Таньо Танев
Космически път (16)

ВОЙНАТА

Брендерите, събрани в последния момент от остатъци и всевъзможен боклук, със амортизирани, но още годни двигатели се устремиха да посрещнат флота на Гидон. Целта бе ясна, да се взривят близо до противника и отломките да им предизвикат повреди. Ако гидоните се опитат да избягнат срещата и направят завой, ще оголят телата на корабите си. Без мощните предни щитове, като не биха имали възможност да използват основните си оръжия, щяха да станат идеални мишени.

Докато в командния пункт чакаха реакцията им, Флос се обърна към Йор:

— Йор, много ли обичаш Деа.

— Да — отговори мислено, безкрайно учуден.

— Готов ли си тялото ти да умре, за да живеете заедно, вие сте хармонични?

Този въпрос надхвърляше представите му, но отговори с твърдо „Да“. Какво ли значеше „да умреш за да живееш“?

— Дано не се налага, Йор, аз не винаги съм бил в такова тяло, с другото не може да се прави скок в пространството, и те са с други тела, не като в световете на Гидон. Зад мен в сандъка има резервно тяло. Сам земянин не може, само двама хармонични. Дано не се налага Йор.

— Дано — Йор не можа да асимилира казаното — погледни, май ще атакуват! Започва се!

Цялата мощ на Гидон се изсипа върху брендерите, но те продължаваха стоически напред. Нямаше какво да им стане. Горивото го изразходваха за ускорение, имаха съвсем малко за дистанционни корекции и един заряд скрит в сред железариите. Около някои избухна пламък, два дори се взривиха, но продължаваха напред като неуправляеми отломки. След малкия успех на лазери и лъчеви анихилатори в действие влязоха бордовите разрушители. От близко разстояние стопиха величествения брендерен флот, но количеството маса летящо срещу тях практически остана същото, само, че разбито на парчетии.

Междувременно и флотите на Земята и Алтан тръгнаха напред след металния облак.

Адмирал Хицхах едва сега разбра какво стана. Трябваше да бяга от облака отломки. Бе очаквал всякаква защита, но не и фронтална атака от земяните, примитивна и дива. Само изхриптя:

— Встрани!

Късно. Двата неунищожени брендера, летящи пред облъка се взривиха дистанционно почти вътре в стройно формираната ескадра и отнесоха в небитието пет кораба повреждайки и други. Седем кораба не успяха да избегнат облака, но само един го посрещна с предните щитове. Щитовете издържаха, но екипажът беше загубен. После налетяха двете ескадри срещу незащитените им кореми. Загуби още шест кораба. Ескадрите се вчепкаха в безразборно кълбо, но преди това планетарната защита от орбиталните станции повреди с далечен огън още два кораба, а от Луната един.

Първи се измъкнаха повредените кораби. След тях, тежко засегнатите от схватката. Четири гидонски кораба пробиха и като имитираха, че бягат. Обсипаха с огън орбиталните станции и Лунните бази. Срещайки твърд огън обстрелваха и задната страна на Луната, където защитата не бе така здрава и се отдалечиха.

Безразборното кълбо от стрелящи се кораби постепенно придоби организиран вид. Гидоните се оттегляха, държейки на разстояние земните и алтански кораби. Битката загуби смисъл, докато избягалите от меллето гидони започнаха да се формират. Земята оставаше незащитена срещу тях, нямаше друг флот, а орбиталните станции не могат да маневрират. Двата флота трябваше да се връщат. В празното пространство останаха да висят опушените тела на още пет гидонски кораба.

Загубите на алтаните — четири кораба. Останалите повредени в някаква степен.

Земята понесе най-много загуби — два звездни разрушителя и два сериозно засегнати, два алтански кораба и един повреден, 12 малки кораба унищожени и много улучени. Орбиталната защита понесе 21 безвъзвратни загуби. Луната се прости с 17 бази от 39 атакувани.

Далекосъобщителната станция на Деа бе втория атакуван обект на обратната страна на Луната, където удара бе най-ефективен. Сред димящите отломки я намериха в безсъзнание. Долната и половина бе размазана от панел на покрива. Нямаше надежда дори да я подържат жива повече от два дни.

Научавайки това Йор бе съкрушен и загуби представа за време. От мъглата изплуваха думите на Флос и бликна надежда. Вдигна очи и срещна погледа на алтана. Невероятни способности имаше той, беше му казал, че във флота има само четерима. Как беше предчувствал? Значи затова му говореше преди битката!

— Трансмутатора е готов, Йор. Тялото е пригодено за земна атмосфера. Съгласен ли си!

— Да!

Донесоха Деа и процеса започна. Когато се осъзна Дейор имаше всички познания и умения на Деа и Йор. Нямаше нужда от въпроси и обяснения. Трябваше да усвои координацията на движенията. Постепенно се научи да използва и синтезираните в тялото мощности. С изненада откри, че знае езици за които не беше чувал и че, можеше да ползва необятна информация, просто така както обикновенния човек си мисли за ежедневни неща. Не се чувстваше неуютно или особено различно от човек. Като се появи в командната зала, го приеха вежливо, знаеха кой е, не се зачудиха. Заставайки на работното място на Дейор имаше чувство, че никога не се е отделял. На големите дисплеи се виждаше цялата блъсканица кораби на земна и лунна орбита, а доста по-далеч оцелелите гидонски кораби. Един рояк приближаваше от горния десен диагонал — гидоните които гонеха холограмата пристигаха. Дейор с удоволствие забеляза как знаеше курсовете и координатите на всеки кораб преди да изпише цифрите компютъра и без усилие помнеше всичко това, без постоянно да изчислява и да рови стари изчисления. Усети, че запомнените данни не стоят в последния видян вид, а се актуализират сами и като помисли за нещо има пълните данни веднага.

