Джек Слейд
В бърлогата на звяра (2)

2.

Из малката стая постепенно се разнасяше приятна топлина. Върху кюмбето в ъгъла вреше кафе в тумбеста ламаринена кана, която обикновено стоеше на една крива полица.

За Ласитър не беше трудно да намери подслон в Уулфс Хоул. Десетки къщи бяха празни. Повечето бандити живееха в къщите близо до кръчмата „Емпайър“.

Имаше даже и легло с желязна рамка и дюшекът от морска трева все още беше горе-долу наред. Ласитър постла отгоре одеялото си.

Коня си остави в едно преградено с дъски място в двора на къщата. Почисти го и му даде зоб и вода.

Той отиде до печката и си напълни с кафе една тенекиена чаша. Замислен се върна до леглото и седна.

Не беше сигурен дали не сбърка, като тръгна на своя глава за Уулфс Хоул. Но виновен за това беше Джеймс Т. Бейли.

Джеймс Т. Бейли беше адвокат в Лордсбърг, Ню Мексико — и посредник на бригада № 7. От него Ласитър трябваше да разбере каква е новата му задача. И сега го хващаше яд, като си спомни разговора си с Бейли. Адвокатът искаше да го отреже като домъкнал се отнякъде печалбар. Беше му дал само няколко сведения, след което Ласитър здравата го притисна до стената.

Ставаше дума за Джуд Донован и свърталището на бандитите в Уулфс Хоул в Джила Маунтънс. Но какво трябваше да прави, Ласитър не можа да измъкне от Бейли. Той твърдеше, че работата е на живот и смърт и може да каже нещо по-точно едва когато той самият получи някаква информация. Ласитър трябвало да чака, докато свършело всичко. Щяло да продължи една или две седмици.

Ласитър нямаше желание безучастно да се мотае две седмици в Лордсбърг. Събра сведения. От Маршал успя да узнае някои неща за Джуд Донован. Бандитското свърталище Уулфс Хоул беше непристъпна крепост. Вече се бяха провалили няколко опита при пресладването на бандитите да завладеят клисурата на Уулфс Крик.

Даже и Маршал избягваше да дава повече сведения. Ласитър усещаше, че шерифът съвсем не беше разказал всичко докрай.

Ядосан, два дни по-късно Ласитър оседла коня си и се отправи към Джила Маунтънс.

Сега той беше тук. Знаеше, че не е трудно за сам човек да мине през клисурата. Но какво можеше да направи един човек сам?

Нищо! Това беше ясно. Ако някой иска да разтури банда разбойници, трябва да разполага с една макар и малка армия първокласни стрелци. А проблемът се състоеше в довеждането им в Уулфс Хоул.

Освен това Ласитър не знаеше е какво всъщност се занимаваше бригада № 7.

А на всичко отгоре и Сидни Блад.

Какво търсеше в града на бандитите агентът на Уелс Фарго?

Все още ли работеше за Уелс Фарго? Или е станал бандит? Ако беше вярно второто, тогава животът на Ласитър съвсем висеше на косъм. Една-единствена дума на Блад щеше да е достатъчна, за да увисне Ласитър на бесилката на Донован.

Ласитър поднесе към устните си ламаринената чаша с горещо кафе, но спря по средата, защото долови лек шум пред вратата. Сложи дясната си ръка върху дръжката на ремингтъна.

— Ласитър?

Това беше звънливият глас на Шийна Ларкин. Той остави чашата върху стола до леглото и безшумно стана.

Беше недоверчив.

Шийна Ларкин е приятелката на Джуд Донован. От години. Да го поразпита ли я беше изпратил?

През малкото прозорче на вратата той видя грациозната й фигура. Беше се загърнала с наметка, коя скриваше даже главата й. Погледът, на Ласитър пробяга по улицата. Не се забелязваха никакви хора.

— По дяволите, отвори, Ласитър — процеди през зъби жената. — Или искаш някой да ме види и да ме натопи пред Донован?

Тя разпали любопитството му. Знаеше, че си играе с огъня, ако я пусне. Но, от друга страна, Шийна Ларкин можеше да му даде информация, която той не би могъл да получи от никой друг. Той отвори ратата.

Шийна Ларкин бързо се вмъкна вътре. Ласитър веднага затвори и сложи резето. Облегна гръб на вратата.

Чак сега забеляза колко тъмно беше станало междувременно. Само пламъците от счупената вратичка на кюмбето осветяваха малката стая.

Шийна спря пред печката и пусна наметката си, която се смъкна от раменете й.

Ласитър едва се сдържа да не подсвирне. Тя все още носеше плътно прилепналия корсаж с черните дантели и мрежестите чорапи.

