Елеонора Граматикова
Единствена

Със силата на пролетна магия

връхлита ме нечакана тъга

и няма как, Родино, да прикрия

сълзите си по свидната земя.

Огньовете ти стари още пазя

във дъното на своята душа,

те карат ме да любя и да мразя,

със гордост тебе майка да зова.

 

И песните хайдушки още пея —

те символ са на нашата съдба…

Във твойта героична епопея

блести едничка дума: свобода.

 

Българийо, тъй пламенна и мила,

завинаги ще палиш в мен кръвта…

Със никоя не бих те аз сменила,

към теб ме връща винаги света.