Таньо Танев
Ученик на стария джедай (6)

ОРБИТАТА НА МАХЕД

Двете смени се разбудиха преди да навлязат в орбита около звездата Махед. Дарт Клин само клепна с очи и отпусна меча за да даде да се разбере, че е разбрал сигнала за ставане. Влезе в командния мостик преди Лун с шлем. Матовите стъкла дълго и безизразно гледаха дама Силана. Тя почувства подлата му усмивка, но застана гордо и гледаше право в лъскавия му шлем и матовите стъкла. От Пар знаеше, че не бива да се отстъпва пред тъмната страна дори и да си сгрешил, а тя не мислеше, че е сгрешила.

— Какво има, Дарт Клин?

— Нищо. Той е пил от тебе.

— Знам. Тебе какво те засяга?

— Това е органът им за хранене, ако не знаеш. Би смукнал малко кръв и от мене, за да стане малко по-силен.

— Дай му тогава.

— Може и да се наложи. От самото начало ми се стори слаб за джедай, но е прекрасно обучен. Нали не се сърдиш, че аз винаги подслушвам, дори когато спя.

— Свикнала съм на джедайски похвати, Дарт Клин.

— Да, Сил-Мама, знам. Ще му предложа няколко малки дози кръв, но без близост. Не те съдя. Нали сме съюзници поне за сега.

Проклета да е тъмната страна. Дама Силана се почувства като употребена и измамена. Всъщност какво променяше това? Тя търсеше съюзник и го намери. Дори го направи по-силен и по мотивиран. Как все пак не е разбрала и го е приела като мъж. Няма значение. Дори Лунгрен можеше да му даде малко кръв, ако трябва. Учуди се от себе си! Разсъждаваше безстрастно като джедай. Тогава забръмча комуникатора:

— „Опознат Янгул Мърх Тук Махед = ((7яхгф Дай Код Секрет“.

— „Махед Код Секрет = Йъщщ7ЮюЧрБ“.

— „Код Стар Дай Янгул Код Секрет“.

— „Янгул Код Секрет = ЯлЧЬДю8¤“.

— „НаПрицелТи. НеДемонтирайРазрушител. Чакай = Страж Приеми“.

— „Р=ОК“.

— „Р=ОК“.

Дарт Клин и Кърк Мърх се спогледаха.

— Сигурно е много напечено. Не искат да демонтираш разрушителя си? До теб ли са допрели да им браниш планетите? И ни прехванаха на шест пъти по-голямо разстояние от обичайното.

— До обичайното разстояние няма да ни допуснат.

— Сигурен съм. И аз не бих пуснал и брат си на изстрел разстояние с разрушител, дори да го държа на прицел.

— Лошр знакр. Обръщамр корабр срещу зведи.

Секунди след началото на маневрата огнен сноп почти близна корпуса. Изстрел от много далеч, макар и добре премерен.

— „Тук = ((7яхгф. Янгул Движи Се! Обсада“.

— „Р=ОК“.

— Сега се проясни. Да се омитаме от тук.

— Гориво само до тукр има. Маневри само. Стражар докара.

— Дано докарат гориво. — Включи се Лун.

— Каратр. Махедр стриктни. Азр отива бавно към Махедр. Тукр сме близка целр.

Лавираха упорито много часове наред докато се смесиха с множество кораби и орбитални станции и престанаха да са привлекателна цел. Огъня се пренасочи към по-големите обекти, където вероятността за поражение бе по-голяма. Стражевия кораб ги срещна и след рутинна проверка ги снабди с всичко необходимо. Там бе и един цивилен Махед който надълго ги разпитва. Никак не обичаше да отговаря на въпроси. За Колонтин Бесс и Пар Милан обаче се разприказва. Той работил с тях навремето от страна на Махед. Даде цялата необходима информация каквато е била по времето на тяхната мисия. Ставаше въпрос за много пари и оръжия, за незаконен трафик на всичко забранено към Монок. За отбелязване беше, че не каза само за далаверите на алконите, но изброи и махедските игри по тези времена. Такова откровение можеше да си позволи само, ако заема много висок пост. Дарт Клин обаче разбираше и скоро разговора стана интересен само за двамата. Спомена за джедай движещ всички ходове на мръсната алконска търговия, но данните бяха доста оскъдни. Даде да се разбере, че живота под обстрел дори да е интересен, не е много весел и всеки който иска да помогне е в полза. Отиде си незабележимо за махедец, тежащ поне 200 кила. Те бяха едри кресливи създания, хуманоиди с пропорции на нещо между магаре и мечка. Все пак всички от стражевия катер бяха по-дребни от този който говори с тях. На Махед големината определяше ранга на махедците.

Най-важното, действието се е развивало на Монок, където той е бил резидент на Махед по тези времена. Били са в орбита около Махед. Получили са информация. Имали са мисия на Монок, където са работили заедно и по обратния път за Махед са изчезнали.

