Джек Слейд
В бърлогата на звяра (16)

16.

Добре запазената камбанария на порутеното мисионерство на Сен Вирджин се издигаше към червеното вечерно небе като заплашителен показалец. На върха добре се виждаше кръстът, около който се виеше слаб дим и се разстилаше пред червения хоризонт.

Ласитър, Сидни Блад и Кено Бакет бяха спрели конете си и гледаха към мисионерството. Следите от двата коня водеха право тук. По дълбоките отпечатъци от копитата на едното животно ставаше ясно, че носи и втори ездач — Гуендолин Кимброу.

— Защо спираш, Ласитър? — попита Кено Бакет грубо.

— Ще почакаме, докато се стъмни, Кено. Щом Карнахан ни види, ще убие момичето.

— Че какво иска от него?

Ласитър махна с ръка. Нямаше желание да споделя с Бакет подозрението си, че на Карнахан е платено от Бриджит Кимброу.

— Ще чакаме! — повтори той.

Сидни Блад насочи коня си към Ласитъровия Груло.

— Ще заобиколя и ще се опитам да осигуря безопасността на Гуен Кимброу, ако Карнахан я нападне — каза Блад.

— О’кей, Блад! Но трябва да яздиш бавно. Едно малко облаче прах се вижда от мили разстояние на фона на червеното небе.

Блад кимна, обърна коня си и тръгна.

Кено Бакет се смъкна от седлото. Прокара дясната си ръка по торбите, които висяха на него. Ласитър се питаше колко ли долара имаше вътре. Сигурно беше голяма сума, защото Бакет прибра повече от половината трезор.

Не разговаряха помежду си.

Ласитър усещаше, че парите бяха променили Бакет. Недоверие тлееше в очите му. Вероятно се опасяваше, че Ласитър е хвърлил око на парите в неговите торби.

Ласитър не му обръщаше внимание. Стоически чакаше червения диск на слънцето да се скрие зад хребета на планините. След това затегна коремния ремък на Груло и то възседна.

Кено Бакет направи същото.

Ласитър погледна още веднъж назад към собствените си следи. Стори му се, че на хоризонта вижда малки облачета прах, но вече беше достатъчно тъмно, за да може да се забележи нещо по-определено. Надяваше се, че това е Касит Дешър с колата.

Яздиха, докато приближиха на половин миля разстояние до мисионерството, преди да слязат от седлата и да извадят уинчестърите от кобурите.

Между порутените зидове на мисионерството блещукаше червеникава светлина.

Явно Ройбен Карнахан се чувстваше на сигурно място.

Ласитър кимна на Кено Бакет. Притичаха приведени. Вятърът се беше обърнал и сега духаше откъм север. Ласитър усети миризмата от дима на огъня, който гореше в развалините.

Малко преди мисионерството се разделиха. Тъмнината погълна Кено Бакет.

Ласитър безшумно се промъкна напред. Незабелязано стигна до кирпичения зид на камбанарията и се притисна към него. Беше още топъл от слънчевите лъчи.

Гърлен смях стигна до ушите на Ласитър. След това му се стори, че чува тихия плач на момичето.

Промъкна се покрай зида, докато стигна до едно срутено място, откъдето можеше да се покатери в мисионерството.

Една кирпичена стена беше осветена от пламъците на огъня. По нея се движеха сенки.

Ласитър стисна по-здраво уинчестъра, отиде до арката на една врата и бавно подаде глава.

В едно голямо помещение, от чиито стени бяха останали само части, гореше буен огън. До него седяха двама мъже. Ласитър позна единия веднага. Ройбен Карнахан винаги е бил свиня. Човек с чувствителен нос не би могъл да стои до него и една минута.

Дребния, сух мъж с белезникавата руса коса Ласитър също вече беше виждал. Казваше се Мич Бърнс. След разрива на Ласитър с Уелс Фарго той мина на страната на Ройбен Карнахан.

А къде беше Гуен Кимброу?

