Таньо Танев
Ученик на стария джедай (3)

КОСМОПОРТ-ТАУ НА ЛОНТАЙ

Дама Силана се настани на пилотското място в глисера, който Дарт Клин измъкна от съборетината, която някога е била плевник. Погледна двамата си пътника и сложи ръка на лоста за управление. Дръпна го леко към себе си и носа на машината се вдигна от повърхността, после изравни машината и леко бутна лоста напред. Глисера се плъзна колебливо, но набра скорост. Постепенно ръката и стана сигурна.

Малкия Лунгрен за пръв път видя майка си в такива дрехи, като от стар рекламен афиш. Никога не бе предполагал, че майка му — толкова обикновена селска женица ще подкара тази машина която бе виждал само по филмите.

Гледаше и не вярваше как човек може да се преобрази за минути. Сега се изпълваше с гордост и му се искаше цялото село да види майка му, а не да тръгнат скришом. Искаше да се изфука пред другарчетата си.

Силана отне от силата на гравитацията и мина под клоните на едно дърво.

— „Това Пилоти Бойни Само Правят“ — каза Дарт Клин на галакси.

— „Учител Добър Бил“ — отвърна Силана.

— „Със Пар Била Близка Много. Добре Учи Бързо“ — похвали я той.

Лун ги гледаше учудено докато щракаха на галакси монотонно като машини.

— „Информация Много За Пар Има Ти. Въпрос Приятел“ — попита тя.

— „Не Враг. Малко Без конфликт Следя Той“.

— Искам да знам какво си говорите? — намеси се Лун.

— Нали ходиш на училище! Другите го знаят.

— Никой в цялото село не го знае толкова добре!

— И двамата сме от селото в което никой не го знае добре.

— Ще го научиш, момчето ми. — успокои сина си Силана.

Поставен пред неприятната перспектива да учи Лун прекрати разговора. Загледа пейзажа наоколо който все-повече се различаваше от влажните планини, обрасли с сини дървета и кафяв мъх. Постепенно всичко стана жълто. Околността засиняваше само през периода на мъглите. Наслаждаваше се на новото си зрение.

Заобиколиха близкия градец и срещнаха няколко глисера. Подминаха огромен трап с два риещи багера. Лун сега забеляза как отникъде в главата му се появяват скоростите им и направлението.

Движението постепенно се засили. Спряха до невзрачен хотел в покрайнините. В него живееха инженери от мините и техници от инфрастуктурата на космическия порт. Не липсваха мошеници и комарджии, дори няколко извънземни. Лун плахо отстъпваше при среща с тях.

Намериха подходящо училище. Следобедите Лун прекарваше с Дарт Клин, който отпадаше от ден на ден. Новия ученик временно му даде сили, които бързо го напускаха. Лун учеше бързо. Кристала оставен от баща му ускоряваше обучението, засилвайки връзката между учител и ученик. Дарт Клин го използваше често и по време на сън, за да може да му предаде житейската подлост с която щеше да се сблъска след време. Освен здравите добродетели, необходими да предпазват и вразумяват наблягаше на експлозивната омраза и гняв, които караха Силата да даде най-ужасните си плодове и обучавания да се почувства могъщ, да повярва на Силата, да се слее с нея. Доста време отделяше на тези тренировки.

С течение на времето тренировките ставаха все по интересни и за Лун. Той прие лесно тъмната страна на силата. С голямо упорство наблягаше и на светлата страна. Дори понякога Дарт Клин се питаше дали няма да създаде честен и наивен младеж, който да се провали като повечето ученици на Йода. Не беше малка злобата и яростта на Лун, но и чувството му за справедливост бе неизлечимо. Децата са такива. Живота ще му покаже сам, че не е справедлив.

При един сблъсък със съученик Лун използва малък трик. След няколко разменени юмрука, докато се боричкаха, една саксия падна на главата на съперника му. Това бе първата самостоятелна победа на Лун.

След училището го причакаха четири човека с намерение да му хвърлят един пердах за нечестно спечелената победа. Причакаха го в коридора до физкултурния салон. Пресрещнаха го и без обяснения се хвърлиха отгоре му. Лун се прибра порядъчно насинен, но доволен. И четиримата му противници имаха по едно изкълчване. Не бе използвал Силата, а само научените хватки.

