Бинка Пеева
На копието ти, любими! (43) (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Източник
Авторът

Издание:

Бинка Пеева

На копието ти, любими!

Стихове и истории за мъртви мъже и любови

Фондация КОМ, София, 2007

 

Редактори: Алек Попов, Румен Леонидов

Коректор: Филипинка Бондокова

Дизайн: Асен Баръмов, www.glyph-media.com

Снимка на корицата: Пейо Колев, www.peyo.info

ISBN 978-954-8745-01-7

История

  1. — Добавяне

III. ВЕЧЕ СЪМ АЗ

ДА СЕ ВЛЮБИШ

Като се загледаш внимателно

току-виж го

съзреш

няма да изглежда различен

но ще е

Ще го усетиш на мига

* * *

Съблечи се, моля те,

хвърли от себе си

униформата

махни

опаковката срещу счупване

(аз ще те пазя внимателно)

изключи

електричеството

на защитния кльон

сложи оръжието на предпазител

идвам при теб

като приятел

с обърнати нагоре длани

и поклон

* * *

Какво пак улучи

моето момиче

Нямаше ли избор

Светът е мъжки

но не го въртят мъжете

а печените жени

Ами влез в огъня

Изпечи се

 

… А ПОСЛЕ ЩЕ ВИДИМ

ще се влюбя безпаметно

някой ден

сигурно ще е лято

разтопено

слънцето ще прежуря

следобедът ще пламне

в удивление

а ти ще вървиш към мен

усмихнат

очите ти пъстри, пъстри

една глава по-висок

въпреки токчетата ми

ще ме сграбчиш през кръста

или нежно ще ми целуваш ръката

или всичко

Бога ми, искам всичко

 

и много ще ти личи

че и ти искаш

 

НЕЖНО

имаш в главата си само мръсни думи

така би казала баба ми

в главата си имам

счупени очила

смачкано палто под дупето ми

седалка на кола

и в нея

някой неустоимо

силен

искам да го покрия

с тяло

да не простине

 

в главата си имам само

чисти мисли

ше ти ги кажа някога…

време да мине

* * *

кожата ми е нежна

нежна

да я галиш само

душата ми е нежна

нежна

да я галиш само

цялата съм нежна

нежна

Бог знае

защо

да ме галиш

сигурно

 

ДА ПОГОВОРИМ ЗА НЕСБЪДНАТОТО

Чувствата

са плашливи птици.

 

Днес ти ги провождам

не намират гнездо

и си отлитат.

 

(Гургулици)

 

Не се заблуждавай

че казаното вчера

важи и за утре.

 

Понякога важи

понякога не.

 

Ако си разбрал

вчера

какво ти казвам

може

да има утре.

 

Ако не си

 

ЗАЗИДАН ПРОЗОРЕЦ НА НЕДОВЪРШЕНА КЪЩА

Мисли за мен

като за приятел от детството

заминал завинаги

през девет океана

в десетия

 

Какво ти връщане

 

Мисли за мен

като за телефонен звън

веднъж в годината

на Коледа или Великден

не на рожден ден

 

Да си бяхме ги научили

 

Мисли за мен

като за прозорец

на недовършена къща

зазидан преди

да го огрее слънчев лъч

 

Да го отворим трябваше

 

Мисли за мен

каквото искаш

 

АКТУАЛНА ПРОГНОЗА ЗА ВРЕМЕТО И ОСТАНАЛОТО

ще започнеш

да ми липсваш

отпреди малко

 

АЗ ОБИЧАМ (НЕ — ОЩЕ ОБИЧАМ)

На Peter Pan and Queen

„I still love you“

Обичам те (още)

Гладна съм (още)

Люби ми се (още)

Харесва ми (още) всичко това.

 

(Още) те обичам

(Още) съм гладна

(Още) ми се люби

(Още) ми харесва всичко това.

