Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stars Shine Down, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Дафина Китанова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 80 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2008)
Издание:
Издателство „Хемус“, 1994
ISBN 954–428–067–7
Редактор Олга Шурбанова
Художник Тотко Кьосемарлиев
Художествен редактор Веселин Цаков
Технически редактор Веселин Сеизов
Коректор Уляна Петрова
Формат 16/60/90. Печатни коли 19
Печат: ЕАД „Образование и наука“
История
- — Добавяне
XXVII
Филип пристигаше в сряда следобед й Лара отиде на летището с лимузината, за да го посрещне. Филип слезе от самолета и образът на Лохинвар отново изникна в съзнанието на Лара. „Господи, колко е красив!“ Тя се хвърли в прегръдките му.
— Липсваше ми — каза тя, прегръщайки го.
— И ти на мен, скъпа.
— Колко?
Той показа половин инч между палеца и показалеца си.
— Толкова.
— Звяр такъв! Къде ти е багажът?
— Идва.
След час бяха в апартамента. Мариан Бел йм отвори вратата.
— Добре дошли, мистър Адлър.
— Благодаря, Мариан — той се огледа. — Имам чувството, че съм отсъствал цяла година.
— Две години — поправи го Лара.
Понечи да каже: „Вече никога не ме оставяй сама“, но прехапа устни.
— Ще искате ли нещо от мен, мисис Адлър? — попита Мариан.
— Не. Всичко е наред. Можеш да си тръгваш. Утре ще ти продиктувам някои писма. Днес няма да идвам на работа.
— Добре. Довиждане — Мариан си тръгна.
— Мило момиче — забеляза Филип.
— Да, нали? — Лара се притисна до него. — Сега ми покажи колко ти липсвах.
Следващите три дни Лара не отиде на работа. Искаше да бъде с Филип — да разговаря с него, да го докосва, да се увери, че наистина си е дошъл. Сутрин закусваха заедно, после, докато Лара диктуваше на Мариан, Филип свиреше.
На третия ден, докато обядваха, Лара разказа на Филип за откриването на казиното.
— Много исках да бъдеш там, скъпи. Беше фантастично.
— Много съжалявам, че го изпуснах.
Той свири на пиано някъде по света.
— Е, ще имаш тази възможност следващия месец, когато кметът ще ми връчи ключовете на града.
Филип придоби нещастен вид.
— Скъпа, боя се, че ще пропусна и тази възможност.
Лара се втрещи.
— Какво означава това?
— Елърби ми е уредил ново турне. След три седмици заминавам за Германия.
— Това е невъзможно? — възкликна Лара.
— Договорът вече е подписан. Не мога да направя нищо.
— Но ти току-що се завърна! Как може да заминеш отново толкова скоро?
— Това е много важно турне, мила.
— А нашият брак не е ли важен?
— Лара…
— Не си задължен да заминеш — ядосано продължи Лара. — Искам да имам съпруг, а не временен…
Мариан Бел влезе в стаята с някакви писма.
— О, извинете, не исках да ви прекъсна. Тези писма са готови за подпис.
— Благодаря — сдържано отвърна Лара. — Ще ви извикам, когато ми потрябвате.
— Да, мис Камерън.
Изчакаха Мариан да се прибере в кабинета.
— Знам, че трябва да изнасяш концерти, но не е нужно да бъде толкова често. Ти да не си търговски пътник?
— Не, не съм — тонът му бе хладен.
— Защо не останеш за церемонията, а след това да заминеш на турне?
— Лара, знам, че това е важно за теб, но трябва да разбереш, че и концертните турнета са важни за мен. Гордея се с теб и с това, което правиш, но искам и ти да бъдеш горда с мен.
— Аз съм горда, Филип — рече Лара. — Прости ми, аз просто… — тя едва се сдържаше да не заплаче.
— Знам, любима — той я прегърна. — Ще измислим нещо. Когато се върна, двамата ще заминем на дълга почивка.
„За мен е невъзможно да замина на почивка. Захванала съм се с твърде много проекти“, мислеше си Лара.
— Къде отиваш този път, Филип?
— В Германия, Норвегия, Дания, Англия и се връщам.