Докато стояха на орбита, прослушваха местните телевизии. Живота в световете на Махед бе добре организиран, поне това което им преведе механичния преводач. По принцип на всеки се осигуряваше жизнен минимум и почтено занимание. Таван обаче нямаше и всеки можеше да работи, богатее и трупа тегло според възможностите и желанията си. Характерно бе, че в тяхното общество децата не наследяваха и общественото положение и имуществото на родителите си. Всеки се издигаше сам. Това активизираше обществото им и те така обясняваха постиженията си, като плод на усилията на всеки индивид за по-добро лично положение, с което помагаше и на цялото общество да се развива по-добре. Нямаше начин родителите да не помагат на децата си, но общественото им положение съответстваше на техните възможности.

Лун бе заинтересован от общественото им устройство. Дарт Клин считаше тези идеи за вредни. После дълго обяснява на Лун недостатъците на иначе прекрасно изглеждащата система и евентуалните изкривявания които се получават след време и я израждат. Тази система е добра за кратко време в период на войни. На Земята, тяхната прародина, е била експериментирана многократно и винагиховите сензори на шлема не работеха поне от няколко години, но усещаше, че го прави майсторски и безшумно.

На кого му е притрябвал старческия му живот. Тук никой не знаеше нищо за него и миналото му. Появи се от никъде преди десетина години. За дребни монети купи изоставена къщурка на самия край на малкото планинско селце. Всички решиха, че е от близкия град. Съпругата му е починала наскоро и мизерията го е подгонила, а селото бе бедно и живота евтин. Хората бяха доверчиви. Взеха го за просяк. Лепна се е проваляла както и всички други. Остана само заканата на Дарт Клин към Лун, че ще разнищят историята нацяло, като явен пропуск в неговото обучение, защото Лун не разбра нищо от приказките на Дарт Клин за военно-ленната система на ранната османска империя и годините на комунистическия възход и причините за тяхното сгромолясване. Дарт Клин остана изумен, че Лун няма най-малка представа какво е религия и кой е Бог. Твърдението на Лун, че да палиш за Христос, да колиш за Аллах, да разстрелваш за комунизъм, да тровиш за Фюрера и да бомбардираш за демокрация е една и съща болест на убийци докара Дарт Клин до бяс. Малкия поне не нарече джедаите убийци в името на Силата.

Каква младеж се извъди. В нищо не вярва и нищо не я интересува. Достраша го, че ще остави света на такива.

По време на престоя им Махед загуби една орбитална станция, един ударен катер и получи над 100 попадения на самата планета. щетите бяха сравнително леки — 129 загинали. Едната от бойните им станции улучи алконски разрушител и това бе голяма радост за домакините. Единствената добра новина от последния месец.

С няколко ловки маневри заредения звездолет премина през рядката мрежа на кръжащите разрушители. Люшкането бе особенно неприятно и ги залепваше по стените. За сметка на това спорадичния обстрел не ги застраши сериозно. При един добре пресметнат вираж среден алконски разрушител им кацна на мушката и Кърк Мърх го поздрави с един изстрел. Намираше се границата на чувствителността на радарите и не очакваха да го улучат. Въпреки това Дарт Клин след двадесетина минути залепи шлема си на бордовия телескоп. След малко подскочи:

— Попадение! Браво Мърх. Джедайски изстрел.

Главата на янгула се разтресе от гордост. И с просто око през илюминатора се виждаше огненото зарево което изгря на фона на звездите за няколко секунди.

— „БравоЯнгул. ВинагиСиДобреДошълОтновоТукМахед“ — последва поздрав и от домакините.

Всъщност блокадата на алконите се състоеше от по стотина разрушителя които системно тормозеха Махед на всяка от деветте му обитаеми планети около пет звезди. Изглежда Махед им отвръщаше със същото и двете страни като нямаха сили за по-мащабни операции се изтощаваха взаимно. Никой не знаеше колко време може да продължи така. Сигурно хиляда години. Може тези които са започнали конфликта за търговския път да измрат и на следващите поколения няма да има кой да им каже за какво всъщност е войната.

Стрелбата по тях се усили, но от много голямо разстояние. Не е все едно дали се целиш в цяла планета или в камион около планетата от едно и също разстояние. Постепенно стрелбата се разреди и затихна, а мрежата остана далеч под тях. Не се опитаха да ги гонят. От близък алконски разрушител изпратиха два малки кораба подире им, които се опитаха да ги достигнат преди да са набрали скорост за напускане на звездната система. Свирнаха няколко залпа по курса им, но не бяха готови за междузвездно преследване и се отказаха. Знаеха къде отиват и сигурно им залагаха клопка в околностите на звездата Янгул. На самата граница направиха лека корекция която ги държа двадесет минути залепнали на стените и се отправиха към звездна система Монок. Ако все още ги следяха прецизно можеха и да се ориентират. В това направление имаше три възможности. Монок минаваше за техен приятел и бе малко вероятно да се усъмнят, че ще отидат именно там. Може би щяха да заложат капани навсякъде в това направление.

Влязоха в обичайния график на дежурство и почивка. Дежурствата преминаваха в усилени тренировки и обучение. Силата оставаше единствената им надежда и опора. Монок бе далеч, времето на полет — достатъчно.