 

Истинските думи:

 

Обичам те

Гладна съм

Люби ми се

Харесва ми всичко това

 

Още

Още

Още

Още

 

Още

 

КАКВО МИСЛЕХ, ДОКАТО КРЕЩЯХ ГЛУПОСТИ

Експеримент за двуезични

 

Иди си, моля те

йотс, йавгърт ен, ен

 

Не те обичам вече

бет зеб гим и агом ен

 

Нямам нужда от теб

бет аз мариму анитсиан

 

Не ми се обаждай повече

авспил им ещ ит тъсалг

 

Най-добре замини нанякъде

меевиж отойк в, тъдарг

 

Да не се срещаме и случайно

нед икесв е ад онад

 

Да не си спомняме какво преживяхме

шилсим ен ад огурд аз онад

 

ПОДРЕЖДАНЕ НА БАГАЖА ПРЕДИ МОРЕ

домъчня ми за теб

мое

капризно

желание

за пръстите

за пъстрите ириси

и за ума ти

 

за онова

могъщо

(наше)

състояние

между

неизбежно

и насъщно

 

да те погаля насън

да ме погалиш

ще се заплетем

в ласките си

ще се събуждам

със стонове

и ти също

да не пропуснеш

че те искам

и да се налудуваме

 

но ти все пак

не ми вярвай

за всичко

може

да се преструвам…

 

НУЛА ЧАСЪТ 2

… Бавно, бавно,

не бързай

никога не бързаш

сега си зажаднял

и аз

Аз ще бързам

ще те изпреварвам

непрекъснато

но ти недей

изчакай ме да кажа

повече не мога

Мога

ли да кажа

такава

глупост

* * *

… първа аз, първа аз,

ти не бързай, изчакай да прелетя

Един Екватор Емоция

и после можеш…

вятърът ми повдига полата

стар мръсник е

защото знае

под нея съм гола

и е невероятно

усещането да те галят

двамата

 

ЧЕТИРИ РОЗИ

Четири рози

се поръсиха

отгоре ми

 

Първата надраска

сърцето

Втората убоде

сърцето

Третата набучи

сърцето

Четвъртата раздра

сърцето

 

От радост то

просълзи

рубини

 

Протрити

венчелисти

се разпиляха

Невидими

лъчисти

нишки

в мрежата

засияха

 

(безмълвно?)

 

ДО ТРИ ПЪТИ

Понесла съм си кръста

той ми е

поне 8 размера

по-голям

не знам

изобщо дали е

за човек

а трябва да го изнеса

надалеко

на кораба на носа

и да го хвърля

и да се изпари

да изчезне като дим!

Aмин

* * *

Позволи ми да вляза

пусни ме за малко

няма да разхвърлям

няма да цапам

няма да чупя

ще бъда внимателна

знам

колко е трудно

да се заличат

разрушения

Не мога обаче да ти обещая

че ще изляза

 

Пладне

не е време

дори за нанасяне

в нова квартира

А само за надничане

през прозорчето

през тънките завеси

Ослепява слънцето

по пладне

осветява кадъра

прегаря го

а плосък не ми харесва

Ела в полунощ

открадни си

своето!

Къде си

 

РЕШИХ ДА НЕ ТИ КАЗВАМ

Няма да ти казвам

празен е градът

празна е земята

празна е вселената

 

Няма да ти казвам

тъжен е денят

тъжна е нощта

тъжно е времето

 

Няма да ти казвам

ела при мен

стой при мен

остани при мен

 

Няма да ти казвам

вълнуваш ме

липсваш ми

боли ме

 

Няма да ти казвам

такива прости неща

щом не могат

да се променят

 

Засега

 

… МАКАР ЧЕ НЕ МИ СЕ ВЯРВА

Поднесохме се на тоя завой

опасен

като че щяхме

да се разбием

не бързай

не натискай газта

решението

не е в скоростта

 

Може и да няма решение

 

Но още не знаем дали има

или обратно

и това е вече набор

от вероятности

не бързай

не натискай газта

така

бясно

 

Може и да оцелеем

 

Но чак в края на този път

неясен

ще знаем със сигурност

смисъла

на изпитанието

дали си е струвало

да оцеляваме

и цената

 

Може и да има Провидение

 

СКРАБЪЛ

Играта

в която се втурнахме

изглеждаше

на шега

и безобидна

 

Като онази

на децата от любимите

От картончета

с букви

да подредиш думи

 