Лара дълбоко въздъхна.
— Разбирам.
— Бих искал да можеше да дойдеш с мен, Лара. Много съм самотен без теб.
Тя си спомни женския смях.
— Така ли? — после се отърси от това настроение и успя да се усмихне. — Слушай какво, вземи самолета — ще ти бъде по-удобно.
— Сигурна ли си, че…?
— Абсолютно. Ще се оправя и без него, докато се върнеш.
— Няма друга като теб на този свят — промълви Филип.
Лара бавно погали с пръст бузата му.
— Не го забравяй.
Турнето на Филип премина при грандиозен успех. В Берлин публиката полудя, а отзивите бяха възторжени.
След концертите приемната на артистите бе постоянно препълнена от горещи почитатели, главно жени.
— Изминах триста мили, за да мога да ви чуя…
— Имам малък замък тук наблизо и се питах дали…
— Приготвила съм късна вечеря само за нас двамата…
Някои от тях бяха богати и красиви, а повечето — твърде благосклонни. Но Филип беше влюбен. След концерта в Дания той се обади на Лара.
— Липсваш ми.
— И ти на мен, Филип. Как мина концертът?
— Е, никой не излезе, докато свирех.
Лара се разсмя.
— Това е добър признак. В момента имам съвещание, скъпи. Ще ти се обадя след един час в хотела.
— Няма да се прибера веднага в хотела, Лара. Директорът на залата дава вечеря в моя чест и…
— О? Така ли? А има ли красива дъщеря? — тя моментално съжали за думите си.
— Какво?
— Нищо. Трябва да свършвам. Ще се чуем по-късно.
Тя затвори и се обърна към мъжете в кабинета. Келър я наблюдаваше.
— Всичко наред ли е?
— Да — безгрижно отвърна Лара. Беше й трудно да се съсредоточи. Представяше си Филип с красиви жени, които му даваха ключовете от хотелските си стаи. Изгаряше от ревност и се ненавиждаше за това.
Кметската церемония за награждаването на Лара беше събитие, което се провеждаше на крак. Пресата се бе развихрила с пълна сила.
— Може ли една снимка заедно със съпруга ви?
И Лара бе принудена да каже отново:
— Той много искаше да присъства, но…
Присъстваше Пол Мартин.
— Него пак го няма, а?
— Той наистина имаше желание да бъде тук, Пол.
— Глупости! Това е голяма чест за теб. Той трябваше да е редом с теб. Що за съпруг е той, по дяволите? Някой трябва да си поговори с него!
Тази нощ тя лежеше самотна и не можеше да заспи. Филип бе на десет хиляди мили от нея. В съзнанието й звучаха думите на Пол Мартин: „Що за съпруг е той, по дяволите? Някой трябва да си поговори с него.“
Когато се завърна от Европа, Филип изглеждаше щастлив, че отново си е у дома. Донесе на Лара куп подаръци — изящна порцеланова фигурка от Дания, прекрасни кукли от Германия, копринени блузи, златна чантичка от Англия, в която имаше гривна с диаманти.
— Чудесна е — рече Лара. — Благодаря ти, скъпи.
На другата сутрин тя каза на Мариан Бел:
— Ще работя вкъщи целия ден.
Лара диктуваше на Мариан в кабинета си, а от хола се чуваха звуците на пианото. Филип свиреше. „Животът ни е толкова хубав така, мислеше Лара. Защо Филип иска да го развали?“
Уилям Елърби се обади на Филип.
— Поздравявам те. Чух, че турнето е преминало прекрасно.
— Така е. Европейската публика е страхотна.
— Обадиха ми се от управата на Карнеги Хол. Неочаквано имат свободна вечер следващия петък — на седемнадесети. Проявяваш ли интерес?
— И още как.
— Добре. Ще уточня условията. Между другото, смяташ ли да намалиш броя на концертите? — попита Елърби.
Филип бе изненадан.
— Да ги намаля ли? Не. Защо?
— Разговарях с Лара и тя ми намекна, че може би ще пожелаеш да правиш турнета само в Съединените щати. Може би е по-добре да поговориш с нея и…
— Да, добре — отвърна Филип. — Благодаря ти.
