Джек Слейд
В бърлогата на звяра (9)

9.

Конете бяха изтощени. Особено двата, които трябваше да теглят колата. Товарът беше доста тежък и Ласитър се питаше дали конете ще могат да изминат пътя през планините за времето, което предвиждаше.

За животните се грижеше Сидни Блад.

Ласитър и другите трима мъже стояха до колата.

Орвил Мак Интайър беше свалил платнището.

Каскит Дешър и Кено Бакет оглеждаха големия плетен кош. Нямаха никаква представа, какво трябва да правят с това, което беше донесъл Орвил Мак Интайър от Таксън.

Хилейки се, Мак Интайър се качи на колата и извади своя странен апарат от сандъка, в който можеха да се съберат прави четири човека.

— Да видим дали не му е станало нещо от праха — измърмори той и развъртя няколко крана. Изведнъж във въздуха се разнесе миризма на петрол и Кено Бакет разкриви лице от отвращение. Явно имаше доста чувствителен нос.

Ласитър драсна клечка кибрит и каза на другите:

— Дръпнете се настрана.

След гова поднесе малкото пламъче над апарата, а когато лумна пламък, дълъг колкото ръка, Кено Бакет падна от уплаха. Мак Интайър завъртя едно колелце и той стана още по-голям. Гъст дим изпълни въздуха. После Мак Интайър завъртя образно колелото и пламъкът се скри.

— Всичко наред ли е? — попита Ласитър.

Орвил Мак Интайър кимна, погледна към Кено Бакет, хилейки се, и каза:

— Това направо му подкоси краката.

Бакет се изправи ядосан и изтупа праха от широките сиви панталони, които беше завързал на кръста си с връв.

— Какъв е тоя цирк? — изсумтя той. — Или искате да се домъкнат апачите.

— Все още е достатъчно светло, че да се види пламъкът отдалече отвърна Ласитър. — Трябваше да изпробваме горелката, за да не засече в решаващия момент.

— Горелка? — попита заинтересован Каскит. Ласитър кимна и посочи към коша.

Мак Интайър е донесъл балон каза той. — Може би ще ни потрябва за бягство.

Кено Бакет поклати глава.

— В такова нещо и десет коня не могат да ме вкарат — каза той.

Ласитър не отговори нищо. Нямаше и намерение да качва Бакет и другите в балона. И бездруго беше достатъчно тясно за заложниците и Орвил Мак Интайър. Сидни Блад се върна от конете. Ласитър видя как лицето на Кено Бакет се разкриви. Явно още не беше свикнал с мисълта, че ще трябва да работи заедно с агента на Уелс Фарго.

— Конете са доста уморени, Ласитър — каза Блад. — Просто товарът, който трябва да теглят, е много тежък. Не вярвам, че утре вечер все още ще могат да стоят на краката си, ако продължим в това темпо.

— Не можем да намалим темпото, Блад — отвърна Ласитър. — Знаете какъв е ултиматумът на Донован.

— Тогава ще трябва да намалим товара — каза Блад.

— Хей — каза Каскит Дешър и се приближи. — Струва ми се, че става дума за мен. Мога само да добавя, че оставам при ковчега си. Ако го свалите от колата и аз оставам с него!

Ласитър гледаше сандъците, в които се намираха картечницата и оръдието. Дървото сигурно доста тежеше.

— Разопаковайте оръжието — каза той на Каскит и Кено Бакет. — Каскит, вие тъкмо ще можете да огледате картечницата и да проверите как работи.

Дешър го погледна косо.

— Не я ли изпробвахте при Коб?

— Че как? Нали щяхме да съберем всички ченгета от форт Хуачука?

— Тогава стискайте палци това нещо въобще да проработи.

Заедно вдигнаха сандъците. Каскит сглоби картечницата. Направи го за секунди. Знаеше мястото на всяка част.

След това завъртя ръчката. Металическо прещракване проряза тишината.

— Имал си късмет, Ласитър — каза Каскит ухилен. — Коб е свиня. С него човек винаги трябва да си има едно наум.

Ласитър също се усмихна.

— Коб сигурно е знаел, че и с мен трябва да си има едно наум. Може би затова не ме е измамил.

