Таньо Танев
Ученик на стария джедай (7)

МОНОК

По време на дежурството на Дарт Клин и Лун настъпи безпокойство. Лун се взираше в размазаните петна на звездите. Дарт Клин го държеше за ръка. Нямаше нужда от приказки. Лун усещаше близостта на баща си. Безцеремонно Дарт Клин започна намаляване на скоростта и събуди дама Силана.

— Сил-Мама, Лун чувства баща си.

— Аз не съм сигурна.

— Нека Мърх спи. Не би приел още едно забавяне на похода си към Янгул. Там ни чакат и ще ни гръмнат преди да сме мигнали. Имаме гориво за едно ускорение и едно забавяне. Горивото за едно забавяне изтича в момента. Можем да отидем само до една звезда и само до две планети на същата звезда и само едно кацане с аварийна капсула без право на излитане. Помислете добре. Изберете къде да пренасоча кораба. Вие по-добре от мен трябва да почувствате къде е Пар. Жив или мъртъв, вие можете да го почувствате. Оставете се на Силата. Нека тя ви води. Ако сгрешим, втори опит едва ли ще има. Не ви плаша.

Дама Силана и Лун се отпуснаха и започнаха да медитират. Дарт Клин посочваше близките звезди. Много пъти и двамата казваха „Не“. Няколко пъти единия казваше „Не“, а другия „Да“. Единствения път когато и двамата едновременно си помислиха „Да“ Дарт Клин си свали любимия шлем и направи гримаса. Добре, че те още медитираха и не го видяха. Постави си шлема отново и се вгледа в безименна звезда на която само компютъра знаеше номера в ззвездния каталог. Мъртви планети около умираща звезда — студена и червена. Ако компютъра не я бе отбелязал специално, нямаше да я забележат освен с инфрачервен телескоп. Толкова студена, че не излъчваше светлина поне във видимия за хора спектър. Превключи шлема на инфрачервено зрение. Сега едва се забелязваше. Едва доловим импулс на Силата? Дарт Клин се замисли дали ще е добре да го открият. Сигурен беше, че не е жив. Както впрочем бе сигурен, че не е мъртъв. Само да е там. Силата заблуждава човек, ако много иска нещо и приема желанието си за воля на Силата. Сега Лун бе вече юноша и нямаше да миряса докато не намери баща си жив или мъртъв. Нека бъде така.

Пренасочи кораба много плавно без да губи скорост. Това не им спести неприятни усещания. Като приключи маневрата през люка се показа хамстерска глава. Сам е излязъл от хибернация! Явно бе подценил силата на янгула. Вярно, че му даваше и от собствената си кръв, но чак това не очакваше. Тримата го посрещнаха спокойно и Кърк Мирх прибра светлинния меч. Дълго гледа командния екран и без да каже дума се довлече до креслото си и се отпусна. Нямаше какво да пита. Горивото за едно спиране или ускорение вече бе изразходвано на половина и то явно по решение на тримата. Все едно.

Започнаха систематично сканиране на планетите една по една. Тук Дарт Клин нямаше равен на себе си. Все пак бе карал същата подготовка като Колонтин Бесс и предполагаше къде може да се скрие един джедай. Откри кораба им на четвъртия опит. Бяха на висока орбита около отдалечена планета. Сближаването продължи около два месеца. Ако някой ги бе търсил, би ги открил без трудност. Поне ако е джедай. Сигурно са ги преследвали дълго и останали без гориво при доста висока скорост са използвали за спиране всичко каквото са имали — кислород и вода за да се установят на някаква орбита и после са потънали в дълбока хибернация. Замразили са се сами. Джедай би постъпил така само ако наистина няма друг изход.

Като се приближиха и се скачиха с кораба им никакви увещания на дама Силана не и помогнаха да отиде да види. Отидоха Дарт Клин и Кърк Мърх. Още с влизането си разбраха, че са ги намерили. Намерил ги е джедай, тъмен джедай. По стените имаше написано послание. Хибернационните камери бяха пренастроени за събуждане след 10 000 години. Функциите за поддръжка на паметта — изключени. Дори се бе подписал — Дарт Хук — едно от зевзечетата на Вейдър. Силата му стигаше само да се гаври с трупове, но подлостта му обхващаше половината галактика. Императора умираше за такива защото пред тях се чувстваше особено велик. Сигурно Хук се е продал на първия срещнат негодник след смъртта на покровителя си. После Дарт Клин се замисли. Погледна към Мърх, който изучаваше надписите. Той се обърна автоматично.