Той затвори телефона и отиде в кабинета на Лара. Тя диктуваше на Мариан.
— Може ли да останем сами? — помоли Филип.
— Разбира се — усмихна се Мариан и излезе.
Филип се обърна към Лара.
— Току-що ми се обади Уилям Елърби. Ти ли си му казала, че ще намаля задграничните си турнета?
— Може би съм споменала нещо такова. Мислех, че и за двама ни ще е по-добре, ако…
— Моля те, не го прави повече — каза Филип. — Знаеш колко много те обичам. Но освен съвместния ни живот всеки от нас има своята кариера. Нека да, се разберем така — аз няма да се бъркам в твоята, а ти няма да се бъркаш в моята. Нали е справедливо?
— Разбира се — отвърна Лара. — Съжалявам, Филип. Просто страшно ми липсваш всеки път — тя го прегърна. — Прости ми.
— Вече е простено и забравено.
Хауард Келър донесе у дома на Лара договори, които тя трябваше да подпише.
— Как върви?
— Чудесно.
— У дома ли си е пътуващият музикант?
— Да.
— Значи сега музиката е твоят живот, а?
— Музикантът. Не можеш да си представиш какъв прекрасен човек е той, Хауард.
— Кога ще дойдеш на работа? Имаме нужда от теб.
— След няколко дни.
— Добре — кимна Келър.
Започнаха да преглеждат документите, които бе донесъл.
На другата сутрин се обади Тери Хил.
— Лара, току-що ми позвъниха от Комисията по хазарта в Рино. Ще разглеждат въпроса относно твоето разрешително за казиното — рече адвокатът.
— Защо?
— Има обвинения, че наддаването е било манипулирано. Искат да се явиш и да дадеш показания на седемнадесети.
— Сериозно ли е? — попита Лара.
Адвокатът се колебаеше:
— Известни ли са ти някакви нередности при наддаването?
— Не, разбира се.
— Тогава няма защо да се безпокоиш. Ще дойда с теб в Рино.
— А какво ще стане, ако не се явя?
— Ще ти изпратят призовка. Ще бъде по-добре, ако се явиш доброволно.
— Добре.
Лара набра номера на личния телефон в кабинета на Пол Мартин. Той веднага отговори:
— Лара?
— Да, Пол.
— Отдавна не си използвала този телефон.
— Да. Обаждам се за Рино…
— Чух.
— Има ли наистина някакъв проблем?
Той се засмя.
— Загубилите наддаването ги е яд на теб.
— Сигурен ли си, че всичко е наред, Пол? — тя се поколеба: — Ние действително обсъждахме другите оферти.
— Това се прави постоянно, повярвай ми. Както и да е, няма начин да го докажат. Не се тревожи за нищо.
— Добре.
Тя остави слушалката и остана да седи замислена и разтревожена.
На обяд Филип каза:
— Предложиха ми да изнеса концерт в Карнеги Хол и аз приех.
— Чудесно — усмихна се Лара. — Ще си купя нова рокля. Кога ще бъде това?
— На седемнадесети.
Усмивката й угасна:
— О!
— Какво има?
— Боя се, че няма да мога да присъствам, скъпи. Трябва да бъда в Рино. Много съжалявам.
Филип сложи ръка върху нейната.
— Изглежда, че все не можем да се синхронизираме. Е, добре. Не се разстройвай. Ще има още много други концерти.
Лара се намираше в кабинета си в „Камерън Сентър“. Сутринта Хауард Келър й се бе обадил вкъщи.
— Мисля, че трябва да дойдеш. Имаме куп проблеми.
— След час ще бъда там.
Бяха по средата на съвещанието.
— Няколко сделки се провалиха — говореше Келър. — Застрахователната компания, която щеше да се настани в нашата сграда в Хюстън, банкрутира. Бяха единствените ни наематели.
— Ще намерим други — отвърна Лара.