Интересното започна след седмица. Нападателите един по един започнаха да изпадат в комични ситуации. Един се подхлъзва сам-самичък на стъбището и се търкаля без никой да го е спъвал. Друг се полива случайно с амоняк в час по химия и сам си разкъсва дрехите. Третия при прескок на магаре се подхлъзва и се разчеква като жаба. Първия му съперник докато запалва цигара запалката избухва в ръцете му и го опърля. Случайности!

Дарт Клин следеше с радост в душата си как тъмната страна разцъфва. Успехите усилват вярата в Силата. Сега бе време за най-важния урок на тъмната страна.

— Лун, добре си играеш с враговете си.

— Откъде знаеш Дарт Клин. Не съм ти се оплаквал.

— Твоето могъщество расте. Справи се отлично. Ще ти кажя „Нещо Важно Аз“. Не си играй никога с враг, колкото и да е слаб. Най-много провали са нанесени на рицарите от безпомощни наглед противници, когато не са знаели кога да спрат. Унижаваните стават подли. При честа употреба на едни и същи похвати намират противодействие. По-добре убий с един удар, счупи с един удар, победи с един удар. Започнеш ли да тормозиш безпомощен, подценяваш враг. Много рицари така са загинали. Не се поддавай.

— Нали това е могъществото на тъмната страна.

— Не Лун. Това е слабостта на тъмната страна. Хубаво е да използваме слабостите на другите. Да издевателстваме е наша слабост. Сила е да победиш силен. Слабост е да унижиш слаб. Дори императора от това загина. Помни това за да живееш дълго.

— Как могъщ воин като императора ще бъде победен от безпомощен?

— Ако беше убил младия си нападател с един удар — всичко щеше да е наред. Но той започнал да го пърли бавно пред баща му. Предизвика съчувствие и бащиния гняв го уби. Той ме е учил да не се поддавам на удоволствието да унижавам, а сам се поддаде. Няма велики пред Силата. За да я ползваме, да внимаваме всеки миг трябва, иначе тя ни погубва.

— Говориш като джедай.

— Аз съм джедай. Велик ще бъдеш ако разбереш, че Силата няма тъмна и светла страна. Тъмни и светли сме хората които я ползваме, нашите цели и методи са тъмни и светли. Звездата Лонтай дава живот и го изгаря, водата дава живот и го отнема. Те не са нито добри, нито лоши. Нищо не е само тъмно или само светло пред Силата. Аз съм от тъмната страна, защото използвам тъмната страна на враговете си. Това опасно е за несигурни в себе си. Нямам време да чакам да укрепнеш и да откриеш всичко сам. Както тъмната страна разколебава светлите рицари, така и светлата разколебава тъмните. Те ползват само половината сила. Аз ти я давам цялата, и двете и половини.

— Много е объркано.

— Не е нужно да разбереш всичко веднага. Когато дойде време ще си спомниш всяка дума. Дано си я спомниш преди битката, а не след нея. Победата усилва вярата, а поражението ни прави разумни. Виждам изпитание пред теб и клопка. Ще бъдеш сам. Не мога ти помогна много.

— Не знаеш ли какво.

— Не зная. Усещам само.

На другия ден Лун отиваше на училище. Близо до входа видя и четиримата си противници седнали на оградата да го гледат радостно. За миг вниманието му се раздвои. Зад гърба си чу рев на мотор, който се носеше право към него. Хвърли чантата си зад себе си и със скок се претърколи в локвата.

Моториста пльосна в локвата до него прегърнал чантата му. След миг машината се заби в оградата. Предното колело се смачка. Мотора тракаше равномерно, както бе полегнал и задната гума пръскаше кал върху двамата пльоснати в локвата.

Лун се изправи пръв. Взе си съдраната чанта. Огледа моториста който също се надигаше. Беше от търгашите които продаваха всякаква забранена стока на учениците.

— Мотора ми… Ти го повреди… — изръмжа той и се хвърли отгоре му.

Отзад се приближаваше още една отрепка. Лун избягна първия удар, но втория улучи рамото му. Почувства, че другия, зад гърба му има нож. Лун нанесе неочакван удар с чантата по главата на задния без да го вижда. Чу хрущенето на ученическия си компютър в главата му.

Моториста замръзна при вида на свличащия се в локвата негов съюзник. Лун побягна към училището. Моториста го подгони, след няколко крачки закуцука и спря.

