Джек Слейд
В бърлогата на звяра (17)

17.

Ласитър беше бдителен като пума, надушила вълци. Вече втори ден бяха на път, откакто напуснаха срутеното мисионерство.

Изгрялото преди час слънце вече напичаше силно. Каскит Дешър и Сидни Блад седяха на капрата на колата. Отзад до трупа на помощник-шерифа Джим Харууд, когото бяха увили в едно одеяло, беше Орвил Мак Интайър.

Кено Бакет яздеше на около сто ярда напред.

Отляво до колата яздеха Смайли Мак Кол и Чък Мейсън. Бриджит Кимброу странеше от тях и яздеше от другата страна. Зелените й очи дебнеха.

През цялото време Гуендолин Кимброу остана откъм страната на Ласитър. Те не говореха много помежду си, но в общи линии Гуен беше разбрала всичко, защото Ласитър я видя как известно време си говориха със Сидни Блад.

Гуен знаеше, че баща й е убит. Прие новината доста храбро. Изглежда, не беше особено привързана към баща си. Вероятно се дължеше на това, че Клейтън Кимброу се бе обвързал с млада жена.

Не само дебнещият поглед на Бриджит Кимброу подсказваше на Ласитър, че тя ще направи още някакъв опит, преди да стигнат Лордсбърг. И опасността, която заплашваше Гуендолин, не идваше от страна на Смайли Мак Кол и Чък Мейсън, а от Кено Бакет.

Ласитър се усмихваше злобно, като си спомняше за предишната нощ.

Кено Бакет и Бриджит Кимброу мислеха, че той спи. Но Ласитър беше нащрек. Видя как Бриджит Кимброу се измъкна от бивака по време на дежурството на Бакет.

Те се срещнаха в една малка долчинка, която не можеше да се види от бивака. Бриджит Кимброу пусна в действие аргументите си. А не бяха лоши аргументи, това Ласитър трябваше да признае. В края на краищата и той я беше обладал в Лордсбърг. Стройното й тяло и едрите гърди направиха силно впечатление на Бакет. Тя му позволи да се нахвърли върху нея като животно. След това повече от половин час Ласитър ги чуваше, че си шушукат нещо и въпреки че не разбра нито дума, можеше да си представи за какво си говореха.

Ласитър се промъкна обратно до бивака и информира Сидни Блад и Каскит Дешър. Междувременно и сухият шотландец вече беше разбрал. Настани се в задния край на колата и държеше оръжието до себе си.

Общо взето, Мак Интайър се чувстваше добре. Дешър извади куршума, който го беше ударил в таза и заседнал плътно под кожата. Куршумът в рамото все още бе вътре. Но раната изглеждаше добре. Ласитър се надяваше, че шотландецът няма да получи гангрена.

Изведнъж Кено Бакет изчезна. Ласитър беше поизостанал малко с Гуендолин Кимброу. Тя искаше да говори с него, защото нямаше на кого да се довери, и го молеше да остане при нея в Лордсбърг, докато се уредят формалностите.

Преди Ласитър да успее да й отговори, чу вика на Каскит Дешър.

Веднага разбра, че се беше случило нещо, което е свързано с покушението срещу Гуендолин Кимброу. Не й каза нищо, за да не я изплаши. Той бързо се върна с нея към колата.

Каскит беше спрял впрегнатите в колата коне.

Бриджит Кимброу седеше отпуснато върху седлото на кобилата си и странно се усмихваше. Когато Ласитър я погледна, нещо проблесна в зелените й очи.

Лицето на Мак Кол беше мрачно, а в ръката си държеше дръжката на револвера. Кокалестият Чък Мейсън седеше с глупаво изражение на лицето. Явно, не му беше ясно какво става.

Каскит посочи към една подобна на саксия скала, която удължаваше с около половин миля пътя, който трябваше да изминат с колата, защото се налагаше да я заобикалят.

— Той офейка, като че ли гърмяща змия е ухапала коня му — измърмори Каскит. — Един дявол знае какво го е прихваноло.

Както и Ласитър, Каскит Дешър добре знаеше какво.

