Бинка Пеева
На копието ти, любими! (42) (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

II. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО МИ

СТОГОДИШНО МЪЛЧАНИЕ

Поуката трябва сама да намериш

никой не може вместо тебе

да открие защо

нещо ти се случва

а друго те подминава

и каква е поуката

от товара ти

 

така рече той

* * *

Моето наводнение

животът приижда отрано

къса мостовете ми

подкосява основите

и повлича в мъртвило

труповете

на дните ми

 

така казах аз

* * *

Копай, не е достатъчно

има грях непростим

изглежда в кръв заспал

сигурно е много стар

просто е неизличим

поне от 100 години

изрови го

 

така рече той

* * *

Да си спомня, което не знам

за да разшифровам съдбата

защо не опазвам щастието

защо вечно копнея

и не достигам

защо се раздавам

и ставам излишна

 

така казах аз

* * *

И тогава кълбото се завъртя

прабаба ми синеока и млада

без стон, с разцепена глава до огнището

и мъжът й, също моя кръв

бяга от себе си и от децата

и после ревнивецът умира в Атон

столетник с неизкупим грях

 

това видях аз

* * *

И след стогодишно мълчание

поисках да го разкажа

и да прекъсна прокобата

и да се укротят гробовете

да слегне пръстта и мъката

да освободи невинните

и да умиротвори виновните

 

така реших аз

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО МИ

Да

аз съм селската

вещица

за лош и добър час

аз съм вашият бяс

лекувам

израждам

омагьосвам

и развалям

магии…

мои

са

стихиите

* * *

Прах от звезди

Прах от лъчи

Прах от ядра

Прах от души

 

Прах от душата ми

се стеле

върху едно

бяло джудже

 

нажежава го

ще избухне

свръхнова

звезда

 

Загорча ми

от загуба

на нещо важно

то

се търкаля

бавно

назад по времето

и няма

да спре

защото

бях

крепост

трябвало

е

да бъда

сипей

ДНИ ИЗВЪН КАЛЕНДАРА

Само покой.

Нищонеправене.

Казваш си, че си ги заслужила.

Че имаш и нужда.

Самозаблуда.

Ще ги оплакваш

един ден.

Толкова неща

е могло да се свършат.

* * *

О, как изчезват

ненаписаните

думи.

Стопяват се

в мъглата

на съзнанието.

* * *

Въобще

не случих

на себе си

Хората

какви хора

са им хора

ЗАВЕЩАНИЕ НА ДЕСЕТ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА, ПРЕЗ ЮНИ

На десет години и половина през юни

светът беше липов, кръгъл и цялостен

ненаяден

от болести

и мъртвости

на любими хора

а през нощта осъзнах, че някога ще умра

разбира се, след хилядолетия

но все пак изглежда неизбежно…

 

Не заспах през тази нощ от недоумение

как така животът ще продължи без мене

и няма да виждам

да чувам, да знам

какво се случва

изобщо

как така светът ще ме изхвърли от себе си

нали ми е интересен и пълен със загадки

и трябва да науча отговорите на тайните…

 

Не се уплаших, бях сигурна, че изход има

и на сутринта разбрах, че съм го открила

една липа

засадена

на гроба ми

а корените й дълбоко ще ме пронижат

ще пие липата от соковете ми

и тя ще вижда и чува вместо мене…

Оттогава минаха десетилетия

но завещанието ми

в сила

е…

МАЙСТОРКИ

На Ника

… ще ни изоставят

десетки пъти,

а ние тях — стотици.

 

Всеки ден ще им бягаме,

ще се укриваме,

ще плачем в тъмното самички,

ще се молим да ни открият,

преди да сме загинали

от самота.

 

Но по-често ще е така.

 

И когато ни намери

Този,

който е

предназначен,

от страх може и да не разберем,

че е Единственият.

…

Макар че едва ли ще ни намери…

ние сме майсторки в криенето…

Почти хайку

РОДОПСКО

По гърбиците на баирите шупти зелена козина

И в мекото й ложе се разпенват джанки.

Надеждата, че всяка пролет ще е същото.

СОФИЙСКО

Под прозореца на тротоара коте. Чудо!

Тихо и внимателно творение Божие. Нежно.

Жената на града изчезва, прогонена от песовете.

МОРСКО

Морето срамежливо се покри със сивата си дреха

на разсъмване.

Ловци на образи и гледки стояхме в трепет.