— Имаш ли кафе и за мен? — попита тя.

Ласитър тръгна към стола, взе чашата си, изля я в един ъгъл и се приближи към нея.

Напълни чашата с горещо кафе и й я подаде.

Тя я доближи до устните си и започна да духа. Изучаваше го крадешком.

— Питаш се защо съм тук? — каза тя и тихо се засмя.

— Чух, че си приятелка на Донован.

Усмивката внезапно изчезна от хубавото й кукленско лице.

— Бях някога! — промълви тя.

— Защо?

Тя запрати чашата върху нажеженото кюмбе. Чу се силно дрънчене.

— Това не те засяга! — Тя го погледна гневно, но тъй като Ласитър мълчеше, продължи: — Когато се появи русата вещица, кучият син просто ме изхвърли.

Ласитър леко се подсмихна.

— И какво да направя аз?

Тя отново се ядоса:

— Не съм тук за това, Ласитър! — просъска тя. Усмивката му стана по-широка.

— Само лека нощ ли искаше да ми кажеш?

Тя вдигна ръце. В първия момент изглеждаше, че иска да му издере лицето, но тя се приближи до него и обви ръце около шията му.

— Видях в „Емпайър“ един силен мъж, който не се уплаши дори от братя Ларкин — каза тя. — Имам нужда от силен мъж — особено сега.

— И за какво ти е?

— Твърде много питаш, Ласитър. Не ти ли харесва това, което държиш в ръцете си? Дръж го и си спести въпросите за по-късно.

Тя се притисна до него. Не беше лесно да се освободи човек от чувственото й излъчване. Ласитър се питаше дали въобще иска да се освободи. Това беше игра с огъня — така или иначе. Ако я отблъсне, ще има един опасен враг повече. Напротив, ако спи с нея, може би ще получи жизненоважни сведения.

Той предизвикателно притисна усни към нейните. Тя веднага плъзна език. Ласитър я отдръпна от себе си.

В големите й очи се отразяваше огънят от отворената вратичка на печката.

Той я вдигна на ръце, занесе я до леглото и я пусна върху него. От устните й се отрони стон, когато той легна върху нея и развърза корсажа й.

Гърдите й бяха твърди, стегнати и едри, с големи розови кръгове около зърната.

Тя издърпа колана му с револвера, който той още не беше свалил. Ласитър бързо се съблече, докато Шийна Ларкин смъкваше корсажа и събуваше мрежестите си чорапи.

След това легнаха един до друг на леглото.

— Хайде! — промълви тя. — Хайде, Ласитър! Не издържам повече!

Наложи се да заглуши вика й с ръка, когато влезе в нея. После го обзе опиянение. Той трябваше да запази хладнокръвието и недоверието си, но страстта, с която се любеше Шийна Ларкин с него, го накара да забрани всякаква предпазливост. Той й отвърна със същото, което тя му даваше.

Ласитър я задържа на върха на наслада дотогава, докато тя остана без дъх. Тя зарови пръсти в косите му и покри лицето му с целувки.

— О, Ласитър! — каза тя пламенно. — Имам чувството, че ме е прегазило цяло стадо диви животи.

Ласитър се усмихна и се отпусна до нея. Ляната му ръка галеше мокрото й от пот тяло, което пак започна да потръпва, Тя отмести ръката му, изправи се и се наведе над него, за да го целуне.

— Такова нещо не съм изпитвала досега с нито един мъж — прошепна тя. — Изобщо не вярвах, че е възможно.

Той искаше да отвърне нещо, но тя сложи върха на пръстите си върху устните му.

— Знаех, че точно ти си мъжът, който ми трябва, Ласитър — продължи тя. — Всички останали, които се укриват тук, са страхливци, които се разтреперват, щом чуят стъпки зад гърба си. Но ти ще хванеш Кели за гърлото, въпреки че братята му винаги са край него. Ти не се страхуваш и от Джуд Донован, убедена съм в това.

Тя замълча. Лицето й беше съвсем близо до неговото.

Това е значи, помисли Ласитър. Донован я беше зарязал. Сега тя търсеше някой, който да й помогне да му отмъсти.

— Какво си намислила, Шийна? — попита той.

— И още питаш? Имаш ли представа колко пари има в касата горе в спалнята на Донован? Пачка до пачка, Ласитър. Който излезе срещу Донован и го победи, той ще е новият господар на Уулфс Хоул. Негови ще бъдат и доларите.

Ласитър тихо се засмя.

— На приказки е по-лесно, отколкото в действителност, Шийна. Трябва да убия не само Джуд Донован, но и твоите братя.

