Джек Слейд
В бърлогата на звяра (3)

3.

Джеймс Т. Бейли изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да скочи. Той гневно гледаше Ласитър със зеленикавите си.

Очи и конвулсивно свиваше и отпускаше юмруците си.

— Луд ли сте, Ласитър! — избухна той накрая. — Кажете, че това не е вярно!

— Да съм луд ли? — попита Ласитър. — Не знам. Има няколко души, които твърдят това. Днес станаха с един повече, нали?

Джеймс Т. Бейли подскочи. В черния си костюм, с тънките мустаци и пепснето върху носа той приличаше на дресиран пингвин, но Ласитър знаеше, че този мъж имаше своите качества, иначе нямаше да работи за бригада № 7 дори и само на този етап.

— Това не е детска игра, мистър Ласитър! — изръмжа той така, че стъкленото шише на газената лампа задрънча. Да не мислите, че това е цирк и можете да се правите на клоун?

— Успокойте се, Бейли — каза Ласитър хладно. — Ако още от самото начало открито ми бяхте казали всичко, сега можехме да си спестим тези неприятни разправии.

— Какво общо има това, по дяволите? — изсъска Бейли. — Казах ви, че трябва да почакате още две седмици в Лордсбърг и толкова. Трябваше да следвате заповедите ми, Ласитър. Не си въобразявайте, че можете да свършите всичко сам. Аз съм този, който решава! Вие ще правите това, което ви кажа!

Ласитър настръхна.

Откакто работеше за бригада № 7, никой не беше разговарял така с него. Ако този тон беше новата мода тук, след изпълнението на задачата щеше да обърне гръб на организацията.

— Замълчете за малко, Бейли? — просъска той в отговор. — Ако се мислите за велик стратег, тогава, по дяволите, идете вие в Уулфс Хоул! Това, в което съм убеден, е, че Донован ще ви застреля в деня на пристигането ви.

Адвокатът пребледня.

— И какво смятате да предприемете сега, след като вече познавате Уулфс Хоул? — каза Бейли малко по-спокойно. — Ако се върнете в гнездото на бандитите, ще се нахвърлят върху вас и ще ви убият!

— Това са неща, които можем да обсъдим, ако най-сетне ми кажете за какво става дума, Бейли. Какъв интерес има Бригада № 7 да унищожи Джуд Донован? Изплюйте камъчето, Бейли! Престанете с играта на криеница.

Лицето на Джеймс Т. Бейли се разкриви в гримаса.

— Ако не беше толкова малко времето, щях да телеграфирам във Вашингтони да поискам да ми изпратят друг човек — изсъска той.

— Хващам се на бас, че ще го направите веднага, щом забележите, че съм напуснал Лордсбърг — каза Ласитър с широка усмивка. — Казали са ви, че нямат друг човек, нали? — продължи да човърка Ласитър.

— Нямат друг и нямат по-добър — изръмжа Бейли. — Е, добре, Ласитър. Забравете всичко станало досега. Вече добре познавате Уулфс Хоул. Може би това е едно предимство, ако се върнете и освободите заложниците.

— Заложници ли? — попита Ласитър изненадан. Джеймс Т. Бейли кимна. — Заложници: затова става дума, за нищо друго. Бригада № 7 не се интересува от Джуд Донован — във всеки случай поне за момента. Е, вървете, Ласитър, изкъпете се, а след един час ще се срещнем в хотел „Каноа“. Там ще ни чака фермерът Клейтън Кимброу.

Джеймс Т. Бейли се обърна и посегна към купа книжа върху бюрото си.

Ласитър вече можеше да си върви.

Той размишляваше дали да не каже на пингвина още веднъж мнението си, но после сви рамене и напусна офиса на Бейли. Не беше в състояние да превъзпитава типове като Бейли. Такива като него винаги ще ги има. И за съжаление хората от този сорт бяха повече, отколкото тези от другия.

Ласитър се върна в пансиона, в който беше наел стая. Банята вече беше приготвена за него. Поръча това, преди да отиде при Бейли, за да се подсигури.

Топлата вода му подейства добре.

Куп мисли минаваха през главата му.

Питаше се какво ли щеше да излезе от разговора с фермера. Очевидно Кимброу имаше нещо общо със заложниците, за които Бейли беше говорил. Доколкото познаваше Донован, междувременно Кимброу трябваше да му плати тлъст откуп.

Ласитър излезе от дървената вана и се избърса. Банята се отрази добре и на тялото, и на душата му. Чувстваше се нов човек, когато облечен в чисти дрехи се отправи към хотел „Каноа“ по Степуокс Мейн Стрийт.

