Таньо Танев
Космически път (11)

ИЗНЕНАДАТА

Още в земна орбита на борда на метеоритния разрушител „Одисей“ Йор получи всички неприятни задължения. Лично капитана командор Тор му заяви, че си е забравил устава на земята и ако не му харесва, не е късно да слезе още сега. Космосът не е училище. Първо трябваше да свикне да не сваля скафандъра и да го държи винаги в положение „автоматична херметизация“, второ — личното оръжие да е винаги на десния ръкав. Напълниха му главата със страхотии и аварии причинени от метеорити, плъхове, хлебарки, изроди и полудели.

След като „Одисей“ престижно разчисти разни орбитиращи степени от ракети и всякакъв боклук застрашаващ трафика започна да се отдалечава първо на високоелептична орбита, после започна да се изкачва над плоскостта на планетите. На Тена щяха да отидат след първата вахта. Разрушителят „Кали“ бе получил тежка повреда при взривяване на някакъв незначителен астероид, трябваше да заемат неговото място. Екипажът беше бесен. Това значеше хаос в отпуските за следващите две години.

Астероида Ерос се връщаше по нормална орбита и щеше да премине близо по орбитата на земята, трябваше да го отклонят без повече взривове, които на „Кали“ бяха коствали три живота и дълъг ремонт. Самият астероид Ерос според справочниците представлява ще тяло с размер 24 километра и веднъж на 37 години се приближаваше към Слънцето достигайки орбитата на Земята, приближавайки самата планета на 20 милиона километра.

След два месеца, зад орбитата на Марс приближаваха Ерос почти успоредно на нейния курс обратно към земята, когато на разстояние почти колкото Земя — Луна скенера зави ритмично и после спря. Капитан Тор събра екипажа и каза:

— Скенера е засякъл от Ерос излъчване в метровия диапазон! Не е от автоматична сонда. Неравномерно и с различна продължителност. Непрекъсната вахта по двама на смяна. Всички оръжия в пълна готовност. Предните щитове включени. Майсторе, подготви глисера и спасителните капсули за всеки случай. Има нещо нередно! Ерос трябваше да мине малко по-далеч от земята. Малкия — ставаше дума за Йор — в помощ на всички вахти.

Екипажа се разотиде тихо. На мостика остана един стар космонавт — Дел, леко напълнял и отпуснат, останал още от времето когато нямаше вътрешна и външна служба. Закачи се за едно кресло отпусна се и задряма. Висейки непривързан Майстора играеше шах с един от компютрите отзад. Йор също се закачи и загледа през илюминатора към Ерос. Гледаше с невиждащи очи към звездите и споменът за Деа изпълни постепенно космосът пред него.

След няколко смени когато бяха вече по-близо сигналът отново се появи. Пак на мостика бяха двамата, а отзад Майстора ровеше в паметта на компютрите. Записаха предаването и пак се отпуснаха. Не след дълго Дел подскочи така, че изпъна всички колани и с изцъклени очи изрева:

— Телеграфия … това …там …те са хора. Телеграфия. Тор, Тор ела веднага. Тор.

— Метеорит ли ви удари? Чувам те и без вътрешна връзка Какво става Дел?

— Те …телеграфират. Тор, Тор гледай записа! Това е телеграф. Едно време са го ползвали.

— Старче, никой не е ползвал телеграф в космоса от сто години насам.

— Повярвай Тор. Виж късо, късо, късо, дълго и пак. Тор слушай стария. Погледни шефе.

— Глупости, някоя сонда е изкукала и сега пищи като настъпана, но ще проверим, няма да гръмнем Ерос, имаме време.

— Майсторе, Майсторе — не се предаваше Дел — накарай компютъра да преведе това съобщение. Сигурно в паметта му има кода на телеграфа. Това май го учихме едно време. Трябва да го има в паметта, Майсторе.

Чак сега Йор се обади:

— Аз зная малко телеграф.

— Откъде бе!!! — целия екипаж гледаше него.

— От дядо. Той беше много стар и постоянно майстореше нещо. Опита се да ме учи по малко.

— Нямаме приемник за телеграфия. Никой не ползва такова нещо от много години. Приемния център е пригоден само за телефонни и пакетни връзки. Ако от сигнал-генератор се подаде носеща честота в последния смесител може да се получи нещо.

— Действай! — Твърдо отсече Тор.

— Забранено е капитане, забранено е да отваряме комуникационния център и скенера, ако няма повреда.

— Действай — още по-твърдо изръмжа Тор — забравих си устава на земята преди много години. Действай!

Нямаше друго предаване, но Майстора успя да озвучи записа и след много повторения Йор най-после успя да запише. Оказа се че скенера автоматично е записал и първото съобщение, но то бе неясно, а второто бе пълно. Като предаваше съобщението на командира Йор почувства, че е приет и признат от екипажа.

