Томас Грийниъс
Мисията Атлантида (24)

23.

Самолетоносачът на САЩ „Констелейшън“

 

Адмирал Ханк Уорън шляпаше през наводнения вътрешен хангар на самолетоносача и оглеждаше щетите. В крайна сметка корабът не се преобърна, но бе погълнал количество вода, напълно достатъчно да потопи „Титаник“ два пъти. При все това старото момиче все още се държеше на вода, куцащо само на аварийно захранване.

Първоначалните доклади, които идваха от Геологичния изследователски център в Голдън, щата Колорадо, както и няколко японски агенции, обясняваха причината за огромната приливна вълна с мощно земетресение в Източна Антарктида — 11.1 по скалата на Рихтер. Но от „Макмърдо“ и „Амундсен-Скот“ не бяха в състояние да потвърдят тази информация. Невижданият срив в електромагнитните импулси бе прекъснал комуникациите с американските бази на континента.

Всичко това обаче като че ли потвърждаваше данните на Москва и Пекин за „сеизмично събитие“ в Антарктида, дължащо се на тайни американски ядрени опити — в грубо нарушение на Международния антарктически договор.

Електромагнитният импулс бе ослепил и шпионските сателити над главите им. Адмиралът бе уведомен, че ако не може да изпрати свой самолет на разузнаване над епицентъра, то тогава ще трябва да чака най-малко шестнадесет часа, защото поне толкова време е необходимо на което и да било американско военно формирование да достигне целта — за да може или да докаже неоснователността на обвиненията за незаконни ядрени опити, или да покрие мръсните игрички на Йейтс.

— Да се продъниш в ада дано, Йейтс! — промърмори Уорън, докато прекрачваше останките от счупено самолетно крило. Доколкото можеше да прецени, беше на един от техните F/A–18 „Хорнет“. Другата му част се въргаляше до нещо, което доскоро очевидно е било „Вайкинг“ S–3B.

Адмиралът поклати глава. Двадесет и шест от хората му ранени, трима в критично състояние и девет изчезнали. И това бе само на неговия самолетоносач. В новините съобщаваха, че една трета от остров Мейл, столицата на Малдивите, е потопена. В тази част на океана дори и слабото повишаване на морското ниво бе в състояние да изтрие от лицето на Земята цялата островна държава — общо 1180 острова. На риск бе изложено население, наброяващо 263 000 души.

Единственото положително нещо, което Уорън докладва на Вашингтон, бе, че екипажът му е успял да спаси протестиращите от организацията „Грийнпийс“, чийто кораб отдавна бе потънал. И сега досадниците им помагаха в грижите за ранените, а освен това сервираха едно от най-хубавите проклети кафета, които адмиралът някога бе вкусвал.

Пиеше вече четвъртата си чаша, когато до него прецапа свързочникът.

— Спешно съобщение от „Милстар“, сър!

Уорън се загледа в носещия си покрай него във водата чорап. „Милстар“ улесняваше комуникацията на президента на САЩ с висшето военно командване. Тази мрежа за гласова конферентна връзка на стойност 17 милиарда долара бе предназначена да помогне на висшите командири да обсъждат помежду си дали Северна Америка е заплашена от изстрелването на ядрена балистична ракета, както и да постигнат споразумение за евентуални ответни действия.

— Гриф „Приоритетно“, сър!

— Идвам веднага.

Уорън изпи последната глътка кафе и се загледа в хеликоптера „Блек Хоук“ с подсилена броня, който няколко от членовете на екипа по поддръжката в момента поправяха — по негова заповед. После смачка пластмасовата чашка и я захвърли във водата.

В щабната зала на самолетоносача „Констелейшън“ водата беше само до глезените. Когато Уорън влезе, видя, че помощникът му Макбрайд вече го чака на конферентната маса. И за негов най-голям ужас, до Макбрайд се мъдреше хилавият умник от кораба на „Грийнпийс“, когото бяха давали по Си Ен Ен. Хлапето бе забило нос в някакъв лаптоп с бонбонен цвят, който приличаше повече на играчка, отколкото на истинска машина.

— Какво прави този цивилен тук, Макбрайд? — смръщи се адмиралът.

— Това е Торнтън Ларсън, доктор по геофизика от Масачузетския технологичен институт — представи хлапето помощникът му. — Тъкмо прегледа изпратеното от „Милстар“ и сега се готви да ви направи презентация.