Клейтън Кимброу беше човек канара. Чепат като стогодишен дъб, устоял на не един ураган. Имаше сребристобяла коса, но това не го състаряваше, а напротив, в комбинация със здравия кафяв тен на лицето и гледащите открито сиви очи му придаваше нещо младежко, нещо, което напълно липсваше на Джеймс Т. Бейли например, който беше с няколко години по-млад от Кимброу.

Клейтън Кимброу не очакваше сам Бейли и Ласитър.

Ласитър беше шокиран не по-малко, отколкото в Уулфс Хоул.

Сидни Блад, който седеше на масата до Клейтън Кимброу, се изправи, хилейки се.

— Здрасти, Ласитър — каза той.

— Блад! — Ласитър процеди през зъби така омразното по-рано име.

— Вие се познавате? — попита Джеймс Т. Бейли изненадан. Ласитър и Блад кимнаха, без да отговорят на адвоката. Погледът на Бейли подозрително сновеше между Ласитър и Блад, след това представи Ласитър на фермера.

Сивите очи на Клейтън Кимброу проучваха Ласитър и, изглежда, това, което видя, му хареса.

— Радвам се да се запозная с вас, мистър Ласитър — каза той с приятен баритонов глас. — Радвам се, че описанието на Бейли не отговаря на истината. Но Бейли никога не е бил добър познавач по отношение на хората. Той не обърна внимание на това, че лицето на Джеймс Т. Бейли се разкриви от яд, а се обърна към седящия до него Сидни Блад: — Вече познавате мистър Блад. Това сигурно ще помогне на общата ви работа.

Думите му не харесаха на Ласитър. Всичко друго беше очаквал от срещата си със Сидни Блад в Уулфс Хоул, но не и че ще получи задача, която да изпълнява заедно с някогашния кръволок на Уелс Фарго.

— Трябва да освободите дъщеря ми и да изпратите Джуд Донован в ада — каза Кимброу сурово.

Джеймс Т. Бейли застана пред Ласитър.

— Какво означава това, Кимброу? — изфуча той. — Беше уговорено, че ще ви помагаме при освобождаването на заложниците. Всичко останало е ваша лична работа.

— Успокойте се, Бейли! — каза Кимброу сухо. Ласитър имаше чувството, че старият лъв не гледаше риозно на адвоката.

— Няма да се успокоя — изръмжа адвокатът. — Какво търси мистър Блад на нашия разговор? Не искам прекалено много хора да знаят, че ние…

Сега Клейтън Кимброу се ядоса.

— Оставете на мен да преценя кое е правилно, Бейли!

— Така ли? — Бейли ядно гледаше от долу на горе великана. — Тогава може би ще е по-добре да си вървим. Елате, Ласитър! — Той се обърна и тръгна към вратата. Ласитър не помръдна.

— Е, Ласитър? — изджафка Бейли от вратата. — Идвате ли?

— Можете да се махате, Бейли — каза Ласитър хладно. — Аз тавам тук. Искам да си поговоря с мистър Кимброу и мистър Блад.

В хотелската стая стана тихо. Чуваше се само учестеното дишане на Джеймс Т. Бейли. След това той затръшна вратата, но като обърна глава, Ласитър видя, че Бейли не беше излязъл от стаята.

Клейтън Кимброу се усмихна и ги покани с жест да седнат на масата.

Ласитър седна. С пламнало от гняв лице Бейли също се приближи и седна до Ласитър.

— Ще донесеш ли чаши и бутилка уиски, Сид? — попита Кимброу Блад.

Сидни Блад кимна и сложи чашите пред мъжете. Отворената бутилка уиски остави по средата на масата, така че всеки да може сам да си налее.

— През деня не пия — надуваше се Бейли. Ласитър демонтративно взе бутилката и си напълни чашата почти догоре.

Хилейки се, и Кимброу направи същото. Сидни Блад се задоволи с половин чаша.

Докато пиеше, Ласитър наблюдаваше фермера. Забеляза, че и Кимброу открито го гледа. Те си допаднаха от самото начало и в този момент Ласитър се питаше защо досега не беше тръгнал на своя глава за Джила Маунтънс да се опита да освободи дъщеря си и да изпрати по дяволите Джуд Донован. Пари и власт, за да успее да събере хора, той сигурно имаше.

— Бейли говореше в множествено число, като разправяше за заложници — започна Ласитър.

Кимброу кимна.

— Джим Харууд се опита да освободи дъщеря ми Гуендолин на своя глава. Харууд е заместник-шериф тук, в Лордсбърг. Но аз не знаех нищо за това, а той естествено не е успял да се справи с Донован. Трябва да е доволен, че е жив.

— За какъв откуп става дума?

Кимброу и Блад размениха бързи погледи.

— Сто хиляди долара — каза фермерът глухо.

— Ще го платите ли?