Кено Бакет беше подбрал подходящото място и подходящото време.

Ласитър ругаеше. Ядосваше се, защото не предвиди тази възможност. Трябваше да се сети, че по пътя за Джила Ривър това е единственото място, където може да бъде причакан някой. Нямаше друг път, по който да минат с колата, освен ако се върнат обратно и намерят обиколен път, като се примирят със загубата на един цял ден. В този момент вече изтрещя един изстрел.

Ласитър, който гледаше към скалата, видя проблясването и веднага обърна коня си.

Гуендолин Кимброу изкрещя. Лявата й ръка изведнъж се обля в кръв.

Ласитър скочи от коня и смъкна момичето от седлото. Съвсем близо над него се чу плясък, а след това и детонацията на втори изстрел. Конят на момичето цвилеше пронизително, първо залитна, а после се свлече на земята.

Ласитър издърпа пищящата Гуендолин Кимброу зад колата. Каскит Дешър с усилие успя да удържи на място двата коня. Той бързо завъртя спирачката на колата.

Когато конят на Гуен Кимброу падна на една страна, Ласитър видя раздробената ръкохватка на седлото. Наведе се над ридаещото момиче и разкъса плата на ръкава й. Ризата някога беше принадлежала на Мич Бърнс.

Ласитър въздъхна облекчено. Гуендолин беше наранена само от една треска от дръжката. Той цепна кожата над мишницата й, за да предизвика силно кръвотечение на раната.

Ласитър погледна разкривеното в гримаса лице на Бриджит Кимброу. Див гняв се надигна в него. Що за жена беше това?

Минаваше с ледено безразличие през трупове само за да се домогне до това богатство, за което нямаше никакво право да претендира.

— Качи я на колата — каза Орвил Мак Интайър дрезгаво. Зад капрата е на сигурно място.

Ласитър свирна. Неговият Груло се приближи грациозно. Щом жребецът се изравни с колата, Ласитър се хвана за седлото.

— Карай, Каскит! — просъска той. — Трябва да хвана това бясно куче!

— Ти си луд, Ласитър! — каза Каскит. — Той ще те застреля като прериен заек!

Ласитър не обърна внимание на думите му. Пришпори Груло с вик и животното се понесе към скалата с огромни скокове.

Куршумите свистяха край ушите на Ласитър.

Той се наклони странично на седлото, така че да представлява възможно най-малка мишена. Надяваше се, че Кено Бакет няма да се сети веднага вместо по него да стреля по коня. Непрекъснато отклоняваше животното ту на едната, ту на другата страна, за да няма Кено Бакет достатъчно време да се прицели точно.

Разстоянието до скалата се скъсяваше бързо.

Ласитър хвана дръжката на уинчестъра си и го извади от кобура. В този момент един куршум улучи Груло. Ласитър усети как по тялото на животното премина тръпка. Но то все още не падаше. С див вик той го пришпори още веднъж. Изглежда, то се съвзе. Скоковете му пак станаха по-големи, но с всеки изминал миг то отпадаше.

Както тичаше с всички сили, Груло се преобърна.

За щастие Ласитър вече беше извадил краката си от стремената. Отблъсна се встрани и се преобърна във въздуха. Ударът от падането почти спря дъха му, но успя да се претърколи през рамо. Един куршум профуча съвсем близо до него над скалистата земя.

Ласитър веднага се изправи и продължи да тича по-нататък на зигзаг. Сега стрелбата зад него се чуваше ясно. Вероятно Каскит Дешър и Сидни Блад стреляха, за да накарат Кено Бакет да потърси прикритие.

Ласитър видя над себе си подобната на саксия скала. Приближи се до една купчина скални отломъци, зад които можеше да се прикрие.

До ушите му достигна сърдитото ръмжене на Кено Бакет. Един куршум профуча близо над главата му, той скочи зад един скален блок и запъхтяно пое дъх.

Трябваше му доста време, докато пулсът му се нормализира. Пробягването на тези двеста ярда доста го беше изтощило.

Изстрелите при колата замлъкнаха.