— Няма да е толкова просто. Законът за данъчната реформа ни причинява загуби. Той вреди на всички, по дяволите! Конгресът ликвидира корпоративната защита от данъци и премахна повечето облекчения. Мисля, че ни предстои адски спад. Спестовните компании, с които работим, са загазили. „Дрексъл Бърнам Ламбърт“ може и да фалира. Облигациите се превръщат в бомба със закъснител. Имаме проблеми с пет-шест от нашите сгради. Две от тях са готови едва до половината. Без финансиране тези разходи ще ни съсипят.
Лара седеше замислена.
— Ще се справим. Продай имотите, които имаме, за да покрием изплащането на ипотеките.
— Единственото хубаво нещо е, че приходите в брой от Рино са почти петдесет милиона долара годишно — рече Келър.
Лара не каза нищо.
В петък, на седемнадесети, Лара замина за Рино. Филип я изпрати на летището. Тери Хил я чакаше при самолета.
— Кога ще се върнеш? — попита Филип.
— Вероятно утре. Не би трябвало да продължи дълго.
— Ще ми липсваш — рече той.
— И ти на мен, скъпи.
Той остана, докато самолетът излетя. „Ще ми липсва, мислеше си Филип. Тя е най-фантастичната жена на този свят.“
В централата на Комисията по хазарта Лара се изправи пред същата група мъже, с които се срещна, когато кандидатстваше за разрешителното за казиното. Този път обаче те не бяха така дружелюбни.
Лара положи клетва и съдебният стенограф започна да записва показанията й. Председателят каза:
— Мис Камерън, получени са някои будещи тревога обвинения относно даването на разрешително за вашето казино.
— Какви по-точно? — попита Тери Хил.
— Ще стигнем и до това — председателят отново насочи вниманието си към Лара. — Разбрахме, че преди това вие не сте правили опити да купите игрално казино.
— Така е. Казах ви го още първия път.
— Тогава как стигнахме до цената, която предложихте? Искам да кажа… как определихте точната сума?
Тери Хил го прекъсна:
— Бих желал да знам основанието ви да зададете този въпрос.
— След малко, мистър Хил. Ще позволите ли на клиентката си да отговори?
Тери Хил кимна на Лара. Тя каза:
— Накарах моите счетоводители и ревизори да изработят офертата според сумата, която можехме да си позволим да предложим, изчислихме малка печалба, която бихме могли да прибавим към нея, и така стигнахме до тази цена.
Председателят прегледа документите пред себе си.
— Вие сте предложили пет милиона повече от най-високата сред останалите оферти.
— Така ли?
— Не знаехте ли това, когато участвахте в наддаването?
— Не, разбира се.
— Мис Камерън, познавате ли Пол Мартин?
Тери Хил се намеси:
— Не виждам каква връзка има този въпрос с останалиге.
— Ще стигнем и до това, но бих искал мис Камерън да отговори.
— Нямам нищо против — каза Лара. — Да. Познавам Пол Мартин.
— Имате ли делови отношения с него?
Лара се подвоуми.
— Не, той е просто приятел.
— Мис Камерън, знаете ли, че Пол Мартин е известен с връзките си с мафията…
— Възразявам. Това са слухове, които нямат място в този протокол.
— Добре, мистър Хил. Оттеглям въпроса. Мис Камерън, кога за последен път се видяхте или разговаряхте с Пол Мартин?
Лара се колебаеше.
— Не съм съвсем сигурна. Честно казано, откакто се омъжих, рядко се виждам с мистър Мартин. Понякога случайно се срещаме на някой прием. Това е всичко.
— А нямахте ли навика редовно да разговаряте с него по телефона?
— След женитбата ми, — не.
— Обсъждахте ли с Пол Мартин въпроси относно казиното?
Лара погледна Тери Хил. Той кимна.
— Да, мисля, че след като спечелих наддаването, той ми се обади да ме поздрави. И втория път беше, когато получих разрешителното.
— Но извън това не сте разговаряли с него?
— Не.
— Напомням ви, че сте под клетва, мис Камерън.
— Да.
— Известно ли ви е наказанието за лъжесвидетелстване?
— Да.
Той вдигна още един лист.
— Тук имам списък на петнадесет телефонни разговора между вас и Пол Мартин, проведени по времето, когато са предавани запечатаните оферти за казиното.