Фредерик Форсайт
Ветеранът (14)

ШЕСТНАДЕСЕТИ ДЕН — СРЯДА

Прабани Сундаран беше в паника и споделяше опасенията си с един висшестоящ служител на прокуратурата.

— За другия вторник ще имам нужда от опитен прокурор, господине. Не мога да изляза срещу Ванситарт.

— Ще се наложи, Прабани — отвърна началникът на отдела. — Половината от хората ми още са в отпуска. Скапаният август, както ти е известно. Всички останали са затънали в работа до гуша.

— Но това е Ванситарт! Той направо ще изпече свидетелите ни на шиш.

— Виж, става дума само за предварителен процес. Чиста формалност. Той залага на много рискована стратегия. В стенограмата на заседанието ще открием цялата му защита. Чудесно. Ще ми се всеки път да ставаше така.

— Ами ако господин Стийн прекрати делото?

— Виж сега, Прабани, трябва да запазиш спокойствие. Стийн няма да го прекрати. Имаме достатъчно убедителни доказателства. Твърдите показания на Пател. Идентифицирането на обвиняемите. Ако Пател свидетелства, Стийн ще даде ход на делото. Без Пател така или иначе нямаше да можем да направим нищо.

Следобед стана още по-зле. Обади се главният съдебен секретар. Имало промяна на графика. Освобождавал се целият петък. Била ли съгласна да прехвърлят заседанието за тогава? Прабани Сундаран се замисли. Освен Пател и Уитъкър, човека с кучето, всички други свидетели на прокуратурата бяха специалисти. Щеше да се наложи да намерят време. Тя помоли за един час и им се обади. В четири се обади на секретаря и даде съгласието си.