Орсън Скот Кард
Сянката на хегемона (19)

Спасена

До: [email protected]

От: [email protected]

Тема: В името на индийския народ

 

Скъпи приятелю Гафар,

Уважавам ви, защото когато дойдох с предложение за мир между нашите две семейства в индийския род, приехте и удържахте на думата си във всяко отношение.

Уважавам ви, защото през целия си живот сте поставяли добруването на нашия народ над личната си амбиция.

Уважавам ви, защото на вас възлагам надеждите за бъдещето на нашия народ.

Ще публикувам това писмо веднага щом ви го изпратя, макар че не знам какъв ще бъде отговорът ви, но народът ни трябва да знае за какво ви моля и какво съм готов да ви дам, докато все още мога да говоря от негово име.

След като китайците нарушиха обещанията си и нападнаха отслабената ни войска след предателството на Ахил, когото приехме като скъп гост и приятел, ясно съзнавам, че само чудо може да спаси Индия от нашествениците от север. Скоро жестокият завоевател ще окупира земите от Пенджаб до Бенгал. От всички индийски народи само тези в Пакистан, предвождани от вас, ще бъдат свободни.

Затова сега ви моля да поемете в ръце надеждите на индийския народ. Борбата ни през следващите няколко дни ще ви даде време, надявам се, да върнете войските си на нашата граница и да се подготвите за сблъсък с китайския враг.

Давам ви разрешение да пресечете тази граница където намерите за добре, за да заемете по-силни отбранителни позиции. Заповядвам на всички индийски войници, разположени около пакистанската граница, да не оказват съпротива на пакистанските войски, които ще влязат в страната ни, а да им сътрудничат, като им осигурят подробни карти на отбранителните ни позиции, както и всички пароли и шифри. Цялото ни оборудване в пограничните райони също ще бъде предадено на пакистанците.

Моля ви всички индийски граждани, които попаднат под пакистанско управление, да бъдат третирани така, както бихте искали ние да третираме вашите поданици, ако бяхте изпаднали в подобна ситуация. Нека забравим старите вражди и не си нанасяме нови обиди, да се държим като братя и сестри, които са служили на различни лица на един и същи бог и сега трябва да застанат рамо до рамо, за да защитят Индия от нашественика, чийто единствен бог е властта и единствената му вяра е в жестокостта.

Много членове на индийското правителство, военни и интелектуалци ще избягат в Пакистан. Моля ви да отворите границите си за тях, защото ако останат в Индия, ги очаква само пленничество или смърт. Обикновените индийци нямат причина да се опасяват от преследване от страна на китайците, затова ги моля да не бягат в Пакистан, а да останат в страната, където, с божията воля, скоро отново ще бъдат свободни.

Аз също ще остана в Индия, за да поема бремето, което нашественикът ще наложи на народа ни. Предпочитам да бъда Мандела, не Де Гол. Няма да има правителство в изгнание. Сега Пакистанското правителство е официалната индийска власт. Заявявам това с пълната подкрепа на конгреса.

Нека Господ благослови всички достойни люде и да ги пази.

Ваш брат и приятел,

Тикал Чапекар

* * *

Докато летеше над сухите южни райони на Индия, Бийн имаше чувството, че сънува странен сън, където пейзажът никога не се променя. Не, по-скоро беше като в компютърна игра с монотонен алгоритъм, който генерира все един и същ сценарий, но с леки вариации.

Като човешкия организъм. Между отделните индивиди ДНК се различава съвсем малко, но при все това тези различия определят дали човек ще бъде светец или изверг, глупак или гений, строител или разрушител, самоотвержен или егоист. В тази страна, Индия, живееха повече хора, отколкото преди три-четири века е било населението на целия свят. Повече, отколкото са се родили от времето на Христос до наши дни. Цялата история, описана в Библията, „Илиада“, трудовете на Херодот и Гилгамеш и всичко, разгадано от археолози и антрополози, всички тези човешки взаимоотношения, всички успехи биха могли да бъдат постигнати от тези хора, над които прелитаха сега, от хора, за чиято съдба никой никога нямаше да научи.

В близките дни Китай щеше да подчини достатъчно хора, за да си осигури власт над поне пет хилядолетия от човешката история. Щеше да ги обработва като трева, да ги коси, докато станат всичките еднакви, и всеки, който надигне глава над общата маса, щеше да бъде изхвърлен като тор.

