Джек Слейд
В бърлогата на звяра (8)

8.

На Ройбен Карнахан не му беше лесно да улучи подходящия момент. Клейтън Кимброу рядко напускаше хотела, а когато излизаше, с него винаги се движеше онзи мрачен тип с черния костюм, който си отваряше очите на четири, откакто хората на Карнахан бяха успели да го хванат натясно.

Междувременно Карнахан научи също и коя е неговата работодателка. Достатъчно беше само да попита за една червенокоса, за да му отговорят веднага, че това би могла да бъде само мисис Кимброу.

Ройбен Карнахан се хилеше. Жената беше печена мадама. Да нареди да убият най-напред стария, а след това и заварената дъщеря, за да може да пипне наследството!

Мисълта за Бриджит Кимброу не напусна Ройбен Карнахан и през нощта, и през целия следващ ден. Обземаше го възбуда само щом си помислеше за нея. Той си представяше, че би могъл да бъде мъжът, който прахосва заедно с нея милионите на мъжа й.

Само че най-напред трябваше да убие стария.

Ройбен Карнахан беше разположил на пост хората си около входа на хотела. Конете им, оседлани и снабдени с провизии и вода, бяха наблизо в един двор, чийто изход извеждаше в южна посока. След убийството на Кимброу незабавно щяха да изчезнат през границата в Аризона.

Карнахан бе убеден, че хората му ще искат да си отмъстят за това, че в бара на хотел „Каноа“ Кимброу така безцеремонно им отряза квитанциите. Никой не би могъл да предполага, че зад това покушение стои Бриджит Кимброу. В това време се беше стъмнило.

Ройбен Карнахан знаеше, че междувременно Ласитър се е върнал в Лордсбърг, но още не е търсил Кимброу. Харпър Флин наблюдаваше пристигането на Ласитър. Той беше съобщил за чудака с ковчега и Карнахан много се смя. Щом Ласитър се занимаваше с такива типове, едва ли би могъл да представлява опасност за него и хората му.

Изведнъж Мич Бърнс му даде знак.

Мич беше застанал така, че да може да наблюдава фоайето на хотела през стъклата на вратите. Той извади пистолета си и го насочи към входа на хотела. Преддверието се осветяваше добре от два фенера.

Ройбен Карнахан, Мич Бърнс, Бен Кейзе и Харпър Флин бяха в близост до хотела само за всеки случай. Ако Джоел Уолш не го улучеше със своя уинчестър, някой от тях трябваше да го довърши. Но това беше малко вероятно. Уолш беше точен стрелец.

Тогава в преддверието се появи Клейтън Кимброу. Проклетникът в черния костюм пак беше до него.

Ройбен Карнахан не можа да довърши мислите си. В този момент в тъмния проход, който водеше към двора с конете, изтрещя уинчестърът на Джоел Уолш.

Дъхът на Ройбен Карнахан секна. Той видя как Клейтън Кимброу се хвана за лявата страна на гърдите и се свлече.

„Точно в сърцето!“ — мислеше Карнахан победоносно.

Той искаше да се обърне и да хукне към двора, когато с крайчеца на окото си видя, как другият мъж изскочи напред с грамаден скок. Револверът му бълваше огнени езици.

Една фигура пристъпваше, олюлявайки се, зад ъгъла на една къща от другата страна на улицата.

Карнахан проклинаше сподавено. Той позна Харпър Флин. Младежът се беше държал лекомислено.

Бърнс и Кейзе вече ги нямаше. Предварително бяха решили, че никой няма да се грижи за другия, ако някой от тях бъде заловен. По-късно, като свършат останалата работа, щяха да го измъкнат.

Ройбен Карнахан хукна към двора.

Мич Бърнс, Джоел Уолш и Бен Кейзе вече бяха на седлата.

Бърнс държеше юздите на Карнахановия пъстър кон. С един скок Ройбен Карнахан се намери на седлото.

— Какво стана с Хари? — извика Джоел Уолш.

— Хванаха го! — отвърна Карнахан запъхтян. — Да се махаме оттук, преди да са се нахвърлили върху нас.

Те пришпориха животните и се втурнаха към границата.

Стресна ги шумът в сградата и един ръмжащ глас.

Бес Трейнър изплашено погледна Ласитър. Той скочи от леглото и бързо се облече.

