Светослав Иванов
Утрото е синкаво, мъгливо…

Утрото е синкаво, мъгливо.

Парят ми очите — нощ безсънна.

Ситнят кучета навън и хора,

свели погледи надолу,

пъплят без посока. Булевардът

е изцъклил мокро тяло.

Пръска сняг в прозореца ми, съска,

драска с нокти по стъклото.

Гладен съм и безработен.

Слушам

някъде накацали, унило

грачат врани без надежда.

Всичко е замръзнало. И духа.

Сякаш е обесено — пердето

се поклаща. Глухо, в мойта стая

се разхожда тишината.