— Повредил е хибернаторите и тогава ги е събудил. Отлетял е преди да се разбудят и те са се замразили втори път сами осъзнавайки положението си, че едва ли ще се събудят с паметта си. Гад.

— Може и така да е станало. Сигурно е искал да прочетат надписите му. Вярно, оръжията са повредени за да не го поздравят за довиждане. Той обичаше да се надсмива над победените и едва ли би пропуснал да ги потормози още малко с гадни приказки докато те са се задъхвали. Не е преценил, че телесната им температура е била ниска веднага след събуждането и ако те са се замразили веднага пораженията не са големи.

— Да. Свързали са замразяване без регулатор и са влезли в хибернация веднага. Това е добре за тях. Били са подготвени.

— Като са спрели да му отговарят, не се е върнал да види какво са направили, защото се опасявал от клопка. Не е имал ученик който да изпрати да провери. Кърмовото оръдие е стреляло спорадично на посоки поне половин година, до изчерпване на заряда си. Умно! Само то е имало енергия от собствен източник. Другите боеприпаси са били изразходвани по време на преследването.

Не бе възможно да ги събудят без повреди при неконтролируемо замразяване. Дори да успееха, паметта им щеше да е безвъзвратно загубена. Можеха да пробват в хибернаторите на кораба на Мърх с голяма доза риск. Добре, че Дарт Хук бе повредил само управлението на хибернаторите, а не и паметта на първоначалното състояние. Бил е сигурен, че няма да ги намерят скоро, поне докато времето има смисъл.

— Сил-Мама, пригответе се да приемете телата на Колонтин Бесс и Пар Милан в двата хибернатора. Дарт Лун нека докара насам половината от кислорода, водата и горивото. Добре, че спестих доста при спирането. Малко по-бавно ще стигнем до Монок, но има и за двата кораба.

— К…как са те?

— Здрави като лед. Не храни излишни надежди Сил-Мама, поне в скоро време. Хибернаторите са били умишлено повредени и… разбираш какво следва. Надявай се втората осигурителна система да си е свършила работата. Старите модели имат резервна система.

— Има ли смисъл да мъкнем и техния кораб? — намеси се Мърх.

— Какво му е на кораба. И аз имам такъв. Няма да е излишен.

— Можем обаче да ги свържем, ако изхвърлиш разрушителя си. Този кораб е по-добър от твоя.

— Не! — отсече Мърх.

— Видя ли! Този тип кораби също има разрушител, само че вграден в корпуса. Това е боен джедайски кораб, а не пощаджия с пушка като твоя.

Кърк Мърх закара скутера до кораба си и Лун направи няколко курса да разпредели запасите. На последния курс дойде с майка си която върна скутера сама. Лун бе изпълнен с гордост от възложената задача. После двата кораба поеха пестеливо към Монок. Вече излизаха от звездната система когато два разрушителя се появиха като две звезди на другия и край. Добре, че вече бяха набрали скорост и двигателите бяха изгасени. Нямаше как да ги забележат от такова разстояние. Цялото пътуване до Монок за Лун бе изпълнено с тренировки и учение. Говореше човешки само с майка си. Дарт Клин тракаше като машина само на галакси и му погаждаше всевъзможни номера. Дори веднъж се събуди извън борда, на скутера на бащиния си кораб. Съвсем непозната машина с надписи на галакси на таблото за управление. Добра се доста трудно до кораба на Мърх без чужда помощ. Затваряше очи и си мислеше какво би направил баща му, ако трябва да включи двигателите или да направи завой и отговорите идваха някак естествено. Дори надписите на галакси му светнаха.

Там Клин го посрещна все едно, че нищо не е станало. Само дето учебния меч бе оставен при екипа за тренировка. Чак сега забеляза на колана си бойния джедайски меч. Там беше майка му и Мърх, заедно с двата хибернатора.

— Има още да учиш, момчето ми. Има. Ще се учиш сам покрай мен, Мърх или Колонтин и баща си, ако се възстановят. При тази скорост е опасно да се съберем лично. Много е опасно, но сме всички заедно с майка ти и двамата спящи джедаи. Тук са и те чакат за твоя голям ден. Колонтин Бесс — ученик на Йода и баща ти — Пар Милан също са тук. На колене!

Лун — вече юноша постави бойния си шлем и коленичи.