— Това е Джеймс Т. Бейли — каза той. — Никой друг няма толкова неприятен глас. Сигурно се е случило нещо.

— Ще заминеш ли, Ласитър? — попита тихо тя.

— Възможно е, Бес. Но най-късно след десет дни ще се върна. Тогава ще си взема една седмица отпуска заради теб, обещавам ти, Бес.

Тъкмо си беше сложил колана, когато на вратата силно се почука.

— По дяволите, Ласитър, вътре ли сте? — извика Бейли. Ласитър хърли поглед назад към леглото и видя, че Бес Трейнър беше пребледняла. Явно тя се страхуваше за доброто си име в града. Ласитър се закле да даде на Бейли да разбере, че бял ден няма да види в живота си, ако изпусне дори само една дума, че след пет години Бес Трейнър за първи път беше проявила слабост.

Той така рязко отвори вратата, че тя се удари в главата на Бейли и адвокатът изгуби пенснето си. Още преди Бейли да се съвземе от уплахата си и да успее да хвърли поглед в спалнята на Бес Трейнър, Ласитър вече беше затворил вратата. Той се огледа, вдигна пенснето на Бейли и го подаде на адвоката.

— Ако не е нещо важно, Бейли, ще ви откъсна ушите — изръмжа той.

Бейли пухтеше.

— Някой застреля мистър Кимброу!

Това вече беше истински шамар. В първия момент Ласитър се стъписа.

— Кой е този някой? — попита той дрезгаво.

— Петима бандити, които вчера следобед се появиха тук и искаха да получат от Кимброу поръчката, за която той нае вас, Ласитър. Бяха доста разярени, когато Кимброу ги изхвърли. Затова сега му пуснаха един куршум.

— Мъртъв ли е Кимброу?

Преди да отговори, Бейли се огледа на всички страни.

— Да — прошепна той. — Изстрел в сърцето. Но за другите е жив. Докторът е при него, за да си мислят хората, че се бори за живота му.

— Блад не беше ли с него?

— Беше. Той хвана единия от типовете. Един блед младеж, който обаче не иска да говори. И той сигурно няма да оживее.

Ласитър хвана Бейли за ръката.

— Хайде, Бейли, да вървим при Блад и Кимброу. Знаете какво означава смъртта на Кимброу за заложниците му.

Бейли преглътна и кимна енергично.

— Ако Джуд Донован научи това, от яд ще убие заложниците на място, защото ще предположи, че няма да може вече да си получи парите.

Точно така беше. За да се освободят заложниците, сега трябваше да се бърза. Смъртта на Кимброу не можеше да се пази в тайна дълго време. Ласитър проклинаше бандитите, които с примитивния си акт на отмъщение бяха изложили на смъртна опасност живота на двама невинни.

Когато Ласитър влезе при Сидни Блад, младият бандит вече беше умрял.

Щом Ласитър чу името на Ройбен Карнахан, се вбеси. Той самият вече се беше срещал веднъж с вонящия койот и почти се спречка с него преди няколко години, когато Сидни Блад и агентите на Уелс Фарго бяха по петите му. Кимброу беше назовал пред Карнахан името на Ласитър и сега той беше сигурен, че в следващите дни ще се озове някъде лице в лице с опасния бандит. Дано поне е след като свърши работата си в Уулфс Хоул.

— Вчера тук беше един пратеник на Донован — каза Сидни Блад, след което Ласитър се отдалечи от трупа на младия бандит. — Постави нов ултиматум. В срок от три дни, считано от днес, иска да има откупа на масата пред себе си или ще убие помощник-шерифа Джим Харууд.

Ласитър не беше изненадан. Не очакваше друго от лудия бос на бандитите. Това означаваше, че адски трябва да бързат.

— Трябва веднага да тръгвате, Ласитър! — каза Джеймс Т. Бейли. — Не бива да губите и минута повече!

— При изгрев слънце, не по-рано! — отвърна Ласитър хладно. — Имам още някои неща за уреждане.

Без да обръща внимание на джафкащия Джеймс Т. Бейли, той кимна на Сидни Блад, каза му, че при изгрев слънце трябва да е зад пансиона на мисис Трейнър заедно с коня си и излезе.

Проклинаше факта, че Орвил Мак Интайър не е дошъл.

Сигурно шотландецът е бил възпрепятстван. Ласитър знаеше, че иначе на него може да се разчита стопроцентово.

