Светослав Иванов
Във тази нощ…

Във тази нощ, когато мокър сняг

полепва по крилата, тегне, цапа

и ангелите бели

над теб кръжат, объркани и неми…

Във тази нощ, когато вятър драска

в прозореца ми съскат зли прокоби…

И скитникът с усмивка, премръзнал гасне

на пейката във парка, прегърнал някой спомен…

И всичко свято и красиво

— изчезва:

                мокър сняг и вятър, страшно,

затрупано от безразлично бяло.

Във тази нощ

                        — разкаян,

                                        страдащ.

На вятър стон,

                        въздишка плаха…

Отново аз те благославям.