— Ела де, кучи сине! — ревеше Кено Бакет над него. — Ще ти одера кожата, Ласитър!

Ласитър тихо се засмя. Сега, след като Кено Бакет се беше нахвърлил срещу него, той щеше да го спипа. Уверен бе в това. За такава борба на грамадния мъж му липсваше търпение.

Ласитър леко се надигна, така че да може да погледне към колата.

Освен Бриджит Кимброу всички останали бяха слезли от конете сй. Каскит Дешър и Сидни Блад вече не бяха на капрата, сигурно се прикриваха зад колата с оръжията си.

Смайли Мак Кол и Чък Мейсън стояха малко безпомощни до конете си.

Ласитър знаеше, че в този момент Мак Кол пресмята шансовете си. Обещанията, които Бриджит Кимброу вероятно му бе дала, сигурно не бяха незначителни. Но Мак Кол е човек, който залага само на сигурно. А и не е толкова безскрупулен, че да затрие половин дузина човешки живота, за да забогатее.

Над Ласитър ехтяха изстрели. Кено Бакет стреляше с уинчестъра си непрекъснато. После отново започна да крещи:

— Покажи се най-сетне, копеле! Не се крий, а се бий като мъж!

Ласитър се усмихна.

Бакет вече се изнерви. Той напусна мястото си. Ласитър чу шум от търкалящи се камъни.

И той тръгна веднага. Притича до една вдлъбнатина в скалата и се притисна в нея. Оттук можеше да се добере догоре. Стоеше там, без да мърда. В тишината се чуваше шум от зареждане на уинчестър.

Ласитър чакаше. Мина почти четвърт час.

След това оръжието на Кено Бакет пак затрещя. Куршумите се удряха в скалата, зад която Ласитър отдавна вече не беше.

Той се раздвижи чак сега. Разбра, че Кено Бакет не може да види вдлъбнатината в скалата. Бързо се промъкна още малко нагоре, но отново спря, щом великанът прекрати стрелбата.

Бакет се смееше истерично.

— Какво става, Ласитър? Напълни ли вече гащите? Защо не си размърдаш задника и не се опиташ да ме свалиш от скалата? Отговори, страхливо куче!

Ласитър не му направи тази услуга. Търпеливо чакаше, докато Бакет пак си изпусне нервите и започне да стреля. Този път успя да мине през цялата вдлъбнатина, но много се задъха. Опита се да диша безшумно с отворена уста, когато Бакет спря да стреля.

Бакет още веднъж смени позицията си. Този път не каза нищо. Дали беше забелязал, че Ласитър вече не е зад скалния блок?

Чу се скърцане на ботуши в пясъка.

Ласитър извърна глава и видя, че конят му все още конвулсивно потръпва. Силно стисна устни. Много му се искаше да доубие раненото животно, но щеше да издаде местонахождението си на Кено Бакет.

Взе уинчестъра с лявата си ръка, за да освободи дясната за ремингтъна. Беше достатъчно близо до Бакет, за да го достигне куршум от револвера му.

Сега Ласитър вече нямаше намерение да чака Бакет да се размърда. Безшумно се промъкна през острите ръбове на скалата. Спря, щом чу учестено дишане. Нервите му бяха опънати до скъсване. Знаеше, че между него и огромния мъжага имаше само един скален отломък.

Чуваше тихите ругатни на Кено Бакет, който дращеше по скалата с дръжката на уинчестъра си.

Ласитър продължи да се промъква. Знаеше, че адски трябва да внимава, защото искаше да хване Кено Бакет жив. Трябваше да го принуди да даде показания кой му е възложил поръчката да застреля Гуендолин Кимброу. Едва когато Бриджит Кимброу иде в затвора за престъпленията си, Гуендолин може да бъде в безопасност.

Ласитър се появи иззад скалата с един скок.

Кено Бакет беше обърнат с гръб към него и се взираше в отсрещния стръмен склон, в чието подножие предполагаше, че е Ласитър.

Бакет действаше бързо. Тъкмо Ласитър беше изрекъл „предай се“, той вече обръщаше уинчестъра и стреля.