Съмна се без слънце.

ИНДИЙСКО

Съборих чаша от сгорещения камък и разлях

напитката на любовта.

Разпръснах имена на не-верността.

Останаха блуждаещи събития

от минали епохи — да ни предсказват бъдещето.

ДЪЖДОВНИ ИСТОРИИ С НЕОЧАКВАН КРАЙ

1. Улица

Вали… Изсипва се небесната вода.

Ще освежи и тротоара, и зелените листа.

Пречиства ми душата.

Ще ми измие и колата.

2. Огледало

Заваля и спрях на сергия за евтин чадър.

Ровех в чантата за портмонето. И ето,

на паважа ми падна огледацето. Счупи се.

Продавачът се сконфузи. — Нещастна любов!

— каза през зъби.

— За три лева — нещастни девет години! —

извиках в ужас, като преброих парчетата.

Продавачът ме успокояваше — важи то

само за големи огледала, не за това…

Но аз размислих —

не искам да чакам, за да проверя!

Няма с късмета така да се разберем!

Ще трябва от деветте години

да ми приспадне последните седем…

Да не би да са били

те пък любов щастлива?…

3. Джакузи

Измръзнах от влагата.

Ще си легна в джакузито.

Ще пусна всичките му струи.

Ще се завихрят те, ще се отпусне тялото ми,

водата ще прелее, ще зашурти

по пода на бялата баня

и водните вихри ще почервенеят

от нежно докоснатите вени

с неръждаема стомана.

От живота внимателно ще се изхлузвам.

До усамотение.

Ама… много са скъпи тия джакузита…

СЕГА ЦЪФТЯТ ЛИПИТЕ

От Нещата

които не могат да се

купят/продадат

докоснат/пренебрегнат

измислят/забравят

изпросят/изхвърлят

изядат/изплюят

натрупат/разпилеят

 

ароматът на цъфтяща липа

 

не ми се е случвало

досега

да го прецъфтя

с безразличие

 

Събужда всеки юни

у мен

желание за живот

и дори за смърт

защото е по-хубав, отколкото

мога да поема

НЕ НА ШЕГА

4 МАЙ 2004

Свещенодействието

Мият нашата улица

Съмненията

 

не

това не може да се измие

не

 

Аз гледам

почтително

омагьосана

обнадеждена

отворена за знамения

 

(небето се разцепва

от изтребители

генерална репетиция

за първия натовски парад)

 

и виждам

даже

с лопата

изгребват

вековната кал

и мятат

купчините

в камиона

 

Господи

благодаря ти че доживях

годината

в която влязохме в НАТО

и измиха нашата улица

КОНТИНЕНТАЛЕН ДРЕЙФ

Децата ни

отиват

във Америка.

Не бягат

както някога

приятелите —

да станат граждани

им струваше

почти живот.

За някои и цял.

Те

тръгваха по тайни

начини

и бяха

политически.

 

Децата ни

са граждани

със тръгването.

 

Отиват

да разгледат

да научат нещо.

И никога

не се завръщат.

Не им се връща.

 

Това

направихме

за тях.

 

Не е тъй малко.

 

Направихме ги

гражданите

на Америка.

 

Какво изчистено решение.

ТИ, КОЙТО СИ НА НЕБЕТО…

(26 декември 2004)

Цуни ме

 

Цуни ми

 

Цуна ми

 

Цунами

 

 

Открий разликите

АМАЗОНИЯ

Прочетох,

че учените открили

как жените

вече да можем

сами

да си произвеждаме сперма

и да се самооплождаме.

Игрек хромозомите

вече

не били

проблем

чак такъв.

Какви примамливи перспективи

за бременност

според вкуса.

Ах, пардон!

Щели да се раждат

обаче

само

жени

като нас.

Колко прекрасно.

Направо

върхът.

(Да се радваш ли,

или да плачеш…)

СПОМЕН ЗА БЛИЗНАЧКИТЕ

Ако от предисторически времена

всяка жена

бе раждала само

еднояйчни близнаци

днес нямаше да ни има.

 

Умилително е.

Забавно е.

Близнаците не растат като другите дечица.

Не ги знаят по име.

Не ги различават

и все ги наричат

Близнаците.

Лабораторни мишчици.

 

Трогателна девиация.

Геномът на човеците

би загинал от

катастрофален дефицит.

 

Слава Богу,

не знам какво е да си една втора.

