Артър Кларк
Песните на далечната земя (45)

44
Шпиониращото кълбо

В морската лаборатория на Северния остров далеч не бяха ентусиазирани.

— Още една седмица ни трябва, за да поправим „Калипсо“ — каза директорът. — Имаме късмет, че намерихме шейната, но тя е единствената на Таласа. Не искаме отново да я излагаме на опасност.

Симптомите ми са познати, помисли си доктор Ан Варли. Даже и в последните дни на Земята все още имаше директори на лаборатории, които предпочитаха да запазят красивата си апаратура незамърсена, вместо да я използуват.

— Не виждам къде е опасността, освен ако Кракан-младши или старши не ни изиграят пак някой номер. А нали геолозите обещаха, че ще мълчат най-малко петдесет години.

— Бих се обзаложил с тях по въпроса. Но, кажете ми честно, защо смятате, че това е толкова важно?

Какъв кон с капаци!, помисли си Варли. Дори и само физикоокеанограф да е, поне малко интерес трябва да проявява към живия океан! А дали не греша в преценката си? Дали нарочно не ме подпитва?

— Имаме определено емоционален интерес към темата след удавянето на доктор Лоренсън, когото за щастие успяхме да върнем към живота. Но независимо от това смятаме, че скорпионите са уникални животни и всичко, което успеем да научим чрез тях за извънземния разумен живот, някой ден може да бъде от жизненоважно значение за нас. А за вас това е още по-важно — та те са на прага ви.

— Прекрасно разбирам всичко. Може би имате късмет, че обитаваме различни екологични кътчета на планетата.

Докога ли — помисли си научната секретарка. Ако Мойсей Колдър е прав…

— Кажете ми, какво точно представляват шпиониращите кълба? Названието им буди интерес.

— Те са създадени преди повече от две хиляди години с цел осигуряване на безопасност и за шпионаж, но са ги използували и в много други области. Някои са били не по-големи от главичките на карфици. Това, което ще използуваме ние, е с размерите на футболна топка.

Варли разтвори чертежите на масата пред директора:

— Този модел е предназначен специално за подводни изследвания. Изненадана съм, че не знаете нищо по въпроса — датата на публикуването е още от 2045-а година. Намерихме пълни технически данни в памет „Техника“ и ги зададохме на репликатора. Първият образец обаче не заработи — все още не знаем причината, — но за номер 2 резултатите са отлични. Това тук са акустичните генератори — десет мегахерца, — така че имаме милиметров анализ, несравним с качеството на видеото, разбира се; но ще върши работа. Сигналният преобразувател е един много интелигентен уред. Когато шпиониращото кълбо се включи, излъчва се единичен импулс, който изгражда акустична холограма за разстояние двайсет до трийсет метра. Тази информация се предава на двеста килохерца къси вълни до шамандурата, плуваща отгоре, която радиопредава сигналите обратно в базата. Изграждането на първото изображение става за десет секунди, после шпиониращото кълбо излъчва нов импулс. Ако няма промяна в картината, преобразувателят изпраща нулев сигнал. Но когато нещо се промени, той предава новата информация така, че да може да се генерира ново изображение. По този начин имаме възможност да получаваме по един кадър на всеки десет секунди, което е задоволително почти за всички обстоятелства. Разбира се, ако събитията следват бързо, получава се размазване на образите. Но невъзможно е човек да притежава всичко. Системата може да работи навсякъде, и в пълна тъмнина — трудно откриваема е — и е много ефективна.

Директорът явно се заинтересува, но се стараеше всячески да не показва вълнението си:

— Хитра играчка! Може да е от полза за работата ни. Ще ни дадете ли спецификациите на още няколко модела?

— Спецификациите? Разбира се! Ще проверим дали пасват на вашия репликатор, така че да можете да си вадите, колкото искате образци. Първият действуващ модел, а може би и следващите два или три — искаме да потопим в Скорпвил.

— И тогава просто ще чакаме и ще наблюдаваме какво ще стане.