Куршумът сигурно щеше да улучи Ласитър, ако инстинктивно не се беше хвърлил на земята. Той все още не стреляше. Бакет хвърли уинчестъра си срещу него. Дръжката удари Ласитър в лявото рамо и го отхвърли встрани.

Кено Бакет, ръмжейки, извади колта.

Ласитър видя, че дулото на пистолета се вдига.

Не можеше повече да се бави, ако не искаше да умре тук.

Ремингтънът подскочи в ръката му, когато изстрелът изтрещя.

Кено Бакет се сгърчи. Големият му юмрук се отвори и тежкият колт изтропа върху скалите, плъзна се по наклона и изчезна в бездната.

Ласитър се изправи. Видя как мощното тяло на великана се олюлява. Ласитър все още не можеше да разбере къде беше улучил Бакет, но след това забеляза червеното петно над въжето, което Бакет беше вързал около тялото си.

Пъшкайки, Кено Бакет се опря на скалата. Коленете му трепереха. Устните му бяха отворени наполовина, но не каза нищо.

— Тя не го заслужаваше, Кено! — каза Ласитър дрезгаво. Бакет се свлече до скалата. Устните му се раздвижиха.

Малките му светли очи гледаха умолително. Ласитър се приближи и се наведе над него. Бакет само прошепна:

— Вземи… ме… в Лордсбърг, Ласитър! Аз… не искам… да бъда заровен… тук, в пустошта! Обещай ми… Ласитър!

Ласитър кимна.

— Ще те откарам в Лордсбърг, Кено — каза той дрезгаво.

— Благодаря, Ласитър… — Главата на Кено Бакет увисна встрани и се удари в скалата. После той рухна. Празните очи бяха втренчени някъде встрани от Ласитър.

Трябваше му известно време, докато се съвземе. Към действителността го върна цвиленето на сивия кон на Бакет. Кено Бакет беше тежък като канара. Ласитър се запъхтя, докато успее да сложи огромния мъж върху седлото, и тръгна със сивия кон по пътя между скалите към своя Груло, за да сложи най-сетне край на мъките му.

Междувременно Каскит Дешър беше насочил колата към скалите. Явно е очаквал, че Ласитър вече е ликвидирал Бакет.

Бриджит Кимброу беше мъртвешки бледа. Същевременно Ласитър видя в зелените й очи и израз на облекчение, когато разбра, че Бакет е мъртъв. Значи и той нямаше да може да даде показания срещу нея.

Ласитър не я удостои с нито един поглед.

Каза на Блад, че е обещал на Бакет да го закара в Лордсбърг и го погребе в благословена земя. Сложиха мъртвия до трупа на Джим Харууд в колата.

Ласитър яздеше сивия кон на Бакет. Животното се съпротивляваше срещу новия ездач, но Ласитър бързо го обузда.

Той не ламтеше за доларите, които Кено Бакет беше задигнал от касата на Джуд Донован. Даже още не знаеше какво да прави с тях, но сигурно щеше да му хрумне нещо.

Ъгловатото лице на Мак Кол изглеждаше разкривено. Неговата почти бяла коса блестеше на яркото слънце, като свали каубойската шапка и прокара ръка по главата си. Гледаше Ласитър с крайчеца на очите си. Вероятно в този момент си казваше, че и с него Ласитър щеше да свърши по същия начин както с Кено Бакет.

Гуендолин Кимброу яздеше коня на Ройбен Карнахан.

Ярките сини очи на момичето бяха насочени към лицето на Ласитър. Сигурно гледаше на него като на принц от някоя приказка, който беше рискувал живота си, за да я спаси от лапите на злия дракон.

Погледът на Ласитър се плъзна по ризата, която тя носеше. Едрите й гърди ясно се очертаваха под нея. Тя е на двайсет — мислеше си Ласитър, — достатъчно голяма е за любов. А пък е и хубаво момиче.

Той й се усмихна.

А с крайчеца на окото си забеляза пронизващия поглед на Бриджит Кимброу, която в този момент най-много от всичко би искала да му забие нож в гърба.