Светослав Иванов
Привечер

Като буболечки навъсени плъзнаха хората

от трамваи, от спирки, от сергии и дупки.

Мъкнат картофи жените, мъжете — навъсени,

бързат да пият, ако не заспят — ще се къпят.

Въздъхна от сладост опожарена земята.

Литнаха горе даже и птици.

Небето — червено — като чаша със вино,

се излива полека надолу.

В блока отсреща — ръкави размаха прането.

Децата разменят картинки отдолу.

Няколко кучета, съседът по потник оправя колата.

Мирише от кофите на прокиснали дини.

Ще се мръкне полека… след мача и хляба.

Ще заспят тази нощ и прозорците.

Към луната ще литнат няколко прилепа.

Изгорели, в тревите ще млъкнат щурците.

Само едно куче, полудяло от жега

Цяла нощ озлобено, ще лае звездите.