Таньо Танев
Космически път (7)

ПРЪСТЕНИТЕ НА САТУРН

Докъде стигат пръстените на Уран? Всичко написано по въпроса не даваше най-важния отговор. Докъде? Ако става въпрос за малък кораб винаги може да се избере орбита в пролука между пръстените, под или над тях. За клипер никой не е мислил. Като огромна хавлия можеше да събере милиони камъни от пръстените.

Дори да лети заедно с частиците на пръстена, какво означава средна скорост? Това, че ти застигаш някой леден къс със и го помиташ със сто километра в час или че камък те застига с двеста и ти раздробява конструкцията? Добре е екипажа да ти вярва, но трябва и ти самия да си вярваш. Лин обаче не вярваше на таблиците. Те естествено бяха верни, но за малък и лесно маневриращ кораб. Реши, че преминаване на ниска орбита близо до пръстените е самоубийство за клипер! Щеше да прелети на много висока орбита. Потръпваше от мисълта как тези толкова красиви пръстени можеха да бъдат толкова смъртоносни отблизо. Засили се още малко от гравитацията на Сатурн и поеха към орбитата на Уран. Как само се нижат годините? Жалко, че човешкия живот е къс. Това бе неговия живот и годините които минаваха от планета до планета изтичаха безметежно в рутинна работа от авария до авария, смяна след смяна.

Задачата бе да се се достигне кораба на загиналата експедиция. Никой не споменаваше името му. Считаше се за проклятие. Винаги се използваше някакъв синоним от „Летящия холандец“ до „Ковчега“. Истинското му име което компютрите безпристрастно изписваха бе арабско и звучеше доста странно и означаваше „оброк“. Факта, че екипажа изпълни вечния си оброк към Уран допълни мрачната картина. Клипера с огромно майсторство влезе в неговата орбита. Щом кораба е оцелял без повреда толкова години, означаваше, че орбитата му е безопасна и то проверено безопасна. Мъртвия екипаж мъдро е избрал тази орбита и е работил на нея три и половина земни години.