Таньо Танев
Ученик на стария джедай (8)

ВТОРАТА ЛУНА НА ЯНГУЛ

Приближавайки звездната система Янгул умиротворителния флот се натъкваше на все по засилваща се съпротива. Неочаквано налетяха Фоти и секунди след тях Бундани. Разстоянието и точността на попаденията бяха съвсем извън границите на разумното. Само Дарт Клин стана много мрачен. Щетите не бяха пагубни, но за него бе пределно ясно, че нападателите не са обикновени бойци. Политиците напразно уверяваха, че алконските агресори са сами и изолирани. Доста цивилизации се намесиха срещу обединените сили безцеремонно. В рехавия умиротворителен съюз някои видяха опасност за интересите си. Колебаещите се светове се отдръпнаха и Алкон си намери съюзници. Още по лошо, нападаха с джедай, извън обхвата на радарите. Дарт Клин искрено се чудеше откъде се е навъдила толкоз сган жонглираща със Силата пред която обикновените бойци нямаха шанс? Нима всички правителства са работили по размножителни програми в тази насока? Светът вече не е същия! Време бе да си гледа старините и да не се прави повече на джедай. Нека младите да се перчат със светлинни мечове и да си мерят силите като млади козлета. Той не разбираше новия свят и не желаеше да го разбере. Взе си пленника и отпътува за Лонтай. Остави ги като пожела успехи и на двете страни. Тази война не бе негова. Нека който търси мъдрост и съвет да го търси там! Тия бяха достатъчно зли и подли и без неговата помощ. Всички болки и старческа немощ го притиснаха с пълна сила. Чувството, че е излишен го сломи. Само пое ангажимент да отнесе най-после материалите по линия на културния обмен от Лонтай които взе Мърх. Не бе в негов стил да злоупотребява на дребно — те си бяха платили и за него бе по-добре да се завърне с изпълнен договор.

Дарт Лун почувства неудържимо желание да спечели слава в безкрайни битки. Само колко млади джедаи му се струваха лесна плячка! Пръв се впусна да преследва и унищожава невидимите снайперисти стрелящи по обединения флот безнаказано. Още на осмия изстрел с подарения му от Махед джедайски боен кораб записа попадение по невидим стрелец, който стреляше извън обсега на радарите. Техниката не можеше да засече малкия кораб, но засече големия взрив станал след попадението. Възторга на войните които го посрещнаха го опияни.

Такава война никой не бе очаквал. Познатите от миналото мощни армади ставаха лесна плячка на невидими стрелци. Кълбото изтребители около крайцери и планетарни разрушители не вършеше никаква работа. Никой не ги нападаше в познатия стил. От нищото единичен изстрел превръщаше гордостта на флота в грандиозно зарево осветявайки звездната пустош за миг.

Изнасянето на флотската отбрана до границите на радарната видимост доведе само до няколко сблъсъка в познат стил и се започна стрелба от разстояния извън границите на всяка техника и представа за война. Единствения отговор бе да се приемат същите действия.

Насред нищото виси малък кораб, почти само оръдие и двигател. Джедай медитира седмици наред и внезапно стреля по усет, после един единствен ужасно мощен импулс и стрелеца изчезва от тази позиция и играта започва отново.

Експедиционните корпуси се топяха под унищожителния огън. Целта достигаха на моменти четвъртина от изпратените бойци. Останалите се изпаряваха с транспортите, независимо от всичко. Малки кораби се промъкваха по-лесно.

Нещо могъщо и злокобно определяше безпогрешно оптимална тактика за Алкон и неговите съюзници. Започнатата с толкова еуфория умиротворителна операция вървеше от зле на по-зле и при сблъсъка на двете коалиции нещата се влошаваха от ден на ден. Загубите растяха катастрофално, а надеждите за резултат се изпаряваха пред очите им. Някои от световете които не се намесиха в конфликта откровено подкрепяха Янгул и съюзниците му. Появи се и най-страшното — неорганични наемници — силикати. Кристална форма. Неразбираема и опустошителна като нищо познато. Появяваха се спорадично и сееха смърт и семената на своята нежива логика и растеж. Съюзниците никога не успяха да се докопат до нищо смислено и разбираемо, въпреки колосалните жертви които даваха за унищожаването на всеки силикат сеещ смърт из съюзните светове.

От пленени алкони разбраха, че само един Динкос — джедай може да контактува със силикати. Той бе мозъкът на всичко — пророк, магьосник и заклинател. Центърът на всяко тяхно начинание и действие. Стратег и координатор — всичко!

На Лонтай Дарт Клин отбиваше вълна след вълна от императори, президенти и диктатори на съюзниците, треперещи за своето положение и говорещи празни думи. Винаги предпочиташе три думи на джедай пред триста неносещи информация правителствени декларации предназначени преди всичко да не кажат нищо на никого и да величаят правителството което ги публикува.

Само сведението за джедай от Динкос го накара да потрепера. Императора бе самозванец на тъмната страна, а Динкос бе истинския властелин. Другите „Дарт“ бяха само негови сенки, страшни или жалки, но само сенки. Йода само бе намекнал за него смътно. Императора само веднъж каза кой го е обърнал към мрака — Динкос. Всички мислеха, че преди времето на Йода се е преселил във вечния динкоски покой, а се оказа жив. Не можеше да бъде победен нито с добро, нито с лошо или такива поне бяха преданията.