Не можем да го чакаме, мислеше той гневно.

Животът на двамата заложници висеше на косъм. В това отношение Джеймс Т. Бейли имаше право.

Значи трябваше да замине само с четирима души. Ласитър се надяваше, че ще успее да обедини Сидни Блад и странния Каскит Бейл Дешър с Кено Бакет. В краен случай ще му тикна ремингтъна си под носа, мислеше той решително.

В пансиона той измъкна Каскит от леглото, т.е. от ковчега, и му поръча да приготви всичко необходимо за тръгване в ранните утринни часове. Той самият отиде да доведе Кено Бакет. Надяваше се, че няма да намери лудия каубой пиян до козирката някъде в сламата.

Ласитър знаеше, че ще си има неприятости, но и през ум не му беше минавало, че Кено Бакет ще се държи като луд.

Огромният мъж стоеше по средата на двора зад пансиона на Бес Трейнър със силно зачервено лице и крещеше.

— В какво ме забърка, Ласитър, ти трижди проклето копеле! Я ги погледни! Един побъркан, който се мъкне насам-натам със собствения си ковчег! И един проклет кръволок на Уелс Фарго! Знаеш, че не понасям до смърт такива типове! Няма да дойда, Ласитър! По-скоро ще ви застрелям всичките!

Ласитър не изпускаше от поглед Каскит Дешър и Сидни Блад.

Блад беше бесен. Дясната му ръка се намираше съвсем близо до дръжката на револвера. Изглеждаше решен на всяка следваща обида да отговори с куршум.

Каскит Бейл Дешър пък седеше равнодушен. Ласитър знаеше, че под широкото си яке той държи в ръка готова за стрелба късата си пушка.

— Не откачай пак, Бакет — каза Каскит хладно.

В мозъка на Бакет нещо прещрака. Изведнъж той извади тежкия си колт и изрева:

— Ще те убия, Каскит!

Каскит само се усмихна.

— Тогава Ласитър ще има двама души по-малко — каза той невъзмутимо. Изведнъж двете големи дула на пушката му се насочиха срещу Бакет.

— Бъди разумен, Кено — намеси се Ласитър. Наистина имаме по-важна работа, отколкото да се държим тук един друг за гърлата.

Горящият поглед на Бакет се местеше от единия към другия. В малките му светли очи проблясваха пламъчета. Ласитър облиза устни. По дяволите, той наистина откачи, мислеше той разтревожен. Видя, че Блад беше хванал дръжката на своя револвер.

— Всички сте срещу мен! — задъхваше се Бакет. — Е, добре, започвайте тогава! Мога да изляза и срещу трима ви!

Ласитър видя блясъка в малките очички на Кено Бакет. Ръката му посегна към ремингтъна, но в този момент в двора изплющя изстрел, Колтът на Кено Бакет се завъртя във въздуха и падна в праха до черния лъскав ковчег на Каскит Бейл Дешър.

Кено Бакет стоеше като препариран. След това, както и другите, той погледна към входа на двора, където върху капрата на лека конска кола седеше един сух мъж, а върху коленете му беше оръжието, от чиято цев все още излизаха спирали от барутен дим.

Ласитър си отдъхна.

Вече не разчиташе, че Орвил Мак Интайър ще пристигне навреме от Таксън.

Мак Интайър насочи конете към мъжете. След това скочи от капрата. Изглеждаше още по-отслабнал, откакто Ласитър го бе видял за последен път. Панталонът и якето му висяха на него, като че ли бяха навлечени върху дръжка на метла. Кльощавият шотландец се ухили на Кено Бакет.

— Все още ли ти хлопа дъската? — попита той с дрезгавия си глас. — Мислех, че междувременно си отишъл на доктор и си се оперирал, Кено.

Ласитър беше изненадан не само от това, че Орвил Мак Интайър и Кено Бакет се познаваха, но и че Кено Бакет не се ядоса на думите му.

Мак Интайър протегна на Ласитър кокалестата си ръка.

— Радвам се да те видя отново, Ласитър — каза той и кимна с глава към каруцата. — Донесох го. Какво смяташ да правиш с него?

— За това ще говорим по-късно, Орвил — отвърна Ласитър. Той посочи към Каскит Бейл Дешър. — Това е Каскит. Ковчегът е негов трик. Държи винаги да е близо до него. Това да не те смущава.