Заиграхме се

с необмислен интерес

Два интелекта

в среща

за забавление

 

кой ще нареди

повече думи в по-хубави

изречения

с необикновени

и завладяващи идеи

 

Играта

не бе състезание

само дето

постепенно

напълно ни обсеби

 

Ти разбра

може би имаше усет

или знания

за нефизическото

страдание

 

Аз не знаех

че боли даже повече

от наистина

Остана ми да се помоля

върни се

 

ДА НЕ СЕ ПОЛЗВА КАТО УПЪТВАНЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ

В рамките на една нощ

могат да се случат

безброй неща

всевъзможни

Някои се случват

 

Някои даже изглеждат

повтаряеми

нетревожно

 

Някои остават за друга нощ

безбожна

 

ПРЕДСТАВА ЗА НЕЖНОСТ, ДОКАТО ПАРФЮМЪТ ТИ ОЩЕ Е ПО КОЖАТА МИ, КАКТО И СЛЕД ТОВА

Да чувам

титаничния тропот

на сърцето ти

докато притискаш главата ми

към гърдите си

преди да я

преместиш надолу

 

AКО ПОВЯРВАМ

На regulus

по-малка от първа четвърт луна

слабо сияние

едва пробива твърда мъгла

уплътнява

сенките на старинни дървета

блясъка на река съживява

и ето

и ето

безплътни риби между невидими клони

безплътни птици под невъзможни вълни

никой от крепостта не ни гони

защото не сме дошли

и няма да дойдем

може би

може би

замъкът е истински

за нас не е сигурно

да изчакаме контура при пълнолуние

 

РУБИНЕНО ЧЕРВЕН МИСТЕРИОЗЕН КОКТЕЙЛ

На А.

Заложи

на червено

червената ти рокля е на късмет

балансирано

и на червената ти роза

в кокосово мляко

и на червения ти следобед

с папая и ванила скай

и на червеното ти питие

с надежди на два пласта

и на зачервените ти очи

с кубчета лед

 

ЦЕЛУВАМ ТЕ

целувам те нощно и дъждовно

и дневно и слънчево

целувам те беззащитно и тревожно

и тъмно и безлунно

целувам те нежно и отчаяно

и светло и неразумно

целувам те сякаш за последно

защото това е само началото

 

ПЪРВИЧНО

Какво ни се случи?

Всеки направи своя избор

по независещи от него инстинкти

и без умни причини

Не е важно…

Но този избор

разби ни

зашемети ни

изскубна ни от равновесието

където удобно се бяхме сврели

аз поне

изобщо не вярвях

че е възможно да се взривявам

по този опасен начин

да обезумявам

и да губя себе си

до off

да се изключа

да се разпадна

и пак да съм цяла за ласки

утолени

зашеметяващо

вдъхновени

любов

 

МЕЖДУ ПРЕГРЪДКА И ЗАДУШАВАНЕ

Точно онзи момент ми е любим

в който сме на ръба

между прегръдка

и задушаване

Не ми пука

от нищо

Един за друг

ние сме гладни

неутолимо гладни

а стигаме си напълно

Нямаме нужда от никого

и не се тревожим

че ни зяпат как

се целуваме

безпощадно

по топлите сладки устни

до пълно изчерпване на мислите

и до пълната им подмяна с чувства

Ние сме съвършените влюбени

Мечта за всеки поет

пред когото

музите чакат ред

А моята избяга не знам къде

и така се измъчвам от безсилие

да напиша по начин съвсем различен

отвъд границата на думите

как те обичам

 

МАЛКА ЧЕРВЕНА ЛОДКА

плува лодчица в морето на очите ти

по вълните сини нежно се полюшва

хвърля орехова сенчица на рибите

навътре и далеч, далеч от сушата

 

а очите ти ме плисват с вълни

остани в мен, шепне морето

аз съм, аз съм, аз съм

твоята жива стихия

а ти си ми малка

червена лодка

ще доплува

остави

я

 

до грациозни чапли застинали

на Устието

на Реката

а в Залива

двойка делфини бляскаво играе

пред залез

и лятото

и сърцата

не са отминали, не са отминали

 