— С Трей, Боб и Кели ще се оправя аз! Щом отстраниш Джуд Донован, моите братя, както и всички други, ще те признаят за шеф.

— Да, но аз не мога просто да вляза в „Емпайър“ и да застрелям Донован.

— Наистина, не можеш да направиш това — промълви Шийна замислено. — Той има няколко души, които заради него са готови да бъдат насечени на парчета. Може би най-напред ще трябва да говориш с Трей. Ако обещаеш на братята ми дял от печалбата, те сигурно ще те охраняват в тил.

— За мен е прекалено опасно. Без хора, на които мога да се доверя, това е чисто самоубийство. А щом убият мен, ще убият и теб. Тогава Донован ще забрави, че си му топлила леглото няколко месеца.

Тя кимна със стиснати устни.

Една мисъл проблесна в съзнанието на Ласитър.

— Има една възможност каза той.

— Каква — попита живо тя.

— С няколко момчета подготвям един удар в Силвър Сити. Затова съм тук. Искам да говоря с Донован дали след удара ще можем да се укрием тук, в Уулфс Хоул, за няколко седмици. Може с тях да успея да завзема Уулфс Хоул.

Очите на Шийна Ларкин светнаха. Тя го целуна, докато ръката й се плъзгаше по тялото му.

— Виждала ли си онзи с черния костюм? — попита той, преди тя да отклони мислите му в друга посока.

— Този с калифорнийската шапка ли?

— Да.

— Името му е Ден Газман — промълви тя, докато устните й се спускаха от шията към гърдите му. — От три дни е в Уулфс Хоул. Какво общо има той?

По лицето на Ласитър пробяга усмивка.

Значи Сидни Блад се подвизаваше тук под фалшиво име. Това означаваше, че той има нещо за прикриване и ще избягва да говори по адрес на Ласитър. Може би утре ще трябва да поговори със Сидни Блад.

Мислите на Ласитър се разпръснаха. Пулсирането на кръвта в ушите му се усили. Той галеше гърдите на Шийна Ларкин.

Постепенно огънят в печката угасна.

Малката стая се изпълваше от звуците на желанието и страстта, в които Шийна Ларкин и Ласитър се бяха потопили.

 

Ласитър се събуди на разсъмване.

В малката стая беше станало студено, въпреки че около полунощ пак беше палил печката.

През малкото прозорче на вратата падаше дрезгава светлина.

Ласитър се обърна към Шийна Ларкин, но нея вече я нямаше.

Изненадан, той се изправи. Не беше забелязал, че тя е станала и излязла от къщата. Вероятно причината се състоеше в това, че напълно изразходвал се физически, беше заспал като пън.

Стана бързо и се облече.

Малката стая беше изпълнена с уханието на Шийна. Той го вдиша с пълни гърди. Наистина не знаеше какво да мисли за нея, но това не можеше да промени физическото влечение, което изпитваше към нея.

Можеше ли да й се довери?

Беше ли тя в състояние да обуздае братята си, когато те разберат какво е станало между тях?

Деситър сложи колана с пистолета на кръста, а след това изпъна одеялото си. Мислеше за думите, които беше подхвърлил на Шийна. Идеята с удара в Силвър Сити беше толкова добра, че реши да я пробута и на Джуд Донован:

Той се огледа за коня си. Жребецът се чувстваше добре. Ласитър го нахрани и му даде вода, преди да се отправи към „Емпайър“. Вдигна яката на якето си. Нощите в планината бяха дяволски студени. Върху някои локви блестеше тънък лед.

Прозорците на „Емпайър“ светеха. Очевидно тук лампите не загасваха. Ласитър се надяваше, че в този ранен час ще може да получи закуска тук.

Не беше единственият ранобудник. Мирис на прясно сварено кафе изпълваше кръчмата. Зад тезгяха кръчмарят бършеше чаши. На три от масите седяха мъже. Някои сигурно бяха останали тук през цялата нощ. Стъклените им очи се Втренчиха в Ласитър, който седна на една маса встрани от тих.

Кръчмарят почука на стената зад тезгяха.

Едновременно с един нисък, кривокрак мъж, който влезе през отворената врата до тезгяха, през другата, водеща към игралната зала, врата се вмъкна и Шийна Ларкин. Лицето й леко се изчерви. Иначе по нищо не личеше, че половината нощ се е отдавала на Ласитър до пълно изтощение.

Ласитър погледна към нея бегло, за да не привлича вниманието на останалите мъже върху себе си.

Кривокракият старик се приближи и попита Ласитър какво желае. Ласитър си поръча яйца със сланина, хляб и кана кафе. Старият се затътри обратно към кухнята.

