Бинка Пеева
На копието ти, любими! (33) (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Стари предчувствия

НЕДОСТИГ

Внезапно

идват стихове

и знам какво ги кара

 

опитвам да изровя себе си

изпод огромната камара

фалшиви мои образи

гореща умна бляскава

пророчица в склероза

наивна хладна шантава

разголена в сарказъм

приятна лека весела

отчаяна противна

отровна тъпа вещица

чаровна безметежна

 

опитвам да изровя себе си

една жестока нежност.

ТРИДЕСЕТ И ТРИ

Нито в младост, нито в зрялост,

стъпила над междина

с постоянна нежна ярост

водя всеки ден война.

Витамини и домашни

онзиденшен куп чинии,

телевизорът е прашен,

коридора да измия…

 

Не е страшно, не е страшно.

Мога да се скрия.

 

С огледалото се мразим,

с пудра бръчките му трия,

то заема злобна поза,

хили се във бъдещ спазъм,

прави ми магия.

 

Не е страшно, него мога

и да го разбия.

 

Страшното е вътре в мен.

Поумнявам в спор самотен

оглупявам в спор със друг

не загубвам не намирам

не раздавам не прибирам

не запомням не забравям

нищо ново не създавам

нищо ново не съзирам

грешка ли е, че съм тук?

ЮГОСЕВЕР

(Преброяване на невъзможностите)

Първо,

можем да се срещнем на юг

в една малка къща от камък

но тя едва ли ще ни приюти — няма как.

 

Второ,

можем да се срещнем на север

ако дойдеш при мене

но ти ще бързаш да си вървиш — нямаш

време.

 

Трето,

можем на изток или на запад

да побегнем за два дни

щом е пролет — все едно къде сме, нали.

 

Обаче

четвъртото ме смущава —

ти ще завиеш обратно към юг

немислимо е да те спирам. Тогава остава

 

Пето,

да чакаме лятото

на юг и на север.

А то

ще ни събере ли.

ТРИСТА И ПЕТДЕСЕТ КИЛОМЕТРА

КАКВО

ми остава, когато те няма,

освен природосъобразен живот.

Да се наливам с ракия,

да изпушвам по две кутии,

да се будя нощем, удавена в пот,

и да измислям стихове,

без да ги записвам.

ТРЪГНАХ СИ

ВИДЯХ

през стъклото

бляскави локви, захапани в крайчеца от студа

изкорубени покриви, лакирани от ситен,

невидим дъжд

криви попътни черници с опнати черни

пръсти

сенки от неизвестни човеци в бяла мъгла

дрипави ракити край бавни мътни реки.

 

Видях

земята в цвят

който би имало златото

ако можеше да ръждясва.

 

Видях

неща които

щяха да имат значение

ако ги гледах с теб.

НЕ МОГА

РАЗДЕЛЯМ ТЕ НА ЧАСТИ

Една

да си стои във къщи

(където мен ме няма)

 

Една

с морето да се среща

(където мен ме няма)

 

Една

по пътища да скита

(където мен ме няма)

 

Една да трупа въпросителни —

една да отговаря

Една да прави бодри планове —

една да ги събаря

Една в копнежите си да повярва —

една да ги задрасква

 

Разделям те на части

НЕ МОГА ДА ГИ СЪБЕРА

ПРОПОВЕД ОТ ДВАДЕСЕТИ ВЕК

ДОШЛО

е време

за разхвърляне

на камъните.

 

Най-добре

в градината

на съседа.

 

Ако няма градина

през прозореца.

 

Ако е високо

и не може

да се стигне

просто се изчаква

съседът да излезе

и тогава

камъните се разхвърлят

около неговите нозе.

 

Ако някой

го улучи

 

стават нещастни случаи

 

още по-добре.

ПРОЗЕЛИТИ НА ПРАВИЛНАТА ВЯРА

СЛАГАТ БЕЛИ РИЗИ

обличат бели костюми

говорят прекрасни

думи думи думи

чисти думи

чисто и

просто

думи

само думи

самоиздръжка самокритика

саможертва самоуправление

 

самоизмама

самомнение

саморазправа

самоизяждане

самозалъгване

самоуправство

самодоволство

самоуспокоение

самозаблуждение

МНОГО СТАРИ ПРЕДЧУВСТВИЯ

Понякога мисля че този свят

шумен и тъжен

е съвсем ненужен

щом момичетата заспиват

разплакани

щом мъжете заминават нанякъде

уж съвсем закратко

и забравят да се завърнат

а незабравилите

загубват

своята щастлива тайна

да се завръщат очаквани.

* * *

Моето сърце и чашата

са скачени съдове.

Червеният огън в стъклото

подпалва стихията в мускула.

Червени отблясъци пулсации.

Обичам трансформациите

на червеното

но избирам рубина

цвят на силно вино.