Агата Кристи
Загадката на Ендхаус (21)

21
ЛИЦЕТО „К“

Лазаръс избърза при нея.

— Скъпа — промълви той. — Скъпа!

Поаро отиде при бюфета, наля чаша вино, донесе й го и остана при нея, докато тя го изпи.

Фредерика му подаде чашата и се усмихна.

— Мина ми — каза тя. — Какво… какво би трябвало да направим сега?

Тя погледна Джап, но инспекторът поклати глава.

— Аз съм в отпуска, госпожо Райс. Дошъл съм само, за да услужа на стар приятел и нищо повече. С тоя случай се разпорежда полицията на Сейнт Лу.

Фредерика погледна Поаро.

— А мосьо Поаро се разпорежда с полицията на Сейнт Лу.

— Oh, quelle idee, madame! Аз съм само един скромен съветник.

— Мосьо Поаро — обади се Ник, — не бихме ли могли да потулим тая история?

— Вие го желаете това, мадмоазел?

— Да. В края на краищата най-засегнатата от цялата тая работа съм аз. А сега срещу мене вече няма да има покушения.

— Да, това е вярно. Сега срещу вас вече няма да има покушения.

— Вие мислите за Маги. Но, мосьо Поаро, нищо вече не може да върне Маги между живите. Ако дадете на всичко това гласност, само ще причините страшно много страдания на Фредерика и ще я превърнете в жертва на вестникарите, а тя не го е заслужила.

— Казвате, че не го е заслужила?

— Разбира се, че не е! Аз ви казах още в самото начало, че мъжът й е звяр. Тая вечер вие го видяхте какъв е бил. Е, той е мъртъв. Нека с това да сложим край на всичко. Нека полицията си търси човека, който е убил Маги. Те просто няма да го намерят и толкова.

— И тъй, това е вашата дума, мадмоазел? Да потулим всичко.

— Да. Моля. О, моля ви се! Моля ви се, скъпи мосьо Поаро!

Поаро бавно обиколи с поглед присъствуващите.

— Какво ще кажете всички вие?

Един по един ние му отговорихме.

— Съгласен съм — казах аз, когато Поаро погледна към мене.

— Аз също — каза Лазаръс.

— Не можем да направим нищо по-хубаво — обади се Чаленджър.

— Да забравим всичко, което стана тая вечер тука — решително се изказа Крофт.

— Имате ли сметка да кажете нещо друго! — подхвърли Джап.

— Не ме съдете твърде жестоко, миличка — каза с подсмърчане госпожа Крофт на Ник, която я изгледа презрително, без да й отговори.

— Елин?

— Аз и Уилям думичка няма да продумаме. Който си пази устата, той си пази душата.

— А вие, мосьо Вайз?

— Такова нещо не бива да се потулва — отговори Чарлз Вайз. — Фактите трябва да се съобщят на надлежното място.

— Чарлз! — възкликна Ник.

— Съжалявам, мила. Аз съдя за всичко от гледна точка на закона.

Поаро изведнъж се изсмя.

— И тъй вие сте седем срещу един. Добрият Джап е неутрален.

— Аз съм в отпуска — широко се усмихна Джап. — Аз не влизам в сметка.

— Седем на един. Само мосьо Вайз остава да държи… за закона и реда! Знаете ли, мосьо Вайз, вие сте човек с характер!

Вайз сви рамене:

— Положението е съвършено ясно. Ние можем да направим само едно нещо.

— Да, вие сте честен човек. Eh bien, аз също вземам страната на малцинството. Аз също държа на истината.

— Мосьо Поаро! — възкликна Ник.

— Мадмоазел, вие ме въвлякохте в тая история. Аз се заех със случая по ваше желание. Сега не можете да ме накарате да замълча.

Той заплашително вдигна показалеца си с движение, което ми беше добре познато.

— Седнете, всички седнете и аз ще ви разкажа истината.

Накара ни да млъкнем с властното си държане, ние послушно седнахме и устремихме към него съсредоточени погледи.

— Ecoutez! Аз имам тука един списък, списък на лица, свързани с престъплението. Обозначил съм ги с букви от азбуката, включително буквата „Й“. „Й“ означаваше неизвестно лице, замесено в престъплението чрез някого от другите. До тая вечер не знаех кой е тоя „Й“, но знаех, че такова лице съществува. Събитията тая вечер показаха, че съм бил прав. Но вчера изведнъж ми стана по ясно, че съм допуснал сериозна грешка. Бях направил един пропуск. И аз добавих още една буква към списъка си. Буквата „К“.

— Още едно неизвестно лице? — с лека подигравка запита Вайз.

— Не съвсем. Аз избрах „Й“ като обозначение за някакво неизвестно лице. Още едно неизвестно лице би било само още едно „Й“. „К“ означава нещо друго. То стои на мястото на лице, което е трябвало да бъде включено в първоначалния списък, но е било пропуснато.

Той се наведе към Фредерика.

— Успокойте се, мадам. Вашият съпруг не е бил виновен за убийство. Мадмоазел Маги е била убита от лицето „К“.

Фредерика не сваляше очи от него.

— Но кой е „К“?

Поаро кимна на Джап. Инспекторът направи крачка напред и заговори с тон, който напомняше дните, когато бе давал показания пред полицейските съдилища.

— В съгласие с получени от мене сведения застанах тука на пост рано вечерта, след като бях тайно въведен в къщата от мосьо Поаро. Стоях скрит зад пердетата в гостната. Когато всички се събраха в тая стая, една млада дама влезе в гостната и запали лампите. Тя се запъти към камината и отвори малка ниша в ламперията, която, изглежда, се отваряше и затваряше с някаква пружина. Тя извади от нишата пистолет. С оръжието в ръка дамата напусна стаята. Аз я последвах и лекичко притворих вратата, колкото да мога да наблюдавам по-нататъшните й движения. В хола имаше палта и наметки, оставени от посетителите при пристигането им. Младата дама грижливо избърса пистолета с кърпичка и го сложи в джоба на сива наметка, собственост на госпожа Райс…

Ник невъздържано закрещя:

— Това не е вярно… от първата до последната дума!

Поаро я посочи с ръка.

— Voilà! — каза той. — Лицето „К“! Мадмоазел Ник е тая, която е застреляла братовчедка си Маги Бъкли.

— Да не сте полудели? — извика Ник. — Защо ми е трябвало да убивам Маги?

— За да наследите парите, оставени й от Майкъл Ситън! Тя се е казвала също Магдала Бъкли и той е бил сгоден с нея, а не с вас.

— Вие… вие…

Тя стоеше разтреперана, неспособна да говори. Поаро се обърна към Джап:

— Телефонирахте ли на полицията?

— Да, те вече чакат в хола. Имат заповед за задържане.

— Всички сте луди! — презрително изкрещя Ник. Тя бързо се приближи до Фредерика. — Фреди, дай ми ръчния си часовник… за спомен, а?

Фредерика бавно откопча украсения със скъпоценни камъни часовник от китката си и го подаде на Ник.

— Благодаря. А сега… мисля, че трябва да свършим тая безкрайно глупава комедия.

— Комедията, която вие замислихте и поставихте в Крайната къща. Да, но не е трябвало да давате главната роля на Еркюл Поаро. Това, мадмоазел, беше ваша грешка, много сериозна грешка.