„А какво правя аз? — запита се Бийн. — Летя с машина, при вида на която старият пророк Езекия би получил удар, преди да успее да напише, че е видял акула в небето. Сестра Карлота обичаше да се шегува, че Военното училище е летящото колело, което Езекия видял в съня си. И така, летя в небето като видение на древен пророк и какво правя? Точно така, от милиардите хора, които бих могъл да спася, избрах онази, която случайно познавам най-добре и харесвам най-много, за нея рискувам живота на двеста предани войници. И ако се измъкнем живи, какво ще правя тогава? Ще прекарам малкото години, които ми остават, за да помагам на Питър Уигин да победи Ахил, да направи онова, което този психопат е толкова близо да постигне — да обедини цялото човечество под властта на един откачен, амбициозен мръсник.

Сестра Карлота обичаше един друг библейски цитат: Суета, суета и пак суета. Нищо ново под слънцето. Един разпръсква камъчета, друг ги събира.

Е, докато Господ не каже на някого за какво са тези камъчета, мога да ги зарежа и да се опитам да спася приятелката си.“

С приближаването си към Хайдарабад улавяха все повече радиосигнали. Военни команди по радиостанциите, не обичайния ефирен трафик, който би могъл да се очаква в отговор на неочакваното китайско нахлуване в Бирма, предизвикано от статията на Питър. Когато се приближиха още, уловиха сигнали и от китайски военни радиостанции.

— Май хората на Ахил са ни изпреварили — каза Суриявонг.

— Не се чува стрелба — отбеляза Бийн. — Това означава, че вече са в залата за планиране и са взели възпитаниците на Военното училище за заложници.

— Прав си. На покрива има три хеликоптера.

— На земята сигурно са кацнали още, но нека да не си усложняваме живота и да взривим тези трите.

Вирломи възрази:

— Ами ако си помислят, че индийците ги нападат, и убият заложниците?

— Ахил не е толкова глупав, че да не провери кой стреля, преди да се лиши от билета си към свободата.

Стана като на учебни стрелби. Трите ракети попаднаха в целите, чиста работа.

— Хайде сега да забавим и да им покажем тайландските си отличителни знаци — предложи Суриявонг.

При преминаване от реактивен режим към нормален полет машините както винаги се разтресоха силно. Бийн обаче бе свикнал със замайването и забеляза през прозореца, че индийските войници навън ликуват и им махат.

— Изведнъж станахме приятели — отбеляза.

— По-скоро сме по-малкото зло.

— Мисля, че поемате неоправдан риск за живота на приятелите ми — измърмори Вирломи.

Бийн я погледна сериозно:

— Вирломи, познавам Ахил и единственият начин да му попречим да убие приятелите ти е, като го уплашим и изкараме от равновесие. Да не му даваме време да прояви жестокостта си.

— Имам предвид онази ракета, която пропусна целта. Можеше да улучи залата, където се намират, и да загинат.

— О, това ли те тревожи. Вирломи, хората ми са обучени. В някои случаи може да пропуснат целта, но този не е такъв.

Вирломи кимна:

— Ясно. Самоувереността на полевия офицер. Отдавна не съм командвала.

Няколко хеликоптера продължиха да кръжат, за да охраняват базата. Другите кацнаха пред сградата, там, където се намираше залата за планиране. Суриявонг вече бе инструктирал по сатстанцията ротните командири, с които щеше да влезе. Сега с Вирломи скочиха от хеликоптера и следвани от хората му, се затичаха към сградата.

Хеликоптерът на Бийн пак се издигна и заедно с още един прелетя над постройката и се приземи от другата страна. Там завариха двете оцелели китайски машини с въртящи се витла. Бийн накара пилота да кацне с оръдия, насочени към китайските хеликоптери. Той и трийсетината му войниците изскочиха навън; китайците направиха същото.

Другият хеликоптер на Бийн остана във въздуха, готов да използва ракетите си или да разтовари другата рота, ако се наложи.

Китайците имаха числено превъзходство, но това нямаше значение в случая. Никой не стреля, защото китайците държаха да се измъкнат живи, а нямаха шансове, защото кръжащата над тях машина можеше да ги унищожи, както и да се развиеха събитията на земята. Това означаваше неуспешен край на живота и мисията им.

Двете малки армии се подредиха като по времето на Наполеон, в стройни редици. На Бийн му идваше да извика нещо като „на щик“ или „пълни“ — но никой не използваше мускети, а и той повече се интересуваше от онзи, който трябваше да излезе от сградата…

И ето го, затича се към най-близкия хеликоптер, като дърпаше Петра за ръката, почти я влачеше. Ахил държеше пистолет. На Бийн му се прииска да нареди на някой от снайперистите си да го застреля, но знаеше, че китайците ще открият огън и Петра ще загине. Затова извика на Ахил.

