Таньо Танев
Космически път (19)

ДУХ

При заселването на Мидра земяните избраха планетата която сега се наричаше Мая заради това че атмосферата и изискваше минимална модификация. В последствие се изясни, че най-богата е втората планета наречена вече Колхид.

Точно когато Йор обмисляше стратегията за нейната разработка чу гласът на Флос зад себе си. Беше толкова ясен и силен, че дори се обърна несъзнателно. За още по голяма изненада видя някакъв призрачен образ, който се променяше като игра на сенки. Образът се стабилизираше и разнасяше.

Първо почувства радост, защото от години му се искаше да общува с Флос. После го обзе чувство на тревога.

— Йор… — повтори Флос — Аз съм! Можем да говорим. Не се плаши, дошъл съм за теб. Така изглеждах преди да ме видиш в алтанско тяло.

— Добре дошъл, приятелю!

— Не съм добре дошъл Йор, дошъл съм за теб.

— Това какво значи?

— Живота ти свърши, Йор. Трябва да дойдеш с мен.

Студена тръпка започна да разяжда дори силикона и въглеродните влакна на тялото му. Флос явно не се шегуваше. Събра цялото си самообладание. Беше уверен само, че Флос е добронамерен.

— Ти да не си архангел Михаил?

— Не съм. Аз съм Флос. Съжалявам, точно за това съм дошъл!

— Защо Флос?

— Все някога трябва да стане. С мене вече стана. Дойдох защото те познавам. Трябва да дойдеш с мен.

— Имам ли избор!?

— Живота ти свърши. Изборът ти е дали ще дойдеш с мен.

— Иначе …?

— Няма иначе! Ако дойдеш имаме задача …Ще станеш като мен. Другото не съществува или поне е непредвидимо. Ще съжалявам ако не дойдеш. Ела!

— Ти какво си?

— Това което виждаш. Това съм което бях и като жив — войн.

— На кого служиш?

— На разума. Нямаш време Йор. Изборът е твой.

— Мога ли да се сбогувам с Деа?

— След този разговор не. Изключване след 8 секунди.

Намериха тялото на Йор след половин час, когато след няколко опита за връзка не отговаряше никой и един служител влезе в кабинета да го потърси.

— Йор, влез в полето! Така. Малко ще ти е особено в началото. Дано Деа също се съгласи да я взема без теб.

— Недей! Нея пък защо? Спри убиец! Защо не ми каза…

— Не съм убиец. Нея-след 6 обиколки, когато и изтече живота. Без теб, защото в родния си свят не можеш да работиш. Трябва да я вземем защото си полуенергант и вече си бил с нея, хармонични, отработили сте синхрона. Нямаме време! Ако си съгласен да работим заедно трябва да научиш много неща. Предавам ти умението да подържаш собствено полуполе. Ако не си съгласен, просто не го подържай и ще се разсееш веднъж за винаги. Това можеш да направиш винаги когато пожелаеш. Внимавай! Деактивирам.

— Защо е всичко това?

— Важно е.

— И ти не си цял енергант. Или са убили някой да те допълни?

— Цял енергант съм. Алтаните не са, но аз не съм алтан. Служих в тяхната армия защото известно време моя свят бе приел тяхното покровителство и родителите ми се преселили в световете на алтан преди да станем независими. Аз съм кодил-телепат.

— Бъди какъвто искаш демон, само не я докосвай.

— Важно е Йор, повярвай ми. Застъпиха се за теб 12 апостола на разума от вашата раса, четеридесет служители и четири представители на разума от други светове. Няма да и взема и секунда от живота.

— Това съм го чел като малък в библията. Истина ли е?

— Да. Сега отиваме за Деа. Докато тя не дойде не може да приемаш знания. Дано дойде.

— Защо, нали имаше още живот?

— Ще си го изживее! Не се притеснявай! Никой не може да и го вземе. Сега ще те оставя на един астероид и отивам за нея.

— Ами времето?

— Влез в полето с мен. Премествам. Готово. Сега сме в нейното време.

— Сигурен ли си?

— Да. Полюбувай се за последен път на Мидра докато се върна. Впрочем не можеш да виждаш. Чакай! Нямам право да ти дам това преди нейното съгласие.

— Какво ще стане ако тя не съгласи?

— Ще се върна и ще разруша твоето поле.

— Ще ме убиеш?

— Не мога, ти вече си мъртъв. Само ще освободя душата от личността ти и ще я запазя.

— Знам.

— Чакай, ще се върна бързо. Тя има още 8 минути.

Йор остана в мрака като енергийна искрица около един желязно никелов къс с размери 14 на 6 на 5 метра сам. В тази искрица имаше и любов, и жал, и мъка, и душа…

— Йор..Йор…

— Не те виждам. Деа?

— Нищо не виждам. Флос ме води.

— Деа съгласна ли си да работим заедно и да тръгваме?

— Искам да го видя! Ти ми обеща!

— Като започнем да работим заедно ще научиш много неща. Засега само ще го чуваш. Ако само за миг си изпуснеш полуполето запомни, че убиваш и него. Тръгваме. Влезте в полето заедно с мен. Чувствате ли се? Вече сте отново едно цяло. Мога да се обръщам към вас с Дейор или поотделно. Вече пътуваме. Ще учите по време на пътя. Първо се запознайте с задачата. Почваме. Това е задачата. Съгласни ли сте да работим заедно? Дейор?