— Не ми остава нищо друго, ако искам да спася живота на дъщеря си. Но, по дяволите, ще направя всичко възможно тези пари да преседнат на Донован. Затова повиках вас и Сид.

— Аз… започна Джеймс Т. Бейли.

Но едно енергично движение с ръка на Кимброу пресече думите му по средата.

— Няма да натъпча в гърлото на копеле като Донован сто хиляди долара — каза разярен фермерът. — Вие с Блад ще заминете за Уулфс Хоул да освободите дъщеря ми и Харууд и да се погрижите да запазя парите си.

Джеймс Т. Бейли скочи:

— Това не беше…

Кимброу удари с юмрук по масата.

— Вече не е ваша работа, Бейли, а на Ласитър! — изсъска той. Погледът му се насочи към Ласитър. — И вие като Блад получавате десет процента от откупа, Ласитър.

Ласитър леко се усмихна, а като видя как лицето на Джеймс Т. Бейли почервеня като рак, особено удоволствие му достави да каже:

— Разчитайте на мен, Кимброу.

На Бейли му дойде много. Ядосан, той се обърна и излезе от стаята.

Клейтън Кимброу стана.

— Трябва да обсъдите някои неща с Блад, Ласитър. Сега ви оставям сами — каза той, кимна още веднъж на Сидни Блад и също излезе.

Известно време Ласитър и Сидни Блад мълчаливо се гледаха.

Пръв наруши тягостната тишина Ласитър.

— Все още ли си на служба при Уелс Фарго, Блад?

Сидни Блад се усмихна.

— Не като щатен. Ласитър. Работя, така да се каже, на хонорар. Уелс Фарт ме вика когато има някой особено тежък случай за разнищване. Кимброу познава един човек в централата на Уелс Фарго в Сан Франциско. Така получих тази работа. А ти как попадна на Бейли.

Ласитър нямаше намерение да разправя на Сидни Блад за бригада № 7.

— Случайно — каза той. — Ти какво търсеше в Уулфс Хоул?

— Бях там като пратеник на Кимброу.

Това изненада Ласитър.

— Ти си преговарял с Донован?

— Да. Той даде на Кимброу още точно две седмици. След това ще застреля Харууд, а седмица по-късно идва ред на дъщерята на Кимброу.

Ласитър кимна.

— Значи нямаме много време.

Сидни Блад се засмя.

— Смъртта на Харууд няма кой знае колко голямо значение за Кимброу. Не му беше приятно да гледа, че той все се мъкне след Гуен. А Джуд Донован няма да убие момичето.

— Защо?

— Защото, откакто е отвлечена, тя топли леглото на Донован и, изглежда, това доста се харесва на малката разратница.

Ласитър тихо подсвирна. Това значи беше русата вещица, за която беше говорила Шийна Ларкин. Гуен Кимброу! Ласитър замислено погледна Сидни Блад.

— Щом си пратеник на Кимброу, не можем да се появим заедно в Уулфс Хоул — каза той.

Сидни Блад сви рамене.

— За това ще говорим по-късно, Ласитър — каза той. — Преди това има един проблем.

— Какъв е той?

— Някой ме е проследил от Уулфс Хоул. Ако е видял, че сме се срещнали тук, при Кимброу, животът ни не струва и пукнат цент.

— Сигурен ли си?

— Да. Даже го познах. Беше Кели Ларкин.

— По дяволите — измърмори Ласитър. — Защо не си предприел нищо срещу него? Ако вече е тръгнал обратно…

— Още не е. Има приятелка в мексиканския квартал. Освен това той иска да ме наблюдава, докато тръгна обратно. Ако искаш, ела с мен да го обезвредим.

Ласитър кимна.

За него и Блад Кели Ларкин представляваше смъртна опасност, ако успееше да стигне в бандитския лагер преди тях. Трябваше да го премахнат.

Сидни Блад стана и намести кобура с пистолета си.

— Какво чакаме още? Да вървим, Ласитър!

„Дизърт Салуун“ се намираше на улицата, водеща на запад.

Сидни Блад знаеше един по-кратък път по тесни улички, през които един бял обитател на Лордсбърг не би тръгнал сам. Къщите тук бяха от кирпич, а жителите на този квартал — главно мексиканци, които всеки ден понасяха униженията, причинявани им от пришълците.

Изглежда, Блад не обръщаше сериозно внимание на злите погледи на мексиканците, но Ласитър държеше ръката си върху дръжката на ремингтъна. Мексиканците трябваше да знаят, че ги очаква куршум, ако му извадят нож.

Потънал в мислите ри, Сидни Блад като че ли не обръщаше внимание на тъмните входове на къщите, в които се движеха сенки.

