Таньо Танев
Космически път (8)

ПРИЗРАКЪТ

Корабът на загиналата експедиция не беше нещо особено отвън. Грамадата се въртеше леко около остта си на висока орбита. Трябваше да се отвори приемния люк за глисери. Проблема бе, че люкът можеше да се отвори само от вътре. На никой не му бе хрумнало, че вътре няма да има кой да отвори. За щастие конструкторите бяха предвидили малък люк за космонавти в скафандри, през който да се излиза в открития космос за дребни ремонти от малка бригада от двама човека, който можеше да се отваря и от вън. Бяха се приготвили да го отворят ръчно, но автоматиката задейства и люкът се отвори. Само по себе си това означаваше, че захранването работи. Като влязоха в шлюза видяха индикацията на резервното захранване. Това обясни всичко. Конструктора е бил гениален, но люкът за приемане на глисери не можеше да се отвори с разредените акомулатори, а и въобще нямаше такава възможност.

Решиха да разузнаят състоянието на кораба. Оказа се отлично. Само грозната картина на разложени тела в неестествени пози травматизираше двамата смелчаци. Лин искрено се радваше, че ще успее да почисти преди другите от екипажа да видат кораба.

Сега трябваше да бъде открита отровата. При прегледа на запасите намериха отровна ампула в системата за питейна вода. Лошото бе, че ампулата не бе отворена. Не след дълго намериха и отворената.

— Защо се е подсигурил двойно, Нол?

— Не знам, Лин. Дано не е тройно! Системата е проста. При изчерпване на част от водата в контейнера, смачкващите се стени строшават ампулата.

— Не е възможно. Нали водата се пренася замръзнала във вид на ледени блокове. Защо ледът не е строшил ампулите?

— Със специална форма са. Професионална работа!

— Това означава, че не някой луд е изтровил екипажа!

— Не разбира се! Поставени са на Земята още преди да замръзне водата в контейнера.

— Някой хич не е искал да се върнат — заключи Лин.

— Търговски интереси, саботаж? Ти правилно усети още при тръгването. Филтрите може би не реагират на някои видове отрови. Няма записн авариен сигна от тях. Сбъркали са само момента. Ако Отровата бе заработила не в орбита, а при полет кораба в автоматичен режим би отнесъл тайната много далеч, до изчерпване на горивото.

— Дали няма още нещо? Ще проверяваме всичко. Впрочем експедицията е приключила. Нещастниците са се връщали. Няма да ползваме нищо което не използвано. Няма да рискуваме. Екипажа по-добре да дойде като нас, през малкия шлюз по двойки. Нека върнат глисера на клипера хората от новата експедиция на Уран. Първо да пуснем работното захранване и ще промием системата на водозахранване. Фитрите ще подменим, имат резервни. Това е новият ни дом. Екипажа трябва да го види лъснат.

— Така е капитане. Нека кошмарът си остане само за нас. След толкова лутане не мога да повярвам, че се прибираме живи и здрави на Земята.

— Точно това не бива да ни заслепява. Трябва да върнем живи, затова да внимаваме много.

Включиха захранването. Прибраха целия екипаж. Сбогуваха се с отправящия слънчеви зайчета клипер и включиха главния двигател. Планетите бяха отминали предишното си положение и следващата спирка бе станция Тена, но до тогава имаше години полет вахта след вахта.

Лин смени името на кораба на „Феникс“ и безцеремонно уведоми Земята. След няколко часа в навигационния бюлетин компютрите се индентифицираха с новото име. Той зададе вектор на движение и скорост. Само след десет минути Той и Нол изтриха с шлайф старото име и завариха към корпуса буквите на новото, изрязани от метала на една вътрешна преграда на клипера, символично свързвайки двете фази на мисията.