Вахтанг Ананян
Пленници на Барсовата клисура (78)

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Не само хляб е нужен на човека, за да бъде сит

Така с цената на големи изпитания и мъки децата си извоюваха известно спокойствие и сигурност. Времето беше хубаво, но те бяха напълно готови да посрещнат и лошото. Дърва имаха, храна — също. Имаха и жилище, топло и удобно. Нека върховете на Малък Кавказ изпращат колкото си искат бури и виелици — сега те не са страшни.

Ашот натъпка кожата на барса с трева и сложи това плашило в един ъгъл на пещерата. Чернушка пръхтеше диво, бягаше от него и така грижливо пазеше с тялото си своята рожба, сякаш бездушното плашило можеше изведнъж да оживее и да разкъса агънцето.

Шушик постла на пода широкото палто на Ашот, изсипа върху него пшенични зърна и започна да ги чисти. Щеше да вари каша. Гагик наблюдаваше с интерес какво върши момичето.

Пилаф с месо ли ще правиш, Шушик? — с необичайна за него скромност попита той.

„Пилаф, та пилаф“!… Все това ти е в ума — какво да си похапнеш! — И като вдигна глава, то каза с упрек:

— Вие само за храната се тревожите. А чистотата? Съвсем подивяхме. Гагик и Саркис дори не се мият.

И наистина сега, когато бяха сити, животът предявяваше към тях нови изисквания. Още преди десет дни Шушик искаше да повдигне този въпрос, но се побоя да не и се подиграят момчетата. А сега думите и постигнаха целта си.

— А как да се мием без сапун? — попита Ашот,

— Аз намерих сапун.

— В Барсовата клисура — сапун?…

— Да, нещо, което може да замени сапуна.

— Да не би „сапунче“? Но сега го няма, може да се намери само през пролетта.

Шушик знаеше, че сапунчето е трева с дребни синкави цветчета. Пени се във вода и измива добре мръсотията.

— Не, не е. А какво е — то си е моя работа… Ей сега ще отида да донеса и ще разберете.

Шушик се спря малко по-долу от Глинените кариери и се позабави доста, докато изкопа нещо от земята.

Върна се в пещерата с буца сива твърда материя в ръцете.

— Какво е това?

— Естествен сапун, хума… В нея има растителни мазнини. През войната мама переше с такъв сапун. Ако му прибавим още малко мазнина, ще стане съвсем хубав… Хайде да си направим сапун!… Ще нарежем тлъстина и ще я стопим… Гагик, какво ще кажеш, а?…

Гагик не беше много-много от чистниците и без особено желание взе участие в сапуненото производство, още повече че за това беше нужна и от ценната меча тлъстина…

Работата все пак започна. Децата объркаха разтопената мазнина с хумата, измесиха я хубаво, рзделиха я на парчета и им придадоха форма на сапун. Тогава Шушик каза:

— А сега всеки да вземе по едно парче и да се мие, а аз ще ви поливам… Ах, мърльовци такива, само за яденето мислите!…

Хумата и горещата вода действително измиваха прекрасно мръсотията от лицето и ръцете. Шушик с помощта на Гагик си уми дори и главата и след това изведнъж се освежи, развесели се.

— Стоплете още вода и си измийте краката — разпореди се тя и никой не й възрази: всички разбираха, че в тази област тя е господарка. Обявявам днешния ден за ден на чистотата. Ще напълним всички съдове с вода, ще я стоплим и аз ще изпера долните дрехи — моите и вашите.

— Ехе, то е трудна работа!

— Няма нищо трудно… Хайде да отиваме за вода. Да отиваме. Но защо ти ще переш? Ние и сами можем да си изперем дрехите — каза Ашот.

На Гагик съвсем не се хареса подобна деликатност.

— Ех, не даваш възможност на човека да послужи на колектива! — каза с досада той.

— Представете си само, колко хубаво ще бъде: ще си имаме чисти дрехи, а това е много важно, много. Как се живее в мръсотия… — продължаваше Шушик.

Тя така се вдъхнови от своята малка победа, че предложи дори да направят баня.

— То е съвсем просто! Трябва само да запушим цепнатините на вратата, да нажежим камъни и да ги полеем с вода. Ще се вдигне такава пара, че пещерата ще се превърне в истинска баня. Вода гореща има — къпи се, колкото искаш!

Гагик зина да възрази, но Ашот не го остави да каже и дума:

— Шушик има право. Днес денят е топъл, истински ден за баня. Ще се къпем… Шушик, ти събери камъни около пещерата. Хасо ще нареже клонки и ще направи за всекиго метличка — ще се мием по руски обичай. А ние с Гагик ще отидем за вода.

— Възложи и на мене нещо… — каза Саркис.

— Тогава ти ще правиш метличките, а пък Хасо нека събира камъни заедно с Шушик.

Приготовленията за банята не отнеха много време. След около два часа водата беше стоплена, камъните нажежени, а от силния огън в пещерата беше станало съвсем топло.

— Хайде вие се събличайте, а пък аз ще изтичам да донеса още малко хума — каза Гагик и избяга навън.

Шушик пасеше Чернушка на огряната от слънцето поляна, а агънцето държеше на ръце. Тя щеше да се къпе втора смяна. Но мина много време, а момчетата все не излизаха. „Изглежда, че нещо е станало в пещерата“ — започна да се тревожи момичето.

А ето какво беше станало.

* * *

Момчетата отдавна се бяха почти изкъпали и чакаха само Гагик. но той все не идваше. Ашот реши да отиде да го потърси. Намери го задрямал зад един камък във върбалака.

— Не те е срам! Защо се забави?

— Не мога — отвърна кратко Гагик.

— Какво не можеш? Болен ли си, а?

— Не мога… не мога… — повтаряше само Гагик. — У дома ще се мия…

Ашот не знаеше, да се смее ли, или да се сърди, но по навик започна да убеждава Гагик:

— А говореше за недостатъците на Саркис, че било трудно да го оправим! Я погледни себе си! Избяга! И от какво избяга? От къпане!…

— Ще се променя, братко… Както искаш, така ще се променя. Само за баня не ми говори, не мога в такъв студ да се събличам.

— „Не мога, та не мога“… Само това си знаеш — разсърди се Ашот. — А защо не помислиш за колектива! Редът в общежитието не бива да се нарушава!…

— Пак лекция!… Ах, Ашот джан, твоите речи са най-голямото ми удоволствие!… Без тях не мога!

И Гагик, също като осъден на смърт, едва се повлече, а Ашот, от страх да не би другарят му отново да избяга, го придружи чак до пещерата.