Серия
Приказки за Малчо
Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2008)

Издание:

Приказки от български писатели

Издателство „Български писател“, 1981 г.

c/o Jusautor Sofia


Запрепирали се двама трънски дюлгери — кой е по-голям майстор от другия. И като не могли да се разберат, дошли при Малчо, та той да разреши спора им.

— Аз и моите другари — рекъл единият — сме подзидали всички тунели по Искърското дефиле. Планината надвихме!

— Ние пък — отвърнал другият — сто комина направихме. Небето подпряхме!

— А като сте били толкова високо, да сте забелязали случайно кулата на Партийния дом, върху която свети петолъчката? — подметнал първият.

— А вие като сте пътували с влака към Дунава, да ви се е изпречила случайно на пътя Атомна електроцентрала? — не се стърпял другарят му.

— Добри майстори сте и двамата — прекъснал ги Малчо. — Но всичко, що сте съградили до днес, все с другари сте го сторили. За да мога да премеря майсторлъка ви, идете си и нека всеки от вас направи по нещо. Като станете готови, ще дойда да погледам и ще отсъдя кой е по-добрият.

Минало що се минало, ето ги пак двамата.

— Готови ли сте вече?

— Готови сме!

Отишли у единия, гледа Малчо и се чудом чуди: къща си съградил човекът на три ката, с вити стълби и бели колони, с дълбоки зимници и весели камини. За чудо и приказ!

— Добра работа си свършил, да ти е честито, мир и благодат да добруват в дома ти! — похвалил го Малчо.

Повел го другият извън село. На едно място, където четири пътя се срещали и пак поемали по света, бълбукала нова чешма: девет чучура и до всеки по канче медено, и с още толкова корита и във всяко вирче ледено!

— Ти ли я направи?

— Аз я направих!

— Браво! — похвалил го Малчо. — Ти си по-голям майстор от другаря си.

— Че как може? — учудил се другият. — Та тази чешма е колкото мивката ми!

— Така е — отвърнал Малчо. — Твоята къща е от голяма по-голяма, от хубава по-хубава. Но полза от нея ще имаш само ти и челядта ти. А от тая чешма цял народ добро ще види.

Подложил шепи под чучура, напил се сладко, че и другите поканил.

Край