Бинка Пеева
На копието ти, любими! (37) (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

СЕПТЕМВРИ, ПОСЛЕ

Жената бяга нагоре по изронените стълби към стадиона и плете крака в чехли с дебела подметка, които й пречат да усеща терена.

Ако би се сетила да ги събуе, може и да се закрепи, но не се сеща и се изтърсва, обелва десния си лакът и натъртва задника си отдясно. На другия ден ще замазва с фон дьо тен синината около дясното си око и ще се опитва да си обясни защо е бягала посред нощ по тия стъпала. Ще си внушава, че е бягала от мъжа.

Но това не е съвсем цялата истина. Да, тя е спряла таксито и е слязла, не е искала повече да бъдат заедно (защото винаги, като е с него, усеща, че най-съкровеното място е заето, там се е намърдала още една „тя“, но именно той я е пуснал), да, преди това го е нарекла боклук, да, още преди това той се е събличал в бара сред девойки от коловете, и са го снимали, и тя е вдигнала скандал да й дадат лентата, и са й дали някакъв — фалшив вероятно, осветен филм, да, всичко това я е изтормозило и изпълнило с гняв и отвращение.

Но сега бяга главно по една причина — защото се е налюскала. Пияна е. Пада, мъжът я настига и я удря по лицето. На другия ден ще твърди, че й е пляскал шамари, за да дойде на себе си. Синината под окото е от падането на слепоочие. Не ми е ясно как оживя след такова падане, казва той. За щастие? Жалко?

Не се разбира.

Завеса.

* * *

Пламен. Вторият по време от мартиролога. Той беше много влюбен в Евгения. С една горчивина, която излъчваме вероятно всички, когато усещаме, че не ни обичат равно на нашата обич. Тя не беше влюбена в него, само увлечена. Впрочем, той сякаш носеше в себе си някаква горчивина изобщо. След като загина така абсолютно нелепо, тя започна да си внушава, че по някакъв начин се е чувствал обречен. Но може и да е точно така. Случайно ли беше се женил за две жени с еднакво име, при това толкова рядко, че Евгения просто не е чувала за трета жена, която се казва така. Зариа — Зариана. Омагьосващо.

И как загина — не знае за друг подобен случай. Прибирали се с още един колега от командировка, спрели да се изпикаят в Балкана по тъмно, и Пламен изчезнал. Паднал в една урва.

Няма „лепа“ смърт, но тази е толкова нелепа, че я разбива.

Извадили го прекалено късно. Когато се сети за него, винаги се моли: дано да не е идвал в съзнание!

Пламен, когото в редакцията не обичаха много и го смятаха за кариерист, пък и той наистина правеше кариера, беше същевременно нежен поет. Посвети на Евгения стихове, в които сприите разкъсваха душата, но къде ги е прибрала — не помни.

Загубени са. Тъпо.

Пламен обожаваше двете симетрични трапчинки на гърба й, точно под кръста, малко над дупето.

Пламен галеше ръката й, гледаше я право в очите и в погледа му винаги висеше един и същи въпрос. Не получи отговор.

Заради Пламен не отиде на един от последните рождени дни на Татко. О, колко сме глупави, когато смятаме, че има време за всичко!

С Пламен изневери на Петьо, но за малко.

Ето ги на снимка няколко години след късата им връзка. В една кюстендилска застава — те тримата с Петьо, още Сашо от Кюстендил и неколцина офицери — граничари. Точно се е върнала на работа, след като роди дъщеря си. Стрелят с макаров по мишени, но пистолетът не е точен, тя не улучва, въпреки че е добър стрелец. Много са весели всички. За какво събитие — девети септември, или нещо земеделско? — са спретнали такъв голям екип — не помни.

Пламен. Горчивината си е там, дори в широката му за момента усмивка. Остават му само още пет години.