Затова пък Ласитър беше още по-предпазлив. Той нахлупи каубойската шапка ниско над челото си, за да не може никой да види, че държи под око околните къщи, ниши и ъгли.

Тишината в мексиканския квартал му се струваше странна. В далечината се чуваше шумът на колите, занаятчиите и хората в американския картал на града. Заради тях ли изглеждаше толкова тихо тук? Нима ги чакаха да напуснат мексиканския квартал, за да подновят нормалния си живот? Блад обърна глава и отвори уста, за да каже нещо.

В този момент Ласитър забелязва движение диагонално зад себе си.

Погледът му попадна въху руса глава и дуло на оръжие.

Ласитър реагира веднага. Блъсна силно Сидни Блад, а самият той се хвърли на другата страна. Той вече държеше ремингтъна в ръка и стреля само няколко части от секундата по-късно от наемния убиец върху покрива, чийто куршум вдигна прахоляк и мръсотия съвсем близо до Сидни Блад. Агентът на Уелс Фарго се претърколи няколко пъти, докато се блъсна в кирпичената стена на една къща.

Куршумът на Ласитър изплющя пред наемния убиец и се заби в кирпичения парапет. Ласитър видя широко отворените светли очи на Кели Ларкин.

Той отправи още един изстрел към покрива, преди убиецът да успее да стреля втори път. Кели Ларкин процеди някакво проклятие и изчезна зад ниския кирпичен парапет на плоския покрив.

Ласитър вече се беше изправил. Нямаше намерение да Остави убиеца да избяга. Смяташе да обиколи кирпичената къща, но преди това отиде да помоли Блад, който вече се беше изправил до зида, да поеме другата страна.

Ласитър видя сянката зад Блад в последния момент. Нададе предупредителен вик и стреля. Куршумът изсвистя край Блад, удари се в кирпичената стена до един мексиканец и откърти голямо колкото юмрук парче глина. Човекът изчезна.

Сидни Блад реагира светкавично бързо. Ласитър не видя кога Блад беше извадил своя револвер, но изведнъж от дясната му страна се появиха ярки пламъци и револверът запя своята смъртоносна песен.

Куршумите улучиха един мъж до ъгъла на къщата.

Ласитър не беше изненадан. Това се оказа вторият човек, когото бе видял в кръчмата в Уулфс Хоул.

Държейки все още дръжката на тежкия револвер, бандитът се сви като поразен от гръм.

Ласитър се затича да обиколи къщата — не беше забравил за Кели Ларкин.

Спря за момент до ъгъла на къщата и предпазливо надникна. До ушите му достигна шум от тропот на копита. Той се хвърли напред.

Кели Ларкин вече беше сложил левия си крак на стремето. Млада мексиканка, възседнала вран кон, държеше поводите на един кафяв жребец.

Ласитър стреля.

Кафявият кон се изправи на задните крака и зацвили, Защото куршумът беше оставил кървава диря на задния му крак.

От страх мексиканката върху врания кон пусна юздите на кафявия, а като видя застаналия до ъгъла на къщата гринго с насочен към нея пистолет, очите й се разшириха от ужас. Тя с вик обърна коня си и заби шпори в хълбоците му.

Конят изцвили от болка, подскочи и след това препусна в галоп. Мексиканката залегна върху гривата на животното, за да представлява възможно най-малка мишена за стрелците.

Ласитър не стреля след нея.

Той насочи пистолета си към Кели Ларкин, който се мъчеше да обуздае кафявия кон. Като видя, че няма да успее, пусна седлото, извади револвера си и го насочи към Ласитър.

Ласитър се целеше точно. Искаше да хване това копеле живо, но не се наложи да стреля. Зад Ларкин се беше появила една сянка. Огнено острие прободе най-младия от братята Ларкин. Той се преви на две, след това политна напред и падна по корем. Повече не можа да събере сили да вдигне револвера си.

Ласитър погледна Сидни Блад, но лицето му приличаше на желязна маска.

Те бавно пристъпваха един към друг и на три крачки разстояние спряха, а между тях лежеше мъртвият Кели Ларкин с голямо тъмно петно на гърба.

С върха на ботуша си Блад обърна Ларкин по гръб. Празният поглед се втренчи в синьото небе.

Сидни Блад погледна Ласитър.

— Така е по-добре. Кели Ларкин беше убиец. Не биха могли да го озаптят даже и в затвора. С моя куршум сигурно съм спасил живота на дузина други мъже.

Ласитър кимна. Той знаеше, че Сидни Блад има право.

— Какво стана с мексиканката?

Блад сви рамене.

— Тя ще се скрие някъде. Не вярвам Кели Ларкин да й е разказвал нещо за Уулфс Хоул.

„От твоите уста в божиите уши, Блад“ — мислеше Ласитър.