Прегледа новините от времето когато го нямаше: Съобщения на Земята до Пръстена и до Алтан, Флота на Алтан до Алтан, флота на Гидон до Проксима, до Гидон. Искаха още един флот от Проксима. Тя бе най-близо и щяха да пристигнат първи. Лошо. Нов звезден разрушител. Прихващане и прибиране на унищожените и изоставени гидонски кораби — ето с какво се занимава противометеоритната защита. Я! Изправни гидонски оръжия и стотици резервни тела. Пленници, нашия заместник командир от Проксима с една от лекарките на име Ема в едно тяло е намерен. Значи не е сам! Как ли изглежда?

Погледа му отново се отправи към дисплея. — Какво правеха тия там? Как можеха да имат затруднена връзка? Ами резервната съобщителна станция? — машинално взе клавиатурата и набра няколко кода. — Ето я резервната, работи! Нали аз я преглеждах и настройвах!

— „Орхидея“, не прави завой с главния двигател! Под тебе ще премине комуникационен спътник на лунна орбита 649. Изчакай 22 секунди! Ще му опърлиш антените.

Видя учудените погледи на колегите си. Два дни се мъчеха да пуснат резервния комуникатор и мислеха, че е засегнат. Само Дея би могла да я пусне с такава лекота, или … Дейор.

Не му харесваше такова разположение на двете гидонски формации — Явно какво замисля Хицхах. Двоен удар. Не събираше флота. Ще удари едновременно от две места. Няма да чака флот от Проксима. Като пооправи своята формация от битката ще налети и ще отвлече земните и алтанските сили, докато свежите сили тероризират незащитената планета. Ако успее да подави лунните и орбитални сили с задната формация, земния и алтанския флот няма къде да се върнат, дори ако неговата формация понесе загуби. После — терор, докато Земята не приеме покровителството на Гидон.

— Правилно — чу в главата си Флос.

— Какво ще правим? Мисля …

— Че ще да избягаме докато се занимават с вас? Най-много половината от нашия флот, преди да пристигне втората формация и ако Хицхах ни остави. Спокойно, няма! Все ще измислим нещо. Знаеш ли? Имаш си още едно братче! Белин, Стария получи получи криза, а земянина Беа едва живееше, но бяха хармонични. Белин е мъдър и ще измисли нещо. Вие в краен случай ще жертвате Луната, вашия и нашия флот и взривявайки всичко ще затворите планетата си за хиляда обиколки около Слънцето. Докато ни унищожи Хицхах ще получи достатъчно повреди, които няма да може да отстрани и световете на Гидон ще видят само няколко техни кораба. Флот от Проксима няма да дойде. Силата на Алтан ще ги държи близо до техните светове. Това не е решение и Хицхах го знае. Той не е глупак. Сега, бит ще помъдрее още повече.

— Да изчакаме Белин.

— Ще дойде с Емрол, вашия пленник.

Не след дълго се събраха, четири кентавъра и един подобен, но с рогови плочи и плочки. Технологията явно бе една, а оформлението според предпочитанията.

По старшинство пръв заговори Доал:

— Разума ни събра да имаме обща кауза. Емрол, имаш ли предположения?

— Предвид силите и тактиката на гидоните, доколкото съм ги проумял, Хицхах ще отправи ултиматум, евентуално може да предложи да си замине с мир флота на Алтан и да подчини Земята. Това ще бъде отчетено като велика победа.

— Флос?

— Без решително сражение ще се опита да ни изтласка на земна орбита и завладявайки Луната с нейните ресурси да си ремонтира флота. С втората група ще ни държи притиснати и нямайки за къде да бърза може да получи капитулация и на флота ни и на планетата. На решително сражение няма да се реши, знае че земяните са войни способни на всякакви жертви, а той не е тръгнал да мре, а да завоюва и побеждава. Безсмислена победа, която ще му коства флота или живота няма да приеме.

— Белин?

— В старите въздушни битки на Земята е съществувала въртележка когато всеки самолет е пазел опашката на предния и независимо от съотношението на силите е можело до кръжат докато на едните им свърши горивото, без да имат възможност за ефективен огън. Можем да впримчим Земята и Луната в много такива вериги като включим кораби и орбитални станции. Ние не бързаме. Ще защитаваме Земята и Луната. При силна гравитация те ще обикалят с нас докато им омръзне под огъня на собствените си пленени оръжия с неизчерпаемо захранване от Луната. Доколкото е вярно, че основните им бордови разрушители са неподвижни спрямо корпуса на кораба — задачата няма решение, рискът не е голям. Време имаме достатъчно. Или ще си отиде бит, с половин флот, или мир.

— Казах, че Белин е мъдър — заключи Флос.