Таньо Танев
Ученик на стария джедай (2)

ОБУЧЕНИЕТО

Като се събуди Лунгрен видя за пръв път лицето на стареца без маска. Наболата брада прикриваше част от ужасните белези, но повечето си личаха. Огледа се в полумрака и му стана още по-страшно. Изгледите да се измъкне без още пердах не бяха големи. Доволната усмивка и благия поглед на стареца успокояваха обстановката, още повече, че отново го бе налегнала познатата старческа немощ.

— Събуди ли се вече палавнико. Не се плаши. Приготвил съм ти сладък сок, замразен! Искам да поговорим докато го ближеш. Не бързай, майка ти знае, че си тук.

Лунгрен пое хладната керамична купичка с плоска клечка но все още гледаше недоверчиво.

— Ще станем приятели с теб Лун. Големи приятели. Ще ми помагаш. Ще те уча. Вече говорих с майка ти. Ще те науча на много неща. От теб се иска само да ме слушаш. Такива лудории ще ти покажа, че ще ахнеш. Само никому ни дума. Ще станеш най-силния юнак. Ще те науча как да се биеш, така, че никой да не може да ти се опре и на малкия пръст.

— Като Дофин Пандиза ли?

— Остави тази отрепка! След половин година ще го биеш след закуска и преди вечеря.

— Ама той е голям и тежи сто кила.

— Обещах ти, ще видиш.

— Ще мога ли да прескоча храст като тебе.

— Да! Като набиеш Пандиза лично ще ти подаря огнена тояга също като моята. Само никому ни дума.

— Татко може да не е съгласен.

— Не се бой момче, това е моя грижа. Утре като станеш не яж в къщи! Ела рано! Ще се качим на отвесната скала. Искам да видиш света от високо.

— Там се е качвал само Пора. — Лун се усмихна. — А ти…?

— Утре ще видим.

— Мама никога няма да ме пусне там.

— Няма да те пусне, ако я питаш! Горе ще те чака подарък!

— Какъв?

— Ако дойдеш, ще видиш.

Дарт Клин сложи немощна ръка на главата му и Лун почувства как се изпълва с омраза към Пандиза който го риташе с повод и без повод. Дори безцеремонно му отмъкна прашката и я хвърли на най-високите клони на едно дърво. Още е там за посмешище. Ще види той! Само да имаше огнена тояга като стареца.

Спомни си всички унижения, които бе претърпял от по-големите момчетии. Спомни си как Пора го накара да коленичи в една локва и го стискаше за врата докато сам не си намаза лицето с кал пред момичетата. Бясна омраза прогори мозъка му и му стана приятно, че отмъщението е само на една ръка разстояние. Толкова близко и толкова страшно, омайващо страшно. Още не знаеше нищо за Силата, но тя бе в кръвта му и тъмната и страна се просмукваше в благодатна почва.

Тръгна си замаян, изпълнен с злост и вяра в себе си.

На другия ден като се появи отново Дарт Клин бе изтощен и едва тепаше, но тръгнаха почти веднага. Стария не промълви през целия път. Лун също не бе много разговорлив, мъкнейки целия багаж. За по-малко от час стигнаха под скалата. Въобще не се съмняваше, че този едва кретащ дъртак ще се качи на повече от метър, но храната бе здрава, избрана.

Без да спира Дарт Клин се обърна и щракна карабината на осигурителното въже около колана на Лун. Една суха ръка грабна тежката торба от него и стареца продължи със същата скорост, само че нагоре по скалата с целия товар. Спря на втория метър.

— Гледай къде се хващам аз, а не надолу.

Пръстите на ръцете на Лун сами намираха цепнатините. Бързо се озоваха горе без проблеми.

Дарт Клин дори не бе задъхан и започна да говори веднага:

— Струва си да се качиш до тук. Много съм уморен и стар за такива работи. Ти слушай и си почини. Виждаш ли големия град ей там? Не, не този, далечния. Чакай малко. Сега го виж през шлема. Вчера подмених батериите и стана като нов.

Дарт Клин свали шлема и Лун с известен страх го постави на главата си.

— Звездолети! Поне двайсет. Много са близо!

— Разгледай хората и другите, извънземните.

— Мама каза, че ядели малки деца?

— Само, че ти не си малък, Лун! Те не са страшни, само така изглеждат. Искаш ли да отидем там?

— Не! Страшни са.

— Ще отидем. Ако те е страх, ще вземем и дама Силана.

— Мама никога няма да излезе от селото.

