Фредерик Форсайт
Как да поставиш проблема (10)

ЕПИЛОГ

Остатъкът от септември бе наситен със събития.

В отговор на ежедневните телефонни обаждания вестникарят в Съдбери потвърди, че се е получило второ писмо, адресирано до господин Макфий. Дегизиран като рижия шотландец, отиде с влак да го вземе. Пликът съдържаше чек от „Дарси“ за двеста шестдесет и пет хиляди лири.

С помощта на някои прекрасно фалшифицирани от Джули документи той си отвори сметка в „Барклис Банк“ в Сейнт Питър Порт на остров Гърнзи, един от последните данъчни убежища във Великобритания. Когато му изплатиха чека, Тръмпи отиде на острова със самолет и си отвори друга сметка в „Роял Банк ъв Канада“, на същата улица. После се върна в „Барклис“ и прехвърли парите от господин Хемиш Макфий на господин Гор. Заместник-управителят на „Барклис“ се изненада от бързината на отваряне и закриване на сметката на шотландеца, но не възрази.

От канадците, които не даваха и пукната пара за британските данъчни закони, Тръмпи получи два чека.

Единият, на стойност тринадесет хиляди двеста и петдесет лири, отиде за Коли Бърнсайд, който щеше да изживее залеза на своя живот в море от качествено бордо.

Тръмпи изтегли хиляда седемстотин и петдесет лири в брой за себе си, за да се „отърка в парите“. Вторият чек бе за Бени Евънс и Джули Дей — сто и петдесет хиляди лири. С остатъка от стоте хиляди услужливите канадци с готовност създадоха дългосрочен фонд, от който през остатъка от дните си Тръмпингтън Гор щеше да получава по около хиляда лири месечно.

Бени и Джули се ожениха и се върнаха в родния Ланкшир на Бени, където той отвори малка художествена галерия, а тя стана компютърна програмистка на свободна практика. След година металът по лицето и изрусените кичури бяха изчезнали и младото семейство имаше двама прекрасни близнаци.

Тръмпи се прибра от остров Гърнзи и у дома го очакваше писмо от „Иън Продъкшънс“. В него се казваше, че Пиърс Броснан, с когото беше играл една съвсем малка роля, искал да му повери много по-важно участие в следващия филм за Джеймс Бонд.

Някой информира Чарли Доусън и с помощта на развеселения професор Карпентър той осигури скандала на десетилетието в света на изкуството.

Полицията продължи да издирва Хамиш Макфий и господин Ямамото, но Скотланд Ярд не хранеше големи надежди.

Марина продаде спомените си на „Нюз ъв дъ Уърлд“. Лейди Елинор Слейд незабавно проведе продължително съвещание с Файона Шекълтън, доайен на лондонските адвокати, които се занимаваха с разводи. Стигна се до споразумение, което позволи на Перигрин да задържи копчетата си за ръкави.

Той напусна Лондон и за последен път го видяха да ръководи долнопробен бар на Антигуа. Херцог Гейтсхед все още трябва сам да плаща за пиенето си в „Уайтс“.