Агата Кристи
Азбучните убийства (26)

Глава XXVI
(Не лично от капитан Хейстингс)

Инспектор Кроум изслушваше възбудената и несвързана реч на мистър Лидбетър.

— Казвам Ви, инспекторе — сърцето ми спира, като си помисля за тази работа. През целия филм той е седял до мене!

Инспектор Кроум, напълно безразличен към поведението на сърцето на мистър Лидбетър, каза:

— Разкажете ми ясно какво се случи. Значи този човек си излезе към края на филма?…

— «Нито едно врабче» с Катрин Роял — промърмори мистър Лидбетър автоматично.

— И като минаваше покрай Вас, се спъна?

— Сега виждам, че той всъщност се е престорил, че се спъва. После се наведе над предния стол, за да вдигне шапката си. Изглежда, че тогава е убил нещастния човек.

— Не чухте ли нещо? Вик? Стон?

Мистър Лидбетър не беше чул нищо освен високия, прегракнал глас на Катрин Роял, но живото му въображение изобрети един стон.

Инспектор Кроум взе думите му за чиста монета и му каза да продължи.

— И после той си излезе…

— Можете ли да го опишете?

— Беше много висок мъж. Най-малко шест фута. Цял гигант.

— Тъмен или рус?

— Не съм много сигурен. Мисля, че беше плешив. Имаше зловещо изражение на лицето.

— Накуцваше ли? — попита инспектор Кроум.

— Да, да, сега, когато споменахте, мисля, че наистина накуцваше. Беше много тъмен, нищо чудно да е бил метис.

— Беше ли на мястото си от самото начало на прожекцията?

— Не, влезе след като започна главният филм.

Инспектор Кроум поклати глава, подаде на мистър Лидбетър показанията му, за да ги подпише, и го освободи.

— По-лош свидетел от този не може да се намери — отбеляза той песимистично. — С малко насочване ще ти даде всякакви показания. Ясно е като бял ден, че си няма и най-малка представа как изглежда нашият човек. Нека чуем разпоредителя на киното.

Разпоредителят, мъж с изправена военна осанка, влезе, застана мирно и впери поглед в полковник Андерсън.

— Хайде, Джеймсън, нека чуем какво можете да ни кажете.

Джеймсън изкозирува.

— Тъй вярно сър. Когато свърши филмът, сър, ми казаха, че на един джентълмен му станало лошо. Господинът седеше тежко отпуснат в стола си. Наоколо стояха други хора. Изглеждаше, че на господина му беше много зле. Един от стоящите наоколо се докосна до сакото му и привлече вниманието ми. Там имаше кръв, сър. Беше ясно, че господинът е мъртъв — намушкан с нож. Вниманието ми, сър, беше привлечено от един железопътен справочник «ABC» под стола. Действувайки както му е редът, аз не се докоснах до него, а незабавно съобщих в полицията за тази трагедия.

— Много добре, Джеймсън, постъпили сте много правилно.

— Благодаря, сър.

— Забелязали ли сте някой от близките места да напуска салона около пет минути преди края на прожекцията?

— Няколко души, сър.

— Можете ли да ги опишете?

— Боя се, че не, сър. Единият беше мистър Джофри Парнъл. Също и един млад мъж. Сам Бейкър, с момичето си. Не съм запомнил никой друг.

— Жалко. Свободен сте, Джеймсън.

— Тъй вярно, сър.

Разпоредителят козирува и си излезе.

— Медицинската експертиза е готова — каза полковник Андерсън. — Най-добре да изслушаме сега човека, който го е открил.

Един полицай влезе и докладва:

— Дошли са мистър Поаро и един друг господин, сър.

Инспектор Кроум се намръщи.

— Е, добре — каза той, — поканете ги да влязат, няма как.