Иван Вазов
Разбитий

Кога умра, не плачете —

не ща сълзи и тъга —

а по-скоро заровете

мойта хладната снага.

 

Заровете я в тревата,

там при Стара планина,

де цъфтяла за борбата

мойта ранна младина.

 

Та там никой крак, ни шопот

да не буди моя мир —

дето няма други ропот

освен тихия зефир;

 

де ни слава, ни присмивка

да не стряскат гробний свод:

има право на почивка

в бой разсипаний живот.

 

1883