Като се обърна пред входа на училището и видя, че никой не го гони Лун спря. Успокои се, макар краката му още да трепереха. Това се казва клопка. Четиримата бяха платили на отрепките да го ступат. Сега вече щеше да е цел на всички отрепки. Лошо му се пишеше. Щяха да го причакват, докато не го смачкаха. Те така вдъхваха страх в учениците, той бе влязъл в конфликт с тях.

Окалян и с раздрана чанта не влезе в училище, а тръгна към гимнастическия салон. Заобиколи го. Прескочи оградата и тръгна към хотела криейки се.

Като се прибра майка му я нямаше. Изплака всичко на Дарт Клин, който кимаше самодоволно и одобрително.

— Мъдро си се бил и мъдро си се изтеглил! — Дарт Клин не каза избягал. — Лоши са те. Не бой се. Все ще измислим нещо. Слабости имат. Трябва да победиш. Не може да се бяга вечно. При явен сблъсък може да убиеш някого и трябва да се бяга пак. Аз знам това. Банда са те и ще те преследват до успех. Помощ ти трябва. Утре ще бъда наблизо, както беше с твоя приятел от селото — Пандиза. Ти ще усилваш моята сила и ще използваш моя опит. Връзка има между нас.

— Не може винаги да идваш с мен на училище. Страх ме е.

— Страхът, ако не те парализира усилва Силата. Не е лошо.

— Парите са тяхната слабост. Платили са им да ме нападнат. Можем да им платим да не ме закачат. — С надежда промълви Лун.

Дарт Клин го погали по главата:

— Не. Не може. Дадем ли веднъж пари, те ще искат още и още и ще стават все по нагли. Това е пътят към робството.

— Тогава да ги убедим да си търсят парите за смачкания мотор от четиримата ми съученика.

— Браво демонче малко. Тъмните мисли извират между рогцата ти. Добре съм те учил. Браво. Ще се подготвим за утре.

Както се и очакваше на другия ден го причакаха няколко от местните бандити. Минаха покрай невзрачен старец който продаваше семки. Безапелационно си взеха няколко пакетчета без да плащат и се насочиха към Лунгрен.

Той ги очакваше застанал достойно и сериозно. В ръката си държеше нещо подобно на голям прожектор. Беше обещал на Дарт Клин да не го използва. Тренировъчния светлинен меч му бе необходим за самочувствие.

— Ся ни падна, копеле гадно. Де шъ бягъш!

— Няма да бягам.

— Шъ тъ убия. Искам си парите. Веднага.

— Вземи си ги от тези който те пратиха.

— Не ми приказвай, чи…

Тартора се хвърли към него. Сграбчи го с намерение да го души. Прожектора се допря до слабините му и Лун го включи за момент. Оня разпери ръце и изрева. Хвана се за слабините и се сви на кълбо.

— Ритна ли го? Ся вечи умря… — Един от другите се хвърли към него, но се задави и се хвана за гърлото.

— Търсете си парите от другите! — твърдо каза Лунгрен.

— Правилно! Ще си търсим парите от другите — изквича свития на кълбо, застанал на колене. Остриганата му глава се тресеше.

— Те са виновни! — продължи Лунгрен.

— Те са виновни! — Хриптящ звук се изтръгна от държащия се за гърлото и гледаше като натровен.

— Те са виновни мамка им. — Допълниха в един глас другите двама.

— Не е добре за вас да ме закачате. — Продължи Лунгрен.

— Ако те закачим ще станем за смях на децата. — Отговориха в един глас и четиримата. — Добре, че ни отвори очите. Ама, и ние сме едни. Веднага се сетихме, че те са виновни, мамка им. Бял ден няма да видят гадовете. Така да ни натресат! Мамка им!

Едно момиченце постоя пред стареца с протегната ръка с дребна монета, но той гледаше с празни очи в друга посока. Ръката му машинално погали детската главичка, но не посегна да вземе парите и продължи да гледа безизразно в празното. Девойчето кимна с благодарност, прибра парите си и припна при приятелките си.

Още едно момченце отнесе безплатно пакетче. Като приближиха гамените, другите деца отстъпиха. Взеха си по още едно пакетче и се изнизаха покрай оградата. Лунгрен подаде на Дарт Клин дребна монета, взе си едно пакетче и влезе в училище. Децата пак наобиколиха стареца докато му свърши цялата кошница.