Каскит Дешър се опасяваше за оръдието, но и то беше в ред.

— Ако оставим сандъците, ще намалим малко от теглото — забеляза Кено Бакет. — Но какво ще стане, когато речем да минем през клисурата? Те веднага ще видят оръжията, като претърсват колата. Не можем да ги скрием в пазвите, я?

— Ще ги закрепим под колата — каза Мак Интайър. — Дъното й е високо. Само трябва да внимаваме момчетата на Донован при прохода да не проверяват прекалено подробно.

Ласитър кимна и погледна към Сидни Блад, който се беше покатерил на един склон и оглеждаше околността с бинокъл.

Изведнъж той трепна, обърна се и махна с ръка на Ласитър.

Ласитър веднага тръгна към него. Блад сигурно бе открил нещо. Намираха се в територията на апачите, където имаше няколко малки, обикалящи наоколо банди, които не биха се отказали от възможността да избият няколко бледолики, особено пък ако имаха оръжия, както хората на Ласитър.

Задъхан, Ласитър се изкачи на хълма.

Блад му подаде бинокъла и посочи на север.

— Един ездач — каза той. — Идва от североизток. Вероятно от Силвър Сити. Ако не се лъжа, целта му е Уулфс Хоул.

Ласитър стисна устни. Дали не подцени Джуд Донован? Ако босът на бандитите беше изпратил някой от хората си в Силвър Сити да наблюдава мнимото нападение на Ласитър върху Минната банка, в Уулфс Хоул щяха да влязат направо в устата на вълка.

С няколко думи Ласитър разказа с какъв трик е смятал да промъкне хората си през клисурата в Уулфс Хоул.

— Хей — каза Сидни Блад, — за това ти е необходима плячка.

Ласитър само погледна човека на Уелс Фарго. Блад отмести погледа си. После бавно поклати глава.

— Нищо няма да излезе от това, Ласитър — измърмори той. — Ако отида в Уулфс Хоул без откупа, Донован ще ме изправи до Харууд и ще ни разстреля двамата.

— Не и ако твърдиш, че парите са били у теб, но си ги скрил някъде в Уулфс Хоул. По този начин ще го подмамиш, че ще му кажеш къде е скривалището, когато той пусне Харууд и Гуен Кимброу.

Блад шумно въздъхна.

— Той никога няма да се хване на тази въдица, Ласитър.

— И аз не вярвам, но това ще го накара да се замисли. Може би ще накара хората си да търсят парите. Докато не ги намерят, той няма да разстреля нито теб, нито Харууд. Тогава аз вече ще съм в Уулфс Хоул и ще го вкарам в ада.

Недоверие се четеше в очите на Блад. Но после той кимна в знак на съгласие. Знаеше, че Ласитър никога не би могъл да влезе в Уулфс Хоул без парите.

— Добре — каза той. — Давам ти парите. Ще тръгна веднага и ще хвана онзи там. Ако Донован се усъмни защо неговият човек не се е върнал в Уулфс Хоул преди теб, кажи му, че шерифът в Силвър Сити е застрелял един непознат.

Те се спуснаха обратно по хълма и тръгнаха към конете си. Блад откопча от седлото натъпканите торби и ги подаде на Ласитър.

Ласитър се усмихна.

— Имаме късмет, че Кимброу даде парите, преди да умре. От мисис Бриджит Кимброу нямаше да ги получим никога.

Сидни Блад безмълвно оседла врания си кон.

Другите го гледаха изненадани, когато той скочи върху седлото и се понесе.

Ласитър гледа след него известно време. Надяваше се, че Блад ще успее да залови бандита. Иначе Уулфс Хоул щеше да се превърне в смъртоносна клопка за тях.

За момент си спомни и за Ройбен Карнахан и въшливите му типове. Ако Карнахан работи за Бриджит, спокойно щеше да чака да види дали Ласитър ще успее да изведе заложниците от Уулфс Хоул. Чак тогава щеше да предприеме нещо, за да спечели премията си.

Ласитър отиде при дутите. Намести торбите със стоте хиляди долара върху колата и обясни на мъжете защо Блад е заминал.