Мак Интайър подаде ръка на Каскит.

— Явно познаваш Кено — продължи Ласитър. — А това е Сидни Блад. Петимата заминаваме за Джила Маунтънс. Сигурно вече си чул за бандитската шайка на Джуд Донован. Донован е задържал една жена и един мъж, които трябва да освободим. Подробностите ще обсъдим по пътя. Каскит, прехвърли ковчега си върху колата на Мак Интайър. Кено, помогни му при претоварването. Блад, ти ще се грижиш за конете.

— Какво ще правим с Бакет? — попита Сидни Блад.

— Ще язди с нас. Не мисли за обидните му думи. Не е съвсем наред с главата, но като боец е незаменим. Когато се започне, напълно можем да разчитаме на него.

Сидни Блад се съмняваше в това. Ласитър го прочете в очите му. Разбираше агента на Уелс Фарго. Не беше лесно да се погодиш с някой, който така открито ти демонстрира своята омраза и презрение.

През задната врата на пансиона на Бес Трейнър излезе адвокатът Джеймс Т. Бейли.

Бейли беше почервенял от яд. Пенснето трепереше върху носа му.

— По дяволите, Ласитър, не сте ли тръгнали още? — изджафка той. — Много добре знаете, че нямате кой знае колко време! Джуд Донован е достатъчно луд, за да изпълни заплахите си и да застреля Харууд.

— Махайте се, Бейли — каза Ласитър студено. — Само пречите тук.

Джеймс Т. Бейли жестикулираше с мършавите си ръце, напълно убеден в своята важност.

— Сега, когато мистър Кимброу е убит, вие работите за мисис Бриджит Кимброу, Ласитър. Тя иска да говори с вас още веднъж преди тръгването.

— Мисля, че трябва да побързам, Бейли! — отвърна Ласитър. — Кажете на мисис Кимброу, че може да говори с мен, като се върна с Гуендолин Кимброу и Джим Харууд от Уулфс Хоул.

След тези думи Ласитър се обърна и се канеше да тръгне към колата, за да помогне на Мак Интайър и Кено Бакет, но се спря.

Мислеше за изминалата вечер, когато Клейтън Кимброу беше убит от един бандит на име Ройбен Карнахан. Досега и той като другите смяташе, че Карнахан е искал да си отмъсти на Кимброу, понеже той не искал да му възложи работата на Ласитър и го беше изхвърлил.

Но сега всичко изглеждаше по-различно. Поне за Ласитър. Нямаше ли пръст в тази мръсна игра Бриджит Кимброу? Не беше ли се съюзила с Ройбен Карнахан, за да осъществи престъпния си план?

Ласитър вече беше убеден в това.

След убийството Ройбен Карнахан беше изчезнал с хората си зад граница в Аризона. Това можеше да означава само че типовете ще се опитат по поръчка на Бриджит Кимброу да объркат плановете на Ласитър.

Гняв обзе Ласитър. С най-голямо удоволствие би направил още едно посещение на Бриджит Кимброу, но наистина нямаше никакво време повече.

Сивата ивица на хоризонта откъм изток ставаше все по-широка. Трябваше да тръгват, ако искаха да изминат първата част от разстоянието до Джила Ривър.

Сидни Блад вече беше приготвил черния си кон за тръгване до изхода на двора.

Ласитър още веднъж проверяваше дали двата коня са добре впрегнати в колата, а после даде знак за тръгване на Орвил Мак Интайър и Каскит Бейл Дешър, които седяха на капрата. Самият той се метна върху седлото на своя Груло, който през последните три дни си беше отпочинал добре.

Бес Трейнър стоеше на прозореца и тайно му махаше с ръка.

Ласитър се усмихна. Той се зарече да сдържи обещанието, което й беше дал. След дяволски трудната работа би останал при нея една седмица да наваксат всичко, което тя бе пропуснала през последните пет години след смъртта на мъжа си.

 

Бриджит Кимброу беше нервна. Тя не можа да издържи повече в обкръжението на хотела и слезе в бара да пие нещо.

Мислите й непрекъснато бяха заети с Ласитър. Гневът й стана безмерен. Тя му се отдаде, а той въпреки това с хладна усмивка беше отхвърлил предложението й да живее в охолство с нея.

Най-лошото беше, че Ласитър събуди у нея чувства, които досега, й бяха непознати. Би могла да го обича повече, отколкото един мъж някога е бил обичан от жена. А той я отблъсна.

