Джек Слейд
В бърлогата на звяра (14)

14.

Гуендолин Кимброу замръзваше от студ. Олицетворяваща самото нещастие, тя седеше свита в краката на Орвил Мак Интайър в коша на балона и трепереше с цялото си тяло. Беше увила вълненото одеяло плътно около голото си тяло. На раменете си носеше якето на Мак Интайър.

Шотландецът запалваше горелката на големи промеждутъци от време. Острото съскане на пламъка всеки път вдъхваше ужас на момичето.

Те успешно преодоляха планинските хребети, които опасваха тясната долина около Уулфс Хоул. Постоянният вятър носеше балона на изток.

Мак Интайър и момичето виждаха известно време заревото на огъня от долината. После чуха тътена на малкото оръдие и тихото пукане на изстрелите.

Мак Интайър се надяваше, че Ласитър и останалите ще успеят да направят пробива.

Балонът не летеше на много голяма височина. Мак Интайър знаеше, че е опасно. От друга страна, не искаше да го виждат на разстояние по-голямо от двайсет мили, когато настъпи денят. По едно време видя светлата ивица откъм изток.

Новият ден настъпваше.

Мак Интайър почака, докато първите лъчи на изгряващото слънце потопиха земята под него в огненочервено. Тогава изчисли мястото, на което се намираше. Под себе си видя блестящата ивица на Джила Ривър и… Мак Интайър се стресна.

Едновременно с четиримата ездачи, които се появиха там долу, на един хълм, блеснаха и изстрели.

Само части от секундата по-късно един куршум удари горелката и изфуча близо край него.

Шотландецът проклинаше. Запали горелката. Пламъкът съскаше в отвора на балона.

— Какво беше това? — попита Гуендолин Кимброу с треперещ глас.

Мак Интайър се канеше да й отговори, но в този момент външната обвивка на балона над тях се скъса. Навсякъде имаше дупки, които бързо се уголемяваха. Мак Интайър разбра, че вече нямаше да могат да избягат. Мъжете долу бяха стреляли по балона със сачмени патрони. От свистенето на горелката детонацията на изстрела не се беше чула.

Изведнъж в балона зейна дупка голяма около пет ярда.

Мак Интайър проклинаше. Свършено беше с тях. Топлият въздух в балона изчезваше за секунди. Въпреки горещия пламък на горелката балонът бързо падаше.

Мак Интайър погледна през ръба на коша.

Четиримата ездачи препускаха след все по-ниско падащия балон, който сега се сгромолясваше като камък.

— Дръж се здраво! — извика Мак Интайър на момичето в краката си. Той се опитваше да загаси горелката, но ръчката заяждаше.

Кошът се разтърси от удара в една стърчаща скала.

Гуен Кимброу изкрещя от ужас. Мак Интайър се хвана здраво за ръба на коша. Кошът се допря до земята и се обърна. Балонът го повлече и той се тътреше по пясъка.

Горелката все още свистеше. Изведнъж големият пламък обхвана обвивката на балона и тя се подпали.

Последва силен тласък. Кошът се удари в една скала и повече не се помръдна. В ушите на Мак Интайър шумеше звукът от горелката. Усещаше бързо усилващата се горещина. Хвана Гуен Кимброу за ръката, измъкна я от коша, и й изкрещя:

— Бягайте от огъня, мис Кимброу!

До него от една подпора във вътрешността на коша стърчеше дръжката на един уинчестър. Той издърпа оръжието, на прибежки се отдалечи няколко крачки от горящия балон и се хвърли на земята. Дръпна уинчестъра до рамото си. Четиримата препускащи към него ездачи попаднаха под мерника му.

Мак Интайър стисна устни и дръпна спусъка.

Оловото засвистя от дулото. Той видя как единият от мъжете размаха ръце и падна от седлото по гръб. Конят на втория се строполи на земята в облак прах.

Мак Интайър малко се надигна. В този момент го улучиха. Силният удар от куршума го отхвърли назад и пресече дъха му. Пред очите му затанцуваха червени кръгове, опитваше се да ги прогони, но не му се удаваше. Гадеше му се. Струваше му се, че е от шума на кръвта в ушите му, а може би все още се чуваше свистенето на горелката — чу тропот от конски копита. После пак заплющяха изстрели и нещо горещо запълзя по хълбока му.

Мак Интайър се бореше с мрака, който го завладяваше. Чуваше пронизителните викове на Гуендолин Кимброу. Искаше да се изправи, но не успя дори да повдигне ръката си.

След това над него падна една сянка.

Свистенето на горелката спря внезапно и изведнъж около Мак Интайър стана тихо.

— Това проклето копеле — прозвуча един ръмжащ глас над него. — Би се до последния дъх и помъкна със себе си в ада Бен и Джоел.

Смятат ме за умрял, мислеше Мак Интайър и не се опитваше повече да отваря очи.

— Тук няма пари — каза друг глас.

— Много ясно, дали са ги на Донован — отвърна първият. — Имаме момичето, а това вече е достатъчно.

— Какво чакаш? Убий я. След това ще можем бързо да се върнем и да си вземем парите, преди Ласитър отново да се е появил в Лордсбърг.

Първият се изсмя грубо.

— Защо бързаш толкова, Мич? Можем да вземем кукличката за малко с нас и да се позабавляваме с нея, преди да я разкараме.

Мак Интайър чу как стъпките на мъжете се отдалечават. Момичето пищеше пронизително, а мъжете се смееха грубо.

После Мак Интайър вече не чуваше нищо. Беше изпаднал в безсъзнание.