Доброто се дели.

Злото се умножава.

(Какво става

ако едната има късмет

а другата няма.

Ами ако едната се изчука

какво прави другата.

Тича ли да го свърши и тя

с любовника на сестра си.)

 

Бог не разрешил

да изчезнем като вид.

Естеството си гарантирало

разнообразието на гените.

Уникалният сперматозоид

оплодил уникалната яйцеклетка.

Затова съм се родила

Аз.

Уникален проект.

СВЕТЪТ НА РАСТЕНИЯТА

упорито

малко

остро

пробива

калта

и е стъпкано

и пак пробива

расте

напира

хелиотропно

светлолюбиво

бори се с ерозията

устоява на градушки

суши и ледове

фотосинтезира

издишва

кислород

за всички

(и за децата,

и за педофилите)

обичам

всеотдайния род

възхищавам му се

прекланям се

пред филизите му зелени

но не искам да съм като него жива

а като мене си

СВЕТЪТ НА ПРЕДМЕТИТЕ

1. Апология на рамката

Тя може всичко да понесе:

бездарна картина

и гениален щрих.

Тя е, уви, онова

sine qua non,

за да има изложби

на майстори или на чираци,

тя е материалната граница

на бездарието

или гениалността,

но не тя ги определя.

Тя е само

свидетел,

защитник,

обвинител.

И често

се случва

на художника

да е

учител.

2. Какво мисли чадърът

Чадърът

е много зависим

от времето.

Това го прави

нещастен.

Всяка сутрин слуша

прогнозите

и се моли:

Боже,

дано днес

да ме отворят!

3. Рецепта за козунаци

Слагаш кубче мая

за бухване на тестото

(това, след мацата безквасна

Старозаветна,

е начинът за печене

на тестени).

Набутваш много стафиди,

и яйца, и бадеми

(майката на любимия

го пълни и с мармалад, вкусно е).

Но колко трябва да са яйцата?

Ако са големи — може и осем.

Дребничките — поне десет.

А на нас за застройка ни стигат и две —

стига да ни ги чукнат,

когато сме разстроени —

навреме.

ЗА РЕАЛНИЯ ВИРТУАЛ И ХАКНАТИЯ ИДЕАЛ

В реалния виртуал

има гигантски гадости

вируси се разнасят

миришат неизлекувани зъби

има неизлечими гъбички

(спин — ужас! — пази, Боже!)

но и по-дребни

кондиломи

хламидии

трихомони

 

И всеки в реалния виртуал

е биология

излъчва пот, тлен и печал

настъпен е по опашката

има да си го изкарва на някого

(Господ му е свидетел, че е прав)

 

А на екрана на монитора е чисто

общуваме си чрез него

с Идеала

(ако не е хакнат)

Като цяло

е по-прекрасен от всичко дотук

което

ти е

скъсало нервите

скъсило живота

разбило илюзиите

изпразнило смисъла

разкъсало сърцето

изскубнало душата

и направо ти е ебало майката

без извинение

 

Е, мониторът

да е спасение?

не ми се вярва

не

ОТ ИЗПИТАНИЯТА ЗА РАЗУМА

Необозначени на картата следи от

катаклизми

с тайни знаци от бъдещи разрушения

Звън за поредно прегрупиране на силите

Ние имаме да даваме, не да си вземаме

настървени сме да си прощаваме

 

Нищо наше по тези територии не е наше

завинаги

Абсолютно нищо не е трайно достатъчно

Спасяват битка гръб до гръб, рамо до рамо

Какво ще правим със строшените мечове

е от изпитанията за разума ни

 

Неосъзнати причини за сухи и водни

бедствия

Но защо се кълнем в името Господне

За оправдание, че не сме ония, безчестните

Блажени са нищите, да не забравяме,

и благословени за действие

ОКОНЧАТЕЛНО В LA

В памет на Мариана Димитрова

Мацо

Вече няма как да си спомниш

как тогава

седяхме в кръчмата

с големите кореми

девети месец бременни

и пиехме бира

и пушехме като комини

и беше

смешен смешен смешен

животът ни

Мацо

ЖЕНАТА НА ПСИХОЛОГА

Жената на светилото

си преряза вените

скочи от десетия етаж

гръмна се с незаконно оръжие

нагълта се с хапчета

надиша се с газове

удари си инжекция

обеси се на тавана

метна се в океана

с колата направо от Булеварда на залеза.