— А твоите офицери не можаха ли да се справят със задачата, Макбрайд?

Макбрайд веднага побърза да се защити:

— Данните бяха толкова необичайни, сър, та решихме, че се нуждаем и от второ мнение. Доктор Ларсън има няколко ценни предположения.

Уорън седна на масата и разгледа внимателно разпасания Ларсън. Веднага установи, че умникът все още не е открил приложението на бръснарското ножче. И точно с такъв тип помощникът му да реши да сподели секретна информация!

— Давай, Ларсън, да те чуем какво имаш да казваш!

— Успях да възстановя последното изображение от сателита над нас, преди този електромагнитен импулс да му изпържи вътрешностите! — възкликна възбудено докторът. — Изчистих го и вижте какво си имаме!

Уорън се обърна към огромния екран на стената. На него постепенно изникна синкавото изображение на Антарктида, което той вече познаваше до болка. Но точно в центъра му, или по-точно в центъра на Източна Антарктида, се виждаше кафяво-жълтеникава точка.

— Не е ли страхотно, бе хора?! — продължи да възклицава Ларсън.

— Всемогъщи боже! Кажи ми, че това е някаква буря, а не кота нула!

Ларсън се обърна към големия екран и подсвирна весело:

— Здравейте, господин Нула! Готов ли сте да ни се разкриете?

Кафяво-жълтеникавата точка на екрана започна да се уголемява. Стъпка по стъпка, докато накрая Уорън установи, че се взира в някакъв огромен кратер в леда, а на дъното на кратера се виждат пирамиди, храмове и водни канали. При тази картина адмиралът реши, че хлапето е решило да ги направи всички на глупаци.

— Мислиш, че е много смешно, а, Ларсън?! — изръмжа заплашително той и започна да се изправя. — Я да видим дали ще се смееш толкова в карцера!

— Моля ви, сър! — намеси се Макбрайд. — Вече проверихме всичко! Гарантирам ви, че Ларсън не е подправял абсолютно нищо!

Адмиралът се закова на мястото си. Мисълта му автоматично се насочи към Грифин Йейтс. Сигурно кучият му син през цялото време е знаел за какво става въпрос.

— Искате да ми кажете, че онова, което сега ме гледа от екрана, е напълно истинско?!

Уорън дари Макбрайд с онзи свой характерен поглед, който сякаш казваше: „Не забравяй, че това яйце се пържи на твоя задник!“ — поглед, който помощникът му прие напълно спокойно.

— Внимание! — извика Ларсън.

Адмиралът отново погледна към големия екран на стената. Изображението на древния град, обграден от ледената шапка, бе изчезнало. На негово място, благодарение на енергията от резервните генератори на борда, в центъра проблясваше нещо, което приличаше на термално изображение на Слънцето насред космоса.

— Обясни ми сега какво виждам, Ларсън!

— Ядрото на земята, разбира се! Ядрото! Една нова технология, подобна на медицинските сонограми, ни дава възможност да генерираме изображения от вътрешността на планетата. Тук съм използвал последната версия на моя „Пауър Пойнт“, за да генерирам…

— Давай на въпроса! — прекъсна го нетърпеливо Уорън.

— Земята е лук, човече, лук, съставен от пластове! — започна въодушевено докторът. — На всичко отгоре е лук, който се върти, вследствие на което завихря в атмосферата над нас стотици урагани и бури. Ядрото обаче се върти напълно независимо и промените в него са в състояние да предизвикат непредставими обрати в състоянието на повърхността и близо до нея. И като ви казвам „обрати“, имам предвид значителни!

— Например мощни земетресения и гигантски приливни вълни? — обади се адмиралът.

— И то какви, човече! — въодушеви се отново Ларсън. Алберт Айнщайн, самият доктор Относителност, постулира теорията, че вследствие на натрупване на огромни количества ледени маси в полярните региони външният пласт на Земята, тоест литосферата, е подложен на периодични измествания върху астеносферата!

— Абе, какви са тези глупости, дето ги говориш?!

— Искам просто да кажа, че онова, на което сега ставаме свидетели, е известно като изместване на земната кора! Обаче вие, дървените глави от военнопромишления комплекс, обичате акронимите, затова ще ви го кажа по вашему: ИЗК!

Уорън вече го сърбяха ръцете да разбере каква трева пуши това хлапе, но си даваше сметка, че на всяка цена трябва да разбере какво произтича от тази теория.