— Тя ще ни закара с глисер.

— В селото никой няма глисер и мама как ще го кара? Само кмета и доктора имат коли, а полицая мотор.

— Глисер да искаш. Доведох те тук да ти разкажа една стара история. Преди много време в галактиката цареше ред. Всеки си знаеше мястото и се живееше добре. Спокойствието през всичките векове се поддържаше от хора като мен и теб. Тъй беше много време. С времето Йода остаря и императора с здрава ръка пое нещата. Един лигльо — Дарт Вейдър — недоучило отроче на Бен Кеноби, вместо да дръпне юздите на разхайтения си син уби императора и настана хаос. Виж в каква мизерия живеете. Баща ти пасе стадото с тежък труд, а печелят търгашите от града. Това стана. Оцелелите рицари станаха разбойници без господар и дом. Господар няма! Ти Лун, ти можеш да станеш господар. Рицарите загиват един по един като наемници на бандити. Ти можеш да станеш рицар и да управляваш защото си силен. Ще те обуча и звездите ще бъдат в краката ти още докато си млад. Стар съм. Малцина като мен остаряват, а аз доживях защото не бях алчен и учих много. Учих при Йода. После разбрах, че да си честен в този жесток свят е безподобна глупост. Изучих и тъмната страна. Там всичко става по-лесно, но резултатите се удържат трудно. Много сила има в светлата страна. Тъмната дава сто пъти повече. Като използваш слабостите на хората и Силата в душата ти само ти можеш да си осигуриш добро бъдеще и здрава власт. Сам не можеш да бъдеш щастлив. Здравата власт прави щастливи всички освен бандитите и мошениците. Направи го Дарт Лун! Ти можеш!

— Не! Малък съм.

— Ще пораснеш. До тогава ще те науча на всичко, ако съм жив още.

— Не обичам да уча!

— Нямаш избор. Ако те оставя сега Пора и Пандиза ще те смачкат и ще го прави всеки изверг. Толкова унижения те очакват! Смачкай ги за да си знаят мястото. Аз не съм много по-силен от теб. Грохнал съм, но не се давам да ме тъпчат. Сам изкови своя живот и ще направиш много хора щастливи. Ще ти покажа как да смачкаш Пандиза още утре, да не те рита и унижава. Ела! Дай си главата!

Съсухрената кожа допря косата му.

— Застани пред него без страх и си представи как го удряш и му трошиш ребрата. После замахни с вяра и той ще се просне потрошен преди да си го докоснал.

— Няма да стане.

— Ако повярваш ще стане!

— Не вярвам.

— Дай ръка! Сега ще скочим от тук. Със Силата.

— Ще се пребие…е…е…е…е…м.

— Видя ли. Не се пребихме.

— К…к…как ст…ана.

— Слагай да ядем. Вече вярваш ли ми?

— Да!

— Като се приберем ще пребиеш Пандиза с моята сила. Както сега слезе от скалата без да се пребиеш.

— Добре! А подаръка?

— Всичко се плаща с болка в тъмната страна. — Мърмореше стареца и ровеше в торбата. Извади плоска кутия със страховити медицински инструменти. С лявата ръка приспа Лун и сръчно напъха в ноздрите му малка капсула. Той така и не можа да свикне с тези инплантанти и затова носеше шлем. Лун беше малък и щеше да свикне. — Ето, това е. Събуди се! Събуди се! ето ти подаръка, намерих го!

Носът го сърбеше и го болеше между очите, все едно, че го е ужилила оса. Очите му трудно се контролираха и ушите му бучаха.

— Ето, дай ръка!

Лун подаде ръка колебливо. Нещо като нож се заби между палеца и показалеца му. Появи се малка капчица кръв.

— Ох! Недей! Защо го направи?

— Това е малка бионична светлина. Довечера в тъмното ще си поиграеш. Можеш да я святкаш при нужда. Само недей се хвали.

— Това ли ти е подаръка? Боли и не ми харесва.

— Погледни далечния връх. Ей онзи! Приближи го! Сега чуй какво си говорят пастирите. Това е стадото на баща ти.

— Загубили са призори теленце в дола. От сутринта го търсят, а то е горе в просеката. Как стана това. Виждам като през твоя шлем и дори ги чувам!? Как стана?

Дарт Клин не отговори, подаде му няколко бонбона и му каза да ги гълта цели, защото иначе много горчат и затепа към селото.