Ласитър чу пръхтенето на конете. Видя ги, че стоят до отсрещната стена. Недалеч от тях, долу до стената, се беше сгушила малка сянка.

Ласитър затаи дъх, когато изведнъж забеляза раздвижване там отсреща. Тихото скимтене на момичето заглъхна.

Мич Бърнс вдигна глава.

— Тя престана да плаче — каза той със злобен глас. — Сигурно се е примирила, че ще се позабавляваме с нея още малко, преди да я пречукаме.

Той стана. Широка усмивка се бе разляла по лицето му, но след това се сепна.

— Хей, какво е това? — каза той. Ръката му сграбчи дръжката на револвера.

Ласитър видя как двете сенки изчезнаха през една дупка в зида.

Сега беше негов ред.

Скочи през отвора на вратата. Металическото прещракване от зареждането на уинчестъра изпълни нощната тишина.

— Предайте се! — извика Ласитър. Мич Бърнс се изви и стреля.

Ласитър се хвърли встрани. Падайки, видя как Ройбен Карнахан скочи встрани от огъня. Мръсният тип държеше в ръка револвер и изстрелваше от дулото му куршумите един след друг.

Около Ласитър се вдигна прахоляк. Той натисна спусъка в момента, в който падна в пясъка. Куршумът улучи Карнахан в гърдите.

Ласитър обърна дулото към Бърнс.

В този момент заплющяха изстрели до конете. Бърнс беше улучен и падна.

Откъм конете се показа Кено Бакет.

На Ласитър се стори, че чува тих конски тропот, но вероятно сетивата го лъжеха и шумът беше причинен от нервните коне на Карнахан и Бърнс.

Кено Бакет обърна Мич Бърнс по гръб. Бандитът беше мъртъв. Преди да погледне към Ласитър, Кено кимна яростно и попита:

— Какво стана с Карнахан?

— Мъртъв е — каза Ласитър. Понечи да извика на Сидни Блад, който беше отвел Гуен Кимброу на сигурно място, но замлъкна. Този път шумът при конете му се стори съмнителен. Даде знак на Кено Бакет да се отдръпне от отъня и тръгна към конете.

Те бяха неспокойни. Ласитър се вмъкна между тях. Юздите им бяха вързани за ръждясали железни халки. Той поклати глава. Вероятно изострените сетива му бяха погодили лош номер. Обърна се.

В същия миг почувства опасността, но още преди да успее да реагира, върху него се спусна една сянка. Някой измъкна уинчестъра от ръцете му. Една ръка се уви около врата му, а когато се опита да извади ремингтъна си, кобурът вече беше празен. Усети до слепоочието си нещо студено и твърдо.

— Ти си дяволско изчадие, Ласитър — изръмжа един груб глас до ухото му. — Никога не съм вярвал, че ще успееш да изиграеш Джуд Донован.

Гласът се стори познат на Ласитър. Но в момента не си спомняше къде го беше чувал вече. Сети се чак когато човекът тихо се изсмя.

За последен път видя Смайли Мак Кол преди една година във Феникс. Там той изпълняваше ролята на бавачка на един търговец на име Брукинг Мълрой. Този Мълрой сигурно имаше много излишни пари, защото иначе Мак Кол никога нямаше да се хване с такава работа.

— Здрасти, Мак Кол — отвърна Ласитър дрезгаво. — Кой дявол те довлече в това приятно местенце? Не си ли вече бавачка на Мълрой?

Някъде вляво от Ласитър се чу тих шум от драскане. Ласитър можа да извърне глава съвсем леко, защото силната ръка все още беше около врата му. Мак Кол имаше силата на гризли.

Очите на Ласитър се разшириха. Той видя, че Кено Бакет стои под арката на вратата с ръце, кръстосани зад тила. Диагонално зад него стоеше един слаб кокалест мъж, който беше насочил револвера си срещу него.

По твърдата земя отекнаха леки стъпки.