— И какво ще направи това ИЗК?

— Е, точно тук работата наистина загрубява — отсече победоносно Ларсън. — Антарктида ще се насочи към екватора, а Северна Америка ще влезе в Арктическия кръг!

На екрана се появи ново изображение, този път на планетата Земя. Адмиралът усети, че и собствената му температура се повишава, когато видя как Антарктида се премести към центъра на земното кълбо, освободена от ледовете, а Северна Америка отиде чак горе и се вледени.

— Искаш да кажеш — обади се по някое време той, — че за нас ще е най-добре да си стоим тук и да се препичаме по плажовете на Антарктида, отколкото да се връщаме в Съединените щати, където ще ни измръзнат задниците, защото те скоро ще бъдат погребани под три километра лед?

— Бинго! — извика Торнтън Ларсън. — ИЗК може да причини различни по степен измирания на животинските видове в различните континенти, в зависимост от разнообразните промени в географските ширини. Вече съм проектирал евентуалните линии на унищожение. Ще ги наречем ЕЛУ Хей, май съставих още един акроним! Добре де, обаче да си знаете, че тези ЕЛУ изглеждат доста страховито!

На лаптопа си Ларсън начерта кръг около земното кълбо, който премина през Северния и Южния полюс. Всяко негово действие се виждаше веднага и на големия екран на стената.

— Линията на най-силното изместване минава през Северна Америка, на запад от Южна Америка, разцепва Антарктида, продължава през Югоизточна Азия, стига до Сибир, а после се връща пък в Северна Америка. Животинските и растителни видове във всички континенти, разположени по линията на най-голямото изместване или ЕЛУ, ще бъдат сполетяни от масова смърт.

— Никой не може да знае бъдещето — изрече тихо Уорън и се помести в стола си, сериозно разтревожен от увереността, с която говореше този защитник на природата. — И колко време ще му бъде необходимо на този така наречен пръстен на смъртта, за да ни изтреби до крак?

— Вярно е, че боравя само с приблизителни стойности, но дори и с тях смятам, че събитието ИЗК ще се случи най-много след два дена и ще се изчерпи след не повече от седмица!

— Цялото това унищожение само за няколко дена?! — слиса се адмиралът.

— Човече, ако вярваме на Библията, на Господ са му били необходими само шест дена, за да създаде Вселената — изтъкна назидателно ученият. — Защо на едно ИЗК да му трябват повече дни, за да я унищожи?! ИЗК е като развиваща се спирала — достигнала до критичната си точка, става неуправляема!

— Такова нещо случвало ли се е преди? — попита Уорън и се приведе към Ларсън.

— Няколко пъти — кимна ученият.

— Да не би да искаш са ми кажеш, че си бил там и си ги регистрирал всичките?

— Де да можех! — въздъхна замечтано Ларсън. — Последното такова ИЗК се е случило преди приблизително единадесет хиляди и шестстотин години, около 9600 г. пр. Хр. Геологичните данни сочат, че точно тогава мощни климатични промени са опустошили живота на почти цялата планета. Огромни ледени блокове са се разтопили, океанските нива са се вдигнали. Огромна част от големите бозайници са изчезнали. Многобройни групи хора са заприиждали към двата континента Америка. Страхотно временце е било!

— И това нещо се случва на всеки дванадесет хиляди години? Приблизително?

— Не. Случва се на всеки четиридесет и една хиляди години — отговори Ларсън, който като че ли внезапно достигна собствения си праг на издръжливост. Бензинът му свърши и той се отпусна на мястото си. — Ако трябва да бъда честен, не ни се полага ново ИЗК още тридесет хиляди години. По някакъв начин обаче цикълът е бил ускорен. Нямам представа как и защо.

Уорън също нямаше представа как и защо. Но със сигурност знаеше отговора на въпроса кой е виновен за всичко това.

— И кога по-точно ще достигнем до тази критична точка? — попита той. — За какво обратно броене говорим в този случай?

— ИЗК трябва да достигне критичната си точка утре на зазоряване — отговори Ларсън и започна да брои на пръсти. — Мамка му, ама това са по-малко от петнадесет часа! — светнаха очите му. — Една последна нощ и после всичко бум!

Адмирал Уорън се вторачи замислено в хлапето с надеждата, че ако въобще е някакъв доктор, то е доктор на невероятните глупости. В противен случай на всички им се пишеше много зле.