— Да. Макар, че не ми е много ясно.

— Приятелю, и на мен не ми е много ясно. В тоя свят в който се намираме нищо не е много ясно. Няма нищо общо с предишния. Нито с моя, нито с вашия. Предавам ви знания от второ ниво. Вече виждате.

— Йор, гол си!

— Ти също.

— В предишния ви свят това може да е имало значение. Ако ви смущава — представяте си се в произволна форма. Ще виждате това което искате. Ще вземате по едно ниво информация на всеки период.

— Флос, каква е ролята ни в тази война?

— По границите на разума има проблеми.

— Срещу какво ще воюваме?

— Срещу разни злонамерени енергийни образования. В повечето случаи такива като мен и вас. Забравете оръжията. Тази война е друга. Не можем да позволим злобата и омразата да потопи в огън материята която ражда живот. Ще се борим за всяка душа. В началото Силата е била една. После Властта е застанала срещу Любовта.

— Ние на чия страна сме?

— На която си изберете. Дори ако една душа не може да избере своя път, и я върнем за нов живот преди да се разсее пак е успех за каузата.

— А ние?

— Йор прескочи бариерата на добродетелта от осмия си живот, Дея узря на петия. Не винаги сте били хора. Аз съм се класирал след единадесетия си живот. Поне така ми казаха. Не всеки има шанс дори за втори опит.

— Ангели ли ще ставаме?

— Не! Ангели и демони е едно и също нещо. Чудовищна сила. Двете половини на една армия. Те нямат собствена воля. Не разпознават добро от зло. Ние няма да бъдем толкова силни. Само ще разпознаваме Доброто от Злото. Ще съдействаме на Доброто. Сега е време за следващото ниво. Започваме.

— Каква е тази кошмарна сеч.

— Високотехнологични светове от пръстена на Разума се поблазниха от съюз с Хаоса да пробият бариерата между материята и духа. Това са плодовете на този пробив. Затова бързаме. В районите на пробива времето, живота и смъртта загубиха смисъл като понятия. Цветущи светове са пепелища, недорасли раси носят изтребление със съвършенни технологии, а доскорошни стълбове на хармонията угасват.

— Разума как допусна това?

— Хаоса и Разума доскоро имали единни ръководства, но Хаоса открил собственна технология за съхранение на души и започнал да използва най-злобните в управлението на демоните си. Това променило тенденцията. Не само силата решава много въпроси. Сега сме призвани да защитим Пръстена на разума. Бързо, едновременно и навсякъде. Пръстена загуби границите си. Сега навсякъде е граница. Учете и ще се усъвършенствате. Докато пристигнем ще знаеш точно колкото мене.

— Ти с такава лекота превъртя 6 години изчакване?

— Сам сметни каква е масата на душите на енергант и половина, но за пренасянето използвах почти енергията на ядрена бомба от типа на тези с които ни посрещнахте на времето. Сегашното ни пътуване също е енергиен кошмар. Вземете и последния урок.

Изведнъж тунела свърши. Първо видяха червеникава звезда, после голяма планета с оранжева атмосфера. Неусетно се озоваха на нещо като площадка за танцуване изпълнена с призраци като тях. Нямаше кого и за какво да питат. Знаеха всичко. Знаеха разположението на всичко наоколо, дори имената на всички.

Отдръпнаха се от центъра и след малко там се появи Той. РАЗУМА. Частица от НЕГО и целия едновременно. Цялата любов и мъдрост на вселената. Едно огнено зарево от любов и радост, което пусна лъчи и ги погали всички и после се стопи.

Безмълвно се оттеглиха от нажежената до около 400"С площадка и безмълвно изчезнаха в енергийните канали изпълнени с любов и решимост.

Преди да влязат в енергийния тунел невидима сила им изкриви енергийните полета, така че за да не се разпаднат образуваха единна структура. Дейор за пръв път видя ангел. Можеше да бъде всичко което може да си представиш, както и всичко останало. Дейор реши да бъде това което е останало от детските книжки на тая тема. Нито мъж, нито жена, в сребриста одежда, с крила. Не желаеше да разбере как изглежда ангелът на Флос или застаналия зад него Кимок. Това е техният екип. Вляха се в енергийното поле на ангела и се понесоха.

След малко пътуването стана скучно и монотонно. Дейор се разпадна на две. Иначе е трудно да разговаряш с себе си. Извънземните се бяха усамотили. Явно не им се говореше пред битка. Йор си представи Деа в най-красивите и форми от младостта. Сега поне имаше възмажност да си я представя както си иска и тя да е реална както наяве. Тя бе такава каквато я искаше.

Деа усети. Стана и приятно. После се засрами. На извънземните човешкото тяло не им говори нищо, но всичко си има граници. А и не бива да му се позволява много.

— Сега ли намери да ме разголваш? Престани.

— Така си по-красива.

— Толкова ти стига. За други и толкова няма. Толкова се възвиси, а си оставаш човек. — Замисли се за момент. Живота и за миг прелетя като на филмова лента. Спомни си стотици мигове които ясвързваха с него. После добави:

— Може би това те възвиси!?