— Пред Силата, в присъствието на трима джедаи Колонтин Бесс, Пар Милан и Кърк Мърх тук лично, аз Дарт Клин те обявявам за джедай! Върви по пътя на Силата и Силата да е с теб Дарт Лун.

Това не бе празна церемония. Дарт Лун почувства как Силата го изпълва. Почувства как се свързва с Дарт Клин и Кърк Мърх, почувства Силата на Колонтин Бесс и бащината си любов от отворените хибернатори. Почувства майка си и звездите зад нея. Почувства прашинките които изгаряха в щитовете на кораба. Почувства Силата, все едно, че отново проглежда, както при първия излет с Дарт Клин.

Дарт Клин и Кърк Мърх се върнаха на кораба на Бесс, Лун и майка му останаха и двата кораба се разделиха.

Не след дълго получиха опознавателен сигнал от Монок и поискаха медицинска помощ. Приеха ги по стандартната процедура за посещение отправено от джедай Клементин с ученика му — някаква жена. Демонстративно джедаите пожелаха само почивка на далечна орбитална станция до излекуването на намерените от тях пострадали изследователи и попълване на запасите си, без да проявят никакъв интерес към домакините от Монок.

В това се състоеше номера! Лун и майка му се представиха като джедай с ученика си, за да могат Дарт клин и Кърк Мърх да останат встрани от вниманието.

Това успокои моноките. Не искаха неприятности с джедаи. Знаеха колко бойци и кораби изгарят при такъв конфликт, без гаранция за победа. Помнеха колко струваше последната алконска победа над двама джедаи и не искаха и да помислят за подобна цена. Алконите колкото и да им бяха симпатични, нека си решават проблемите с джедаи далеч от тяхната звезда. Все пак са само клиенти на оръжие като много други. Можеха само да ги следят от далеч докато напуснеха техния свят. После да правят каквото си искат. Странната комбина от янгул и човек си обясниха с това, че янгула като съюзник може да е на махедска служба и да вози представител, търговец или съветник.

Съветник Дарт Хук като чу за джедай Климентин ги посъветва същото. Не му се мислеше над възможността да е противник на Дарт Клин и искренно се надяваше да е пукнал дъртака. По-добре да е някакво нафукано недоучило хлапе със същото име. Чувстваше, че е хлапе, но чувстваше и могъща черна сянка зад него.

Никой не обърна внимание на махедски пощаджия дошъл да зареди. Като разбраха, че вози само някакъв важен дъртак и няма да купува нищо го забравиха на секундата. Уведомиха алконите да си разчистват сметките извън звездната им система и да си го следят те. Те са във война с Махед, но не и тук. Махед също е клиент за техните оръжия и технологии, и то щедър клиент.

Дарт Хук се престраши да погледне на орбиталната станция що за джедай е пристигнал заедно с помощника си и учениците. Без труд разпозна от данните на медицинския сектор кои са пострадалите и реши да ги ликвидира преди да са се възстановили. Беше късно да подкупва доктори. Беше закъснял. При разбуден джедай отрова не вървеше. Трябваше да ги ликвидира докато са немощни, каквото и да му струва и то сега. Добре, че джедая наистина се оказа юноша, а престарялата му ученичка будеше направо смях. Пред моноките номера можеше и да мине, но не и пред него. Жалка игра на нафукан хлапак мечтаещ за слава.

Нахлуха в жилищния сектор за хуманоиди под безстрастния поглед на стражата от моноки. Те нямаше да се намесят преди да е свършило клането. После имаше кой да плати щетите и Дарт Хук изобщо не се притесняваше.

Застанаха в редица пред Лун и дама Силана и без дума светлинните им мечове светнаха. Дарт Лун запали своя меч. Майка му също.

Единия ученик беше човек, другите двама бяха също хуманоиди от Касилкан и Дифур.

Четиримата нападатели се разкикотиха. Светлинния меч на дамата беше учебен, а двамата немощни джедай държаха мечовете си невключени, само обърнаха глави и чакаха екзекуцията си. Поне така изглеждаше за Дарт Хук.

Пар Милан имаше по добра връзка с дама Силана и щеше да я управлява в боя. Колонтин Бесс пое Дарт Лун. Мозъците им бяха спасени, макар телата да се възстановяваха по-бавно.

Един от учениците нападна пръв дама Силана и още при първите разменени удари неестествено майсторски удар премина през очите на нахалния ученик на Хук, който дори не си бе пуснал стъклото на шлема. Нямаше да се оправи поне половин час, въпреки, че отстъпи и бе решен да се отбранява дори ослепял за момент и истински щастлив, че поражението е само от учебен меч.

