Цонка Илиева
Хипербола

Къде изчезна слънцето в усмивката

на устните ми млади и добри?

Нали ме гря? Нали до смърт обичах!

Кой огъня в душата изгори?

 

Сама ли своя дом погребах?

В зелена вечност скътах всеки брод.

По-дълго исках да остана с тебе —

най-хубавото в целия живот!

 

А ти бе вън, във пролетния кошер,

във въздуха, пиян от рой липи,

на синевата в пърхащите звуци,

при влюбени във слънцето треви,

 

при пътища, които все очакват

на стъпките ми слънчевия брод.

По тях отново тръпнеща и млада

пак тебе ще обичам цял живот.