БЛАГОДАРСТВЕНА СУТРЕШНА МОЛИТВА

и се мушвам под мишницата ти

топла, още сгушено сънена

тя ме отгатва безпогрешно

и ласкаво ме приютява

а очите ти се усмихват

полуотворено синьо

да се прегърнем

и да помълчим

мой любими

не знам как

да го кажа

не знам как

да те обичам

ненараняващо

както бих искала

както можех преди

сега съня си събличаш

и ме завиваш да си доспя

наистина Бог е така добър

сутрин се моля и му благодаря

но няма, няма аз да родя децата

които повече от всичко ще обичаш

 

(а може би в друг живот като се преродя)

 

КОЛКО Е ПРОСТО ВСЪЩНОСТ

Koгато ми липсваш

липсваш ми като

 

слънце за цветето ми

кислород за кръвта ми

дъжд за нивата ми

сняг за пистата ми

дърва за огъня ми

вино за чашата ми

хляб за масата ми

 

като ми липсваш

винаги е толкова

 

липсваш ми

 

NOKIA STYLE

Трия си съобщенията от телефона

Menu, messages, inbox, delete?

От тебе: обичам те

От тебе: сънувах те, моя любов

От тебе: не мога без теб

От тебе: липсваш ми и те искам

От тебе: моя прекрасна

От тебе: целувам те

От тебе: желая те

От тебе: без теб не съм жив

От тебе: обичам те

Трия, а палецът ми тръпне и отказва

наказва ме за греха

мрази ме

защото съм виновна, виновна

сякаш заличавам ласките ти

сякаш отхвърлям душата ти

сякаш бягам от любовта ни

Боже, нищо такова няма

само освобождавам

място за нови есемеси

и ги чакам

 

АНГЛИЙСКА ЛИВАДА В ХОЛАНДСКИ СТИЛ

Поливахме листенца зелени

избуяха като яка нива

площите забранени.

Не им навреждаха

козичките на съседа

бедните, те само подреждаха

като градинари тревата

и понякога опъваха петалата…

Ние пасяхме наблизо около тях

без стремеж към ред, но с ентусиазъм.

— Аха — заподозря ни съседът,

— и повърхностен поглед ми подсказва,

че сте зависими!

— Не сме! — викнахме ние.

— Не сме зависими от нищо и от нас

не зависи нищо…

Освен.

Любов.

В невъзможен обем.

Какво е виновно растението?

 

Ние просто се друсаме —

аз със теб

и ти с мен

 

ПУСТИНЕН ВЯТЪР В ГЛАВАТА МИ

моля те

 

приготви любимия си пуловер

донеси ми го

да го облека от летището

ще го стопля и съживя

после ще го разхождам

на голо

из смълчаната къща

и не, няма да ти го връщам

мога да ти го дам

назаем

когато си тръгна

понеже ще е задълго

като предпазна жилетка го слагай

какво, че няма да знаем

ти ли ме чувстваш вътре

или аз тебе чувствам

 

и дали не е едно и също

 

SOFT-ЕРОТИКОН

Аз

съм

разсъблечителката

която ги сваля

прокобите зли

мокро е

хубаво е

навреме е

преди

да пресъхнем

в сълзи

 

Имаше

нощи

и бяха луди

денонощни

но не за спане

не

 

Метни се

върху гърба ми нежен

опитай се да ме укротиш

няма да ти е лесно

и чак след следващия бриз

може да ме приспиш

след дуета от полъх и ръце

тогава

когато

и без сърце

съм останала

не само без дъх

 

Заедно

ще проникнем

в друго измерение

само следвай движенията

и не се плаши

ако умра

ще е замалко

и ще се върна

имам още работа

върху твоето съвършенство

 

Природата

си играе с нас

(може и лично Бог да е)

наблъсква ни с хормони

феромони

тестостерони

окситоцини

разбърква си коктейлите

и се кефи отстрани

на лудостите ни

ние си мислим

че избираме

коктейлите ни опияняват

после изтрезняваме

 

следва махмурлук

 

НА ЪГЪЛА НА САМОТАТА, В ТЪМНОТО

нали зная

нали знаеш

неизличимо

стояхме

редом…

 

(а бях на ъгъла на самотата

осветен от мазе невзрачно

не от звезди

и луни

не

не

само

то ми метна

мътен лъч да се издърпам

преди да завия безвъзвратно)

 

… втренчени

да прогледнем

дали червени

са очите ни

от сълзи

или недоспиване

или от екрана

на компютъра

или от всичко

заедно

дали ще преболи

дали ще се изтрие

дали ще се разпали

или ще догори

 

дано?