Светлината от огъня караше червените коси на Бриджит Кимброу да блестят като пламъци. Ласитър веднага разбра какво става.

Като застана съвсем близо пред него, жената го погледна злобно със зелените си очи.

— Не си очаквал това, нали? — просъска тя. — Сега аз дърпам конците, Ласитър! И ако не говориш, трябва само да щракна с пръсти и Смайли ще те убие!

Ласитър се засмя. Той промърмори през рамо:

— Дотам стигат мъжете, които стават бавачки на други. Значи сега ти реагираш на щракването с пръсти на една жена, Смайли?

Смайли Мак Кол измърмори нещо и го пусна. Ласитър получи силно блъсване в гърба, запрепъва се напред и трябваше да се хване за Бриджит Кимброу, за да не падне.

Тя изкрещя и го заудря, но Ласитър хвана китките на ръцете й, изви ги зад гърба й и я избута настрани. След това се обърна към Мак Кол.

— Къде са Сидни Блад и Каскит Дешър? — попита усмихващият се Мак Кол.

По студенината в сивите му очи Ласитър разбра, че усмивката произхожда от белега в ъгъла на устната му.

— При Гуендолин Кимброу — отвърна той.

— Тя жива ли е? — попита Мак Кол изненадан.

Сега се засмя Ласитър. Погледът му беше отправен към младата вдовица на Клейтън Кимброу, която вероятно се беше сближила с Мак Кол и му е предложила същото, което преди това поиска и от Ласитър в Лордсбърг.

— Мис Кимброу се радва на добро здраве, Мак Кол — каза той на мъжа, въпреки че думите му се отнасяха за Бриджит Кимброу. — Ако смяташ да й попречиш да се върне жива в Лордсбърг, тепърва ще имаш цял куп работа, защото освен нея ще трябва да убиеш и мен, а също и още няколко мъже, които биха могли да се изкажат като свидетели срещу теб.

Бриджит Кимброу фучеше като котка.

— Затвори му муцуната, Смайли!

Мак Кол поклати глава:

— Съжалявам, Бриджит — отвърна той. — Ласитър има право. Ти изгуби играта. Трябва да се примириш с това.

Тя изкрещя:

— Ти, проклет страхливец! Знаех си, че пред Ласитър ще подвиеш опашка! Страхът направо е изписан на лицето ти! Как може човек да се чувства негоден, Смайли Мак Кол? Винаги съм мислела, че човек като теб не би могъл да живее с мисълта, че се е подчинил на някого. Поне бъди мъж и свършвай с Ласитър.

Ласитър се хилеше срещу нея.

— Смайли и аз нямаме какво да делим, мисис Кимброу! Може и да му се ще да пипне парите, които си му обещала, ако убие Гуендолин.

— Едва ли ще види обаче нещо от тези пари, защото имам намерение да го изпратя в ада с два заряда едри сачми — каза над тях студеният глас на Сидни Блад.

Ласитър погледна нагоре и видя силуета на агента на Уелс Фарго върху полусрутения зид.

Смайли Мак Кол не изглеждаше изненадан. Но неговият човек си отвлече вниманието и Кено Бакет използва шанса. Завъртайки се, той така го удари, че Мейсън изпусна револвера си и с въздишка се смъкна на колене.

Бакет веднага вдигна револвера и го насочи срещу Смайли Мак Кол, който не се беше помръднал.

— Не е необходимо, Кено! — каза Ласитър. — Мак Кол няма да предприеме нищо срещу нас. Къде е Каскит с колата, Блад?

— Сигурно скоро ще е тук, Ласитър. Чух го, че приближава.

На Ласитър не му убягна опасния блясък в зелените очи на Бриджит Кимброу. Знаеше, че тя още не се е предала. За нея всичко това означаваше голямо състояние. А между нея и парите стоеше Гуендолин Кимброу.

Вдовицата на Клейтън Кимброу щеше да се опита да привлече някой от мъжете на своя страна. Сама тя нямаше никакви шансове. Сигурно знаеше това.