Тя изпи чашата с брендито на един дъх. В огледалото зад тезгяха видя, че в бара влязоха двама мъже. Бяха облечени като ездачи на дълги разстояния. Револверите висяха на бедрата им. Единият от тях беше висок и широкоплещест. Имаше ъгловато лице, загрозено от червен белег.

Другият беше нисък със слабо кокалесто тяло.

Този с белега я изгледа, след като се запозна с обстановката наоколо. После се приближи до нея на бара.

Бриджит Кимброу нямаше настроение да се занимава с мъже. Тя бутна чашата си към бармана и му даде знак да я напълни отново.

— Мисис Бриджит Кимброу? — попита мъжът до нея с груб глас.

Тя обърна глава към него.

— Познаваме ли се, мистър?

По усмихнатото лице на мъжа не трепна нито един мускул.

— Все още не — отвърна той. — Идвам от Феникс, Аризона. Чух от шерифа, че мъжът ви вчера е бил застрелян от засада. Затова искам да говоря с вас.

— Кой сте вие?

— Смайли Мак Кол — каза мъжът. Широкият белег, минаващ през левия ъгъл на устата му, стана яркочервен. Това му придаваше такъв израз, сякаш непрекъснато се усмихваше. Сигурно оттам идваше и прякорът му: Смайли — Засменият. — Аз работя за мистър Брукинг Мълрой.

— Не го познавам — каза Бриджит Кимброу хладно. Мак Кол въпросително вдигна вежди.

— Вашият мъж не ви ли е посветил в сделките си?

— Това не ви засяга!

— Лъжете се. Във всеки случай това в известна степен засяга мистър Мълрой, защото гой е съдружник на Клейтън Кимброу. Мистър Мълрой притежава четиридесет процента от фермата Кимброу. Аз съм в Лордсбърг по поръчение на мистър Мълрой.

Зелените очи на жената се разшириха.

Клейтън Кимброу действително не я беше посветил в сделките си. Тя въобще не знаеше, че той е имал негласен съдружник.

— Е, и? Какво искате от мен?

— Шерифът премълча доста неща. Смяташе, че трябва да се обърна към вас. Мистър Мълрой е обезпокоен. Той е чул за отвличането на Гуендолин Кимброу и се опасява, че мистър Кимброу би се разорил само и само да спаси живота на дъщеря си.

Жената дебнеше пратеника с поглед.

Какво ли ознаваха думите му? Беше ли заинтересован този мистър Мълрой също, както и тя, от това Гуен Кимброу да не излезе жива от пленничеството си.

— И какво гласи вашето поръчение? — попита тя с плътен глас.

— Мистър Мълрой изпрати мен и Чък Мейсън да помогнем на мистър Кимброу да върне дъщеричката си, без да разорява фермата.

Бриджит Кимброу сви рамене.

— Идвате твърде късно каза тя. — Вчера сутринта някой вече тръгна със сто хиляди долара откуп за Уулфс Хоул.

Сивите очи на мистър Мак Кол гледаха студено и пронизващо.

— Кой? — попита той само.

— Името му е Ласитър — по изражението му Бриджит Кимброу забеляза, че той вече е чувал това име, защото Мак Кол преглътна, като че ли му бе преседнало, и трябваше да минат няколко секунди, за да преодолее изненадата си. След това кимна и се обърна. Тя го хвана за ръката.

— Какво ще предприемете, мистър Мак Кол?

— Аз също ще се отправя към Уулфс Хоул, за да представям интересите на мистър Мълрой.

За момент тя се поколеба. После дрезгаво каза:

— Вземете ме с вас, мистър Мак Кол.

Той я гледаше замислено.

Тя предполагаше какви мисли минават през главата му. Беше сигурна във влиянието си върху мъжете. Не един мъж й е казвал, че е красавица. А и Клейтън Кимброу сигурно не се бе оженил за нея заради благородния й характер. Една хубава жена като Бриджит Кимброу човек можеше да използва като украшение. А ако към това се прибавят и изгледите чрез една такава жена да се добере до богатство, никой мъж не би могъл да устои. В това жената беше уверена.

— Добре — каза Смайли Мак Кол. — Щом можете да издържите на продължителна езда, аз нямам нищо против да придружите мен и Мейсън.