едва ли?

 

глупави такива

какво ли знаем

 

3, 4, 5, 6, 7

напука ми се

устната

от жажда по тебе

* * *

чукам на вратата

на Рая

настойчиво

там ли си

* * *

златно е

когато танцуваме

златен блус

без да спираме

докато

* * *

учудвай ме

с гласовете

на познатото

което

звучи днес

като щастие

* * *

сбогом

рубинен четвъртък

пак ще сме в теб

или в следващия

ще се прегърнем

топло и нежно

и с надежда

 

СЕВЕРЕН ВЪЗЕЛ В КОЗИРОГ ЗА ДВАМА

Любими

ние с тебе точно

там

сме вплетени

едни и същи

и неповторими

 

И чуй

Луната ни шепти

на двамата

 

… реалността ти предстои

не се страхувай от промяната

във миналото да се върнеш няма

защото вече там си бил

сега е час да се освободиш

и да откриваш

не свеждай рамена

и продължавай да вървиш

ти се завръщаш у дома…

 

Една жена

крилото счупено на гълъба превързва

разтворен недовършен ръкопис

във кана живата вода заключен бързей

подрежда вятър на брега пясъчен пъзел

Във полумрак

старинна мъдра книга ярко свети

на прашен път девойка с менци

скиталец уморен отпива бързо

на жадни, жадни глътки от водата

 

И ти си там, ти си в това

 

Във Козирог

любими

ни е Северният лунен възел

 

ВОДОЛЕЙ В САТУРНОВА ДУПКА

От десет години

за първи път

щастлива

си очаквам рождения ден.

Би трябвало да е обратното

десет години не подмладяват никого, и мен.

Бъдещето се свива

струпва ти се на главата минало

не очакваш големи събития

раждания

влюбвания

лудости на младостта.

А главно погребения.

Радостите сякаш са нелегални, не за всеки ден.

Повечето хора са уморени.

И от живота

или от липсата му

изглеждат

незадоволени

и незадоволителни.

Сразени.

Очакват края на дните

в примирение

и без надежда

освен за внуците.

Не е за мен, Господи, не е…

Защото съм влюбена

ще е щастлив извънредно

моят рожден ден

без значение колко е пореден

щом един мъж, когото обичам,

е с мен

 

МОЛИТВА ЗА РОЖДЕН ДЕН

Все будна съм

за приятели

за любов

за път нов

Светя и насън

 

В утрото

чакам

смълчано

да се зарони

нежен сняг

бяло

бяло

да бъде Чудо

 

И да настане мигом

нещо хубаво

нещо смислено

и извън всякакъв разум

нещо необичайно

нещо тайно

и извънредно влюбено

 

Да се

открие

Богът в нас

и в този лист

и в този пламък

и в този камък

и в този храст

и в този цвят

и в този глас

и в този

Храм

Свят

 

свят

наш

един

 

Амин

 

АПРИЛСКИ ОПИТ ЗА ОГЪН НА ПЛАЖА
(Венера във Водолей)

ти си щастлив мъж

колцина си достигат мечтите

необичайно съм тиха

не ти разказвам

колко мъже съм имала

и как съм се любила с тях

докато те нямаше

и преди

 

в огъня върху ситния пясък на брега

да не се изгорим… в пясъка много боли…

как да се опазим от заровените въглени

как да отгатнем на кое място са цъфнали

ти оцеля в опасната ми орбита

макар че да изгориш беше логично

значи не си, не си случаен

 

моли се да ти стане скучно

 

аз си нахлупвам скафандъра

смятам да отлитам

ще се върна за вечерята

точно след пет живота —

за последния

 

оставям ти отблясък от урановата си аура

не си забравил, нали

че слънцето ми е във Водолей

но не знаеше за Венера

да не говорим за Меркурий

 