Другите двама след като се присмяха на некадърника, победен от жена се хвърлиха заедно с лидера си напред. Двамата се заеха с дамата, а Дарт Хук с младия джедай. Неочаквано един лъч посрещна удар който дама Силана нямаше шанс да отбие. Дарт Хук занимаваше Лун и с едно око погледна към новия джедай — някакъв хамстер от янгул, който след няколко разменени удара ученика Деник остави само с половин къса опашка и започна да си играе с него. Помощника му Дарт Ахон здраво притисна дамата и бе въпрос на време да и подпали корема. Един негов удар и изби учебния меч от ръката и той се плъзна към Дарт Хук. Ахон я остави на ослепения Сток и се насочи към незащитените легла на Колонтин и Пар.

Хук наби два страхотни удара на Лун и го ритна в бедрото от което той отхвръкна до стената, после се наведе да вземе учебния меч на дама Силана.

Учебния меч се изви в неестествена траектория и прелетя зад него. Могъщ рев разтърси стените на залата. Учебния меч се заби в задника му до половината и продължаваше да го гори отвътре. Наведен и крещящ Дарт Хук се извърна и видя зад себе си увисналия като на закачалка на бойния шлем на Дарт Клин черен плащ. Понечи да се изправи и насочи меча си към новия противник когато лъчът от меча на Дарт Лун мина под шлема му. Дарт Хук замръзна, после се строполи и главата му чак тогава се търкулна на една страна, а шлема на друга. Учебния меч продължаваше да цвърчи и да го пържи отвътре.

Ослепения Сток разбра, че е станало нещо непоправимо и понечи да съсече дамата която пазеше, но срещна Дарт Лун. Дарт Клин протегна ръце и Ахон се пльосна на стената. Мечът на Колонтин светна.

Деник престана да се бие и коленичи пред Кърк Мърх с угасен меч. Остави го на пода и отпусна ръце.

Ахон се хвърли да посече краката на Пар Милан, но срещна немощния меч на Колонтин Бесс. Втория удар пое включения меч на Пар Милан. Дарт Клин пак протегна ръце и жадния за победа Ахон пак пльосна на стената.

Оставен за миг без поддръжката на Колонтин Бесс, Дарт Лун най-после нацели меча на Сток и той угасна. Сток го помаха още известно време без някой да му обръща внимание. После осъзна поражението си. Остави меча си на пода и коленичи на посоки.

Ахон разряза стената и се опита да я прескочи червения пламтящ обръч. Една сила го лепна за пламтящия метал. Изскимтя и се свлече. Стисна здраво меча си и започна да се изправя. Дарт Клин също включи меча си и огнения лъч посочи пода. Ахон нападна като се стремеше към вратата. Дарт Клин отби. Пресече му пътя. Гледа го изпитателно няколко секунди и пак го пльосна на стената. Ахон изгаси меча си. Свлече се на колене и остави меча на пода.

— Ученици на Хук, Силата да го вразуми поне сега, ако искате да живеете трябва да ви превъзпитаме. Не можем да ви пуснем. Прекалено сте опасни. Аз, Дарт Клин вземам за помощник Дарт Ахон. Макар да е силен джедай, ако иска да живее, ще ми стане помощник.

— Откъде ми знаеш името? — процеди през зъби Ахон, като се държеше за обгорялото рамо.

— От тебе естествено. Този некадърник не ви е научил да си затваряте съзнанието, защото ви е нямал грам доверие. Кърк Мърх ти получаваш Деник. — Деник кимна, а Кърк Мърх се изпъчи. — Нали това искаше — „човекр-ученикр“. Дарт Лун, Сток от Дифур е за теб. Сигурно си много горд. Сега си и учител.

Сток от Дифур кимна в посока на гласа.

— Аз ще платя. Моноците не правят компромиси щом става въпрос за пари. Кредитите на взетия от Силата Хук ще стигнат. Вие се измъквайте бързо. Алконите ще реагират на излизане след орбитата на последната планета на Монок. Ще ви чакам на доковете.

Един офицер с калкулатор стоеше до Дарт Клин докато говореше и веднага щом свърши му показа сметката. Посочи мъртвото тяло и щом получи отговор, че Дарт Клин го взема, прибави още някаква цифра и пак показа калкулатора ма стареца.