Събраха екипажа. На големия дисплей бе изписано:

„Ж Ж Ж = С О С С О С С О С = Л О В Е Ц Л О В Е Ц Л О В Е Ц = Е Р О С Е Р О С Е Р О С = С О С С О С С О С“

Целия екипаж бе на мостика. Тор и Дел висяха в центъра, а стария Дел разказваше историята на звездолета „Ловец“ как изследвал покрайнините на слънчевата система, изчезнал преди двайсет или тридесет години. На неговия курс радарите не открили нищо. Това била честа трагедия по онези времена и освен стария Лин никой повече не говорел за него. Лин го знаеха всички.

Командир Тор уведоми земята незабавно. След доста време центъра отговори кратко „съобщението прието“.

„Одисей“ бавно приближаваше Ерос и на различни честоти се опитваха да се свържат, но ефектът нямаше. От време на време чуваха същото съобщение и всеки път различно. Явно имаше жив човек, не беше запис или програма.

— Частно съобщение до командира от стария Лин. — обяви по канала за вътрешна връзка дежурния на мостика.

— Я виж ти! Колко ли му струва? — изкоментира някой.

— Дава честотите на приемане и предаване на спасителните капсули и глисери от онова време. Също и на предавателите в скафандрите за близка връзка. Тогава са работили на разнесени честоти. Майсторе, ало, ела се оправи — продължи дежурния диспечер от противометеоритната защита.

Не след дълго разтреперан, разплакан глас повтаряше от високоговорителите:

— „Одисей“ … „Одисей“ … — честотата на глисерите отговори. Възторга беше неописуем.

Трябваше много време да мине преди метеоритния разрушител „Одисей“ да предаде официално съобщение до центъра:

"От катастрофиралия преди 37 години зад орбитата на Плутон звездолет „Ловец“ глисер с 8 оцелели е успял да се добере и да се закачи за астероида Ерос, излизащ от Слънчевата система. Сега при завръщането на астероида към Слънцето в глисера има 6 оцелели космонавти. Останалите от „Ловец“ са загинали. Имената и кодовете на оцелелите са:

1. …………..

2. …………..

……………..

Телефона на Лин изписука в джоба на скафандъра. Той беше в треска и нито спеше, нито ядеше. За „Ловец“ дори той не можеше да научи нищо освен официалните съобщения.

— Татко, татко, търсят те от Коспол — младо девойче говореше задъхано в слушалката — много са страшни.

— Няма нищо, малката ми, ще видя какво има — отговори колкото може по спокойно той — идвам веднага.

На вратата се сблъска с двама левенти от космическата полиция.

— Командор Лин?

— Да.

— Имате проблеми командор! — преди да разбере какво става закопчаха на дясната му ръка масивна гривна. — Вие сте под контрол! Извинявайте! Вършим си работата. Преди време сте изтеглили секретен сейф на друго лице с кодов номер.

— Да! Какво нередно има? — Лин трепереше, чувстваше. Надеждата го заливаше, обладаваше и изгаряше.

— Вие сте знаели номера, командор, имате право, но става въпрос за пари, за много, много пари.

— Какво става всъщност?

— Вие сте изтеглили чужди сметки, застраховки, заплати и един зародишен сейф принадлежащи на друго лице. Трябва да ги възстановите.

Лен беше див от радост.

— Не мога! — цялата му същност сияеше. — Няма да ги възстановя! Вече не е възможно!

Всичко му стана ясно. Най щастливия човек в галактиката беше той. Най.

— Как така? Вие сте уважаван човек командор Лин … Девет звезди …! Обществено положение …!?

Телефона в скафандъра на Лин отново звънна.

— Татко, какво става татко? Сега пък двама от банката?

— Няма нищо миличко, сега идвам, няма да повярваш, мама, мама се връща, Ели, твоята майка …. ще си сваля скафандъра, малката ми, ще го сваля!

— Татко, нали винаги си ми казвал, че тя останала там…

— Да миличко, но сега май се връща … — по изстрадалото му лице рукнаха сълзи. Самия Лен, легендата, плачеше и се тресеше пред смаяните полицаи. Накрая и те разбраха защо не може да възстанови чуждия сейф изтеглен от него. Изчезнаха сконфузено и безмълвно.

— От Земята, разрушител „Одисей“ препредава частен разговор за астероид Ерос и глисер „Ловец“. Звезден командор Ели, с Вас ще говори дъщеря Ви.

— Аз нямам дъщеря! — колебливо отговори измъчен женски глас от високоговорителя — на колко е години?

— Тринадесет — обади се Йор зад дежурния.

— Лин…!!! — възкликна отново високоговорителя.

Капитан Тор изключи високоговорителя, прехвърли разговора.

— Разговора е частен. Момчета интересното свърши, остава работата. — после се извърна към илюминатора за да скрие сълзите си от екипажа.

Йор погледна към микрофона на скафандъра си. В него беше скрил малка алуминиева лентичка с номера на сейфа на Деа. Тя му го даде на раздяла, ако оцелее … Стария Лин им беше разказвал за дъщеря си. Стана му страшно и потрепери. Зад илюминатора нямаше нищо, а притискаше малката частица живот от всякъде. Космосът е добър само веднъж на сто години.