имаш пясък в косите си

изпръхнали са ти устните

от солено, сладко и от мен

но дали от близост или не

 

ЕСЕННО ПРИЗНАНИЕ В ЛЮБОВ КЪМ МАТЕМАТИКАТА И ДРУГИ

делим диагонала на две по

двеста четиридесет и пет

орехи и ябълки по средата

рубинени диви лози, небе

небето в очите ти свети

с тъга, клоняща към нула

земята е кръгла защото

та всичко е по-далече

но не преоткриваме света

а само неговите шосета

мириша на теб цялата

миришеш ти на мене

кръгло ми е сърцето

препълнено е

 

НЕ ТИ ПРОЩАВАМ

не успях да те видя

и по най-безобидния начин

още изтръпвам от името ти

боде ме под гръдната кост

любов

омраза

желание

жажда

не знам

живот

боли ме челото от безмислици

изстива

(къде си)

не ми върна нищо в подкрепа

нямаше и какво

загубил си го на прибиране

ключ на врата ти провесен

а думите са изпитание

което не сме издържали

празно е между редовете

не ми казвай обичам те

нито извинявай

някакви хора някъде спят

връзката се разпада

само с теб мога да мисля

не ти прощавам

като те няма

не се надявай

 

DOLCEFARNIENTE

неделя е

празен ден

то кой ли е пълен

да ставаш рано

и да им работиш

това ли е пълнота

ръката ми е счупена

какъв късмет

неделя ми е за кой ли ден

какво, че днес е истинската

на нея й е безразлично

тя не ме познава лично

ей така искам времето си

да е само мое

какво ми пука за понеделника

та чак до петъка, не са мои

майната им

аз общувам с джо сатриани

изобщо с испански китари

(николас де анжелис)

(петру гуелфучи)

разбираме се съвършено

даже котката ми е навита

да ги слуша

представяте ли си

котак и сатриани

пука ми, искам

и слушаме

и Стинг

 

ГРАМАТИЧЕСКИ ПРАВИЛНИ БЕЗМИСЛИЦИ

не удържам оцеляването си

в достойна степен

унижава ме болката

сигурно ме учи на нещо

а освен болка — не виждам нищо

 

(„думите са само рибарска мрежа за смисъла и се захвърлят, щом той бъде хванат“)

 

но болката е лично изпитание

болка не е дума, а свят

покажете ми изход

мълча и попивам

на предела на възможностите ви

 

MY GUNS IN THE GROUND

не се страхувам

че ми липсваш

това е нормално, нормално

но не разбирам как се справям

с липсата на треви, които

да разграфят погледа ми към вълните

с липсата на вятъра, който

смила пейзажа

и го премята като луд наесен

(докато спре в подножието на лятната ми

жажда)

с липсата на пясъка под стъпалата ми

по който не помним

че двамата сме газили

но той помни — били сме там

заедно

 

справям се с предначертанията

как — не знам

 

не се страхуваш

че ми липсваш

защото знаеш

как

ме събуждаш

 

BLUE HOLE

седях на ръба на живота

и си люлеех краката в бездната

малки бедуински момичета

трошаха краещници до мен

запрятаха си полите

крещяха от щастие

повикваха поименно всяка

от вълшебните пъстри риби

и те извираха

жълти, оранжеви

червени

червени

червени

скачаха полудели

кълвяха трохите

като гълъби

които никога няма да долитнат в Синай

и изяждаха

и изяждаха

всичко

до ръба

нетраен

един много син поглед

ме улови на самия край

чудовището на живота

изплува от бездната

призова ме поименно

от неговите риби бях

надроби ми от хляба

 

КОГАТО СЕ РОДИХ

необикновеното

ми се случва

прибой ме запраща в скалите

копие ме улучва

в лявото рамо

и под него

боли ме, много ме боли

може би е Знанието за живота

когато се родих

ме болеше

залъгваха ме, че болката е за последно

(малка явно им се видях)

но най-хубавото предстоеше

знаех го, с цялата себе си

обречена съм

на прибои и копия

на стихии и лов

необикновеното

все да ме застига

и болка да е

но ще е

 

любов

Край