На връщане се разделиха. Лунгрен изостана, а Дарт Клин докрета до кръчмата на площадчето. Както винаги селските злодеи стояха на маса отвън. Хвърлиха няколко тенекиени подмятания по негов адрес и се преориентираха на идващия Лунгрен.

Пандиза го повика и започна обичайния курс по тормоз. Лунгрен стоеше послушно както обикновено, надявайки се да се размине само с думи. Пандиза замахна да го ритне, но някак си забавено. Лунгрен реагира мълниеносно и учудващо точно го ритна в кокалчето.

Пандиза изпищя и се опули от неочакваната съпротива.

— Шътъ убия и шътъ излежъ смотъняк скапън…

Скочи и… в същия момент един детски ритник го върна обратно на стола. Прекатури се и главата му издрънча на каменните плочи. Пандиза се изправи замаян изрева диво и се хвърли върху Лунгрен. Повали го и се затъркаляха. Ръката на Пандиза се плъзна към широкия къс нож на колана. После без видима причина ножа хвръкна настрани и Пандиза се хвана за гърлото и захърка отчаяно. Лунгрен се измъкна, изправи се и го зарита с неистов страх и бясна злоба.

Като спря противникът му се гърчеше и махаше некоординирано с ръце. Лунгрен се отдръпна се няколко крачки в страни. Пандиза започна да се изправя като ръмжеше заплашително, но не посмя да атакува пак.

Верните му приятели които до сега мълчаха изненадани започнаха да се гаврят с него и да го обиждат. Бе загубил авторитет в бандата. Като се приближи им се стросна и ги напсува. В отговор Пора му нахлузи на главата коша за боклук и пак прихнаха да се присмиват на бившия си главатар и да се подмазват на новия.

Тенекиената глава се скри зад близкия плет.

Лунгрен се отдалечи бавно в обратна посока.

В къщата на Дарт Клин получи и така желания светлинен меч, само че учебен. Не можеше да прогори човек, но пърлеше здраво и от обгаряне с него болеше много. Това бе наградата за спечелената първа битка.

Само след два дни Пора, като нов тартор на бандата го издебна с още един негодник и преби Лун зверски. Остави го смлян от бой с разкъсни дрехи и уста пълна с кал. преби го пред няколко от връстниците му, които се разпищяха ужасени и се разбягаха. Няколко от по-възрастните само се развикаха, но не се намесиха. Никой не искаше неприятности.

Майка му бе потресена от случилото се. Тя бе научила от другите селяни за предишния бой на сина си с Пандиза и точно от такова отмъщение се опасяваше. Дарт Клин и обеща да го пази. Много разстроена тя го обвини, че той е причина да пребият сина и.

Дарт Клин не се оправдаваше. Помогна Лун да се възстанови с билки и със Силата си. Не се оправдаваше, че не е бил наблизо, макар да е усетил страданието на Лун. Още същия следобед той седна на площада пред кръчмата, където бандата на Пора и Пандиза празнуваше от обяд новото злодеяние. По едно време вече препилия Пор стана залитайки от масата и отиде до селския кладенец на площада от който пояха животните. Пусна помпата, загреба една кофа вода и се поля за да се охлади. После напълни кофата с прясна вода. Остави я на каменния зид и натопи глава в нея. Неочаквано без видима причина металната дръжка се вдигна и заклещи главата му натопена в кофата. Това никой не забеляза.

Пияния Пор не можеше да си поеме въздух. От начало мислеше, че това е една от тъпите шеги на Пандиза. После стана по-сериозно. Въздухът му свършваше. С врат не можеше да вдигне тежката кофа, а освен алкохола и нещо му пречеше да реагира. Въздуха му свърши и въпреки некоординираните си действия не успя да си извади главата от кофата. Нагълта вода, помаха ръце още малко и се отпусна удавен. Чак тогава се свлече събаряйки голямата кофа която се изля отгоре му.

Бандата прие тази гледка като поредното пиянско геройство и се засмя доволно на изпълнението, неосъзнавайки какво се е случило. След като една-две минути Пора не помръдна, помислиха, че е заспал от препиване докато е пиел вода и сега спи мокър. Продължиха да се веселят. След още малко станаха да го довлекат до навеса, за да не настине и тогава, като видяха заклещената му глава разбраха, че той се е удавил.

Дарт Клин бе изчезнал още когато сърцето му спря. Запъти се да вари билки за Лун. Тъжната новина за кончината на злодея имаше кой да я разнесе из селото.

На площада настъпи мълчание.

Само една жена каза:

— Господ го наказа проклетника.