Шийна говореше с кръчмаря, след това се отдели от тезгяха и тръгна към Ласитър. Сега беше облечена в бяла фланелена риза на големи ромбове, която закриваше гърдите й, и тесни панталони от груб плат.

— Здрасти — каза тя, като че ли виждаше Ласитър за първи път.

— Здрасти — отвърна той със сдържана усмивка.

— Мога ли да седна, мистър? — попита тя.

Ласитър посочи празния стол до себе си. Тя седна, опря лакти върху масата и отпусна хубавото кукленско лице върху дланите си. Без да движи устни, тя каза тихо:

— Донован иска да те види. Скоро ще бъде тук.

Ласитър само се усмихна. Попита тихо:

— Знаеш ли какво прави тук Газман?

— Изглежда, ти е голям приятел, а? — отвърна тя. И тъй като Ласитър не отговори нищо, тя каза: — Снощи той напусна Уулфс Хоул.

Ласитър беше изненадан. Очевидно Сидни Блад се е страхувал от него повече, отколкото обратното.

Преди да успее да зададе още един въпрос, вратата към игралната зала се отвори. Влезе Боб Ларкин и я задържа отворена.

Ласитър, присвил леко клепачи, наблюдаваше високия, широкоплещест мъж, който се приближи към масата му с тежки стъпки. Трей и Боб го следваха и застанаха диагонално зад него, когато грамадният мъж издърпа един стол и го възседна като кон, разполагайки се срещу Ласитър. Кели Ларкин го нямаше. Ласитър още не беше се срещал с Донован, но беше ясно, че само това можеше да е той.

Донован щракна с пръсти и каза с плътен глас:

— Извинявай, Шийна! Това е мъжки разговор.

В очите на Шийна Ларкин проблясна гняв. Но тя се подчини безмълвно. Единственият израз на протест беше, че силно затръшна зад себе си вратата, водеща към игралната зала.

— Значи ти си Ласитър — каза Донован и го измери безцеремонно със студените си сиви очи. Той не дочака отговора на Ласитър, а продължи:

— Отдавна нищо не съм чувал за теб. Къде се скри от Уелс Фарго? Оттатък при мексиканците ли?

Ласитър сви рамене.

— За съжаление бях преследван от кръволока на Уелс Фарго — отвърна той.

— Какво те води в Уулфс Хоул?

— Чух за твоя град и исках да се убедя, че човек може да се скрие от закона тук на сигурно място.

На Ласитър не му убягна дебнещият израз в очите на Донован.

— Защо искаш да узнаеш това? — попита босът на бандитите.

Ласитър се ухили.

— Замислил съм един удар и ми трябва място, където след това мога да се оттегля, без да има опасност, че може да ме намерят.

— Хм. Какъв е този удар?

— Минната банка в Силвър Сити.

Най-напред Донован се втренчи в Ласитър така, сякаш имаше пред себе си луд, след това гръмогласно се разсмя.

— На това не бих се осмелил дори аз е моята банда, Ласитър. Това е чисто самоубийство.

— Но не и ако всичко е планирано и човек има на разположение няколко надеждни мъже.

— Хм! — Донован се наведе напред. — Знаеш каква е цената и, когато давам убежище на някой, който бяга от закона.

Ласитър кимна.

— Половината от плячката. Съгласен съм.

Донован беше изненадан.

— Колко смяташ, че ще паднат? — попита той, превърнал се целият в слух.

— Ако имам късмет, около 100 000. Ако не, най-малкото 50 хил.

Донован облиза устни.

— Трябва ти една малка армия, Ласитър.

Сега по лицето на Ласитър се разля широка усмивка.

— Не сме много, Донован. Но сме по-добри от една малка мия.

За миг сивите очи на Донован проблеснаха. След това той кимна и стана.

— Не си губи времето, Ласитър. Няма защо да се страхуваш от закона, щом си в Уулфс Хоул и се придържаш към моите правила.

— Това исках да чуя, Донован. Щом закуся, тръгвам.

— Успех. С удоволствие бих ти правил компания по време на закуската, но там горе… — той многозначително посочи с палец към тавана на кръчмата… ме чака нещо, за което трябва да се погрижа.

Ларкинови се изхилиха мръснишки. Донован мина през кръчмата и изчезна в игралната зала, окато близнаците Ларкин отидоха да се черпят с уиски на бара.

Ласитър си отдъхна.

Първата част от плана му успя.

Сега всичко зависеше от това каква задача имаше наистина за него Джеймс Т. Бейли в Лордсбърг.