Имаше нужда само от освобождение

все едно как.

Беше болна от тъга и безмислица.

Макар да бе прочела цялата поредица

правилни книги

написани от светилото

за човешката душа и

за човешките отношения.

Светилото

сега има сюжет за още една

правилна

поучителна

абсолютно достоверна

история.

Достойна за душевед

от неговата

висока

категория.

МОЛБА ЗА ПРИЕМАНЕ

На К2

В сряда ще те атакуват

моля те позволи им

не ги отхвърляй

приеми ги

 

Смели са

Величествен си

 

Нека сряда е хубав ден

за изкачване на

осемхилядници

ЕКСПЕРИМЕНТ 9-6(7)-9

(байку)

* * *

ментов чай ти приготвях сутрин

сега сама го пия

без друга причина болна съм

* * *

океан нежност няма кого

да удавиш в него

не ми липсваш ти липсвам си аз

* * *

отначало чакаме с любов

после става омразно

после чакаме от омраза

* * *

между водните молекули

празните пространства

пещери за да се укривам

В ЗЛАТИСТО

Заклещват се копитата

между неравните камъни

стръмно е за галоп

няма просторни степи

тук е планина

 

изкачването е с камшик

слизането с опънати шии

мои любими златисти коне

кой ви събра

за раздяла

РЕМИКС

Kапризни

коне

прихващат

по въздуха

планината

чрез съвършено

изваян нюх

не с копита

Ушите им

настръхват

гриватa

им подивява

оголват си

мощните зъби

за бясна

битка

 

Те остро

помнят

всичките

страдания

на свои от чужди

конете просто

не забравят

никога

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА СТАРИ ВЕЩИ И ЛЮБОВИ

Старите вещи

като загасващи огнища

притоплят сърцата

и ги напепеляват.

 

Така е уютно и прашно с тях

и така успокояват!…

Че миналото има и бъдеще.

А щом (и където) е текло —

ще тече

и фигурките от кафе

по стария порцелан

са предсказали точно къде

и кога, и дори как

ще отплаваме за Обетования бряг

(дали не беше от него насам?)

… да си почина сега…

… удобен диван…

Любимите мебели на баба ми.

Гоблените на леля ми като мома.

Тишлайфърчетата на майка ми

като гимназистка

(и техните безпланови мечти…)

А върху тях, уви

и моите несъразмерни за един живот

костюми

бюстиета

дълги поли

(необличани и без шанс да им се случи)

панталони за всички сезони

и за всички моди

бодита и прашки в торби.

И още

зарязани

компютри

касетофони

фотоапарати

(с лента са поне три)

почтиработещиджиесеми

очила, ботуши и мазила

одеяла, чинии за супа

(само чашите за вино ги чупя, а супа рядко ядем)

чехли, чанти, чадъри, часовници, чорапогащи

и непотърсени мъжки слипове (за парцали ги пазя

поне)

тенджери и плакета

(знаете ли тази френска дума?)

И 100 000 играчки в стаята на хлапето.

И Большая советская енциклопедия

(с е-оборотное, но го нямам на лаптопа)

в петдесет и няколко тома, собственост

на бившия любим мъж

и увлекателни като него.

 

Не ми се изброява вече, не. Но

и не ми се изхвърля всичко… наведнъж.

Така ми е спокойно да знам,

че ако ми потрябва златно шнурче —

имам Там! A при необходимост

от зоология за седми клас —

от дъщерята я пазя в онзи шкаф…

 

И сърцето ми е непрекъснато притоплено.

Напепелено.

Полуживо

от минало.

 

И от гняв.

АПОЛОГИЯ НА ЖЕРАВА

когато отлитат наесен

и когато напролет се завръщат вкъщи

жеравите

винаги построяват клин с ъгъл

54 градуса, 44 минути и 8 секунди

 

кристалографите

отлично познават тази константа

от кристалната решетка на диаманта

 

но защо жеравите я спазват

никой не знае

 

не затова ли на мъдрост са символ

още от легендата за Аполон

който избрал да се превъплъти

в жерав с остър като копие клюн

 

от начертания в небесата клин

съобразителният Меркурий се вдъхновил

и после измислил буквите

а добрият бог Еа — клинописа за шумерите

 

слънцето се отразява

в перата им

и ги позлатява

 

жеравите

винаги правят

девет стъпки преди да излетят

 

и никой не знае

защо