Периодично при Дарт Клин се събираха четеридесетте водещи джедаи от съюзните светове и той черташе след пост и медитация директивите които те претворяваха в планове и стратегии. Седмици прекарваше в отвъдното с Йода и подобни на него духове от всички поколения джедай на всички времена преди да изрече пет слова грохнал, немощен и отнесен. Ключът за победата изтръгна от императора — единствения който го е виждал и се е учил от него. Динкосите, които никой освен императора не бе виждал всъщност са изоставен експеримент на силикатите за органично-силикатна форма за атака на органичните светове. Силикатите не бяха живи и за тях времето не означаваше нищо.

Ликвидирането на Динкоса, който ръководеше алконите от втората луна на Янгул и се наричаше Ктон възложи на Дарт Лун.

Според откъслечните данни динкосите са биосиликати с размери от порядък на бивол до слон. Биологичната обвивка подхранва силикатния скелет. Тромави и самотни създания.

Дарт Лун пристигна в района на Янгул с ученика си Сток от Дафур и веднага предаде сигнал, че е дошъл да предложи помощта си като наемник. Плениха го и го държаха в метален сейф отделно от Сток.

Сток, който алконите познаваха като ученик на Дарт Хук дълго повтаря своята версия за битката в орбиталната станция на Махед, където загина техния любимец — Хук. Според Сток това е било клопка с участието на двайсетина джедаи водени от Дарт Клин. Това съвпадаше с данните от разузнаването. Дарт Лун бил там и преживявал от убийства по поръчка и комар. В края на боя, когато Дарт Хук бил мъртъв, а спътниците му пленени и той бягал, Лун се намесил на негова страна и под прикритието на алконски разрушители успели да избягат. Вестта за появата на Пар Милан и Колонтин Бесс за алконите бе истински неприятна. По-неприятна дори от загубата на разрушителите защитаващи бягащите Лун и Сток. Двамата съживени джедаи бяха разкрили източниците на доходи на Алкон и сега тези пари щяха да секнат. Наистина ставаше въпрос за много пари.

След известно време при Дарт Лун дойде един джедай алкон на име Абаха и го обследва. После го изпратиха на изпитателна акция с Абаха и ученика му. Това което Дарт Лун показа ги задоволи. Избиха щаба на един експедиционен корпус. Дарт Лун не блесна особено, но си свърши работата безстрастно и професионално. Платиха му и му върнаха ученика Сток с назначение в Алконския звезден флот като снайперист по далечните подстъпи към Янгул. Държаха го под наблюдение и Дарт Лун работеше съвестно. Гръмна няколко товара на съюзниците. Резултатите му бяха сравними с тези на другите снайперисти. Това успокои алконите.

Базата на алконските джедаи бе на втората луна на Янгул, за да могат да общуват с динкоса Ктон. Явяването на Дарт Лун пред него бе много рисковано и не можеше да се отлага до безкрай. Трябваше да научи възможно повече за него, същевременно да стои далеч от него и на всичко отгоре да го унищожи по някакъв начин. Реши да атакува без да рискува среща. При първата почивка избягна среща. От разменени реплики с алконски джедаи се увери колко опасни са срещите с Ктон. Нямаше шанс при втората си почивка. Добре, че присъствието на ученици не бе задължително.

Яви се пред Ктон и се поклони. Нямаше въпроси към него.

— „ДартЛунКойУчилТи?“.

— „ВеликКтонДартКлинУчил“.

— „ЗащоТиНапусналТой?“.

— „ДартКлинТъмен“.

— „ЗаключвашМислиТи. ТвойУченикОбърканЗнаяАз. УчиТой“.

Следващия въпрос на Ктон бе към друг джедай. Аудиенцията приключи. Самия Ктон стоеше зад бронебойно стъкло в блиндиран бункер. След срещата научи, че е имало атентати и дори са успели да го оставят във вакуум. Пострадала органичната съставка и се възстановил бавно. Това не навредило обаче на силикатния му скелет с който той мисли и действа.

Сток успя да намери бутилка флуор. Боядисаха я и я смесиха с другите бутилки хлор, които подържаха атмосферата на Ктон.

Излетяха на пореден лов за съюзнически кораби и скръбната вест за трагичната загуба ги настигна доста далеч от алконските сили. Повелителя Ктон се разтворил, в резултат на грешка.

Дарт Лун реши да не се връща специално да се поклони над тленните му останки. Малкия кораб не отговори, за да не издава позицията си, както се очакваше. Не отговори никога повече и след като измина време два пъти по-голямо от това, за което би му стигнал кислорода го обявиха за загинал и пред джедайския корпус посмъртно получи медал. Тихомълком военен съд го осъди задочно на смърт за предателство и конфискува всичките му джедайски заплати награди и премии за поразени противникови кораби, включително военната пенсия на евентуални вдовици и наследници. За всеки случай, ако някой някога ги потърси.

По-късно разбра кой оглави алконските джедаи. Съперничещата фракция разбра чие дело е разтварянето на динкоса и злите езици твърдят, че е ударила едно рамо боядисаната бутилка да мине контрола. Въпреки това посече с меч охраната и доставчика.