат да се любят гугутките.

И овехтелият поп, от амвона на малката църквичка,

ще се моли на Бог, да благослови това българско село.

На гроба на дядо ще изникне букет от цветя,

които не намерих време да сложа.