Ахил не му обърна внимание. Бийн се досещаше какво си мисли: само да влезе в хеликоптера, докато още никой не стреля, и Бийн щеше да е безсилен, нямаше да може да направи нищо на Ахил, без да нарани Петра.

Затова Бийн се обади по сатстанцията и картечарят на кръжащия над тях хеликоптер изпълни заповедта — изстреля ракета, която се взриви точно зад най-близката китайска машина. Хеликоптерът предпази Петра и Ахил от взрива — но машината се наклони от ударната вълна, перките докоснаха земята, тя подскочи, преобърна се и се блъсна в постройката. Неколцина войници изскочиха, опитвайки се да спасят ранените си другари, преди хеликоптерът да се запали.

Ахил и Петра спряха на открито. Здравият китайски хеликоптер беше твърде далеч, за да го достигнат. Ахил направи единственото, което му оставаше при тези обстоятелства. Издърпа Петра пред себе си и допря пистолета в главата й. Това не го бе научил от Военното училище. Беше гледал твърде много филми.

Междувременно командващият китайски офицер — полковник, ако Бийн си спомняше правилно какво означават нашивките му, което бе твърде висок чин за такава дребна операция — пристъпи напред. Не се налагаше да го предупреждават да стои далеч от Петра и Ахил. Полковникът явно знаеше, че всеки опит да застане между Ахил и тайландците ще доведе до стрелба, понеже временното затишие действаше само докато Бийн имаше възможност да убие Ахил, ако той нарани Петра.

Без да поглежда войниците до себе си, Бийн нареди:

— Дайте ми пушка-спринцовка.

Веднага сложиха една в отворената му длан.

— Бъди готов да използваш и истинския пистолет — прошепна някой.

— Дано индийците не забележат, че Ахил не води индийски заложници — измърмори друг. — Никой няма да се загрижи за някакво си арменче.

Бийн се радваше, когато хората му преценяват добре ситуацията. Сега обаче нямаше време за похвали.

Той се отдръпна от тях и се приближи към Ахил и Петра. В този момент Суриявонг и Вирломи излязоха през вратата, от която току-що бе дошъл китайският полковник.

— Всички са в безопасност — извика Суриявонг. — Качват се на машините. Ахил е убил само един от нашите.

— От „нашите“ ли? — изненада се Ахил. — Откога Саяги стана от „вашите“? Искаш да кажеш, че ако убия друг, няма да ви пука, но докосна ли някой нещастник от Военното, ставам убиец, така ли?

— Никога няма да излетиш с този хеликоптер с Петра — извика Бийн.

— Знам, че никога няма да излетя без нея. Ако не е с мен, ще взривиш хеликоптера на толкова дребни парченца, че ще трябва да ме събират с фин гребен.

— Значи най-добре просто да накарам някой от снайперистите ми да те застреля.

Петра се усмихна.

Искаше да му каже: „Да, направи го“.

— В такъв случай полковник Юанси ще сметне, че мисията му се е провалила, и ще избие колкото може от вас. Най-напред Петра.

Бийн видя, че полковникът е качил всичките си хора на хеликоптера — онези, които бяха излезли с него, и останалите от взривените машини. Само Бийн, Ахил и Петра стояха навън.

— Полковник — извика Бийн, — единственият начин да избегнем кръвопролитието е, ако си вярваме. Гарантирам ви, че ако ми предадете Петра жива и здрава, ще ви позволим да излетите безпрепятствено. Дали ще вземете Ахил или не, за мен няма значение.

Усмивката на Петра изчезна, смени се с гневна гримаса. Не искаше Ахил да се измъкне.

Все още обаче се надяваше да оцелее, затова мълчеше — за да не разбере Ахил, че тя иска смъртта му, дори на цената на своя живот.

Не вземаше предвид факта, че китайският офицер трябваше да изпълни минималните условия за успех на операцията — трябваше да вземе Ахил на борда. Ако нямаше тази възможност, много хора щяха да загинат, и за какво? Ахил бе извършил най-големите си злодеяния. Отсега нататък никой нямаше да му вярва. Ако получеше някаква власт, щеше да го постигне със сила или сплашване, не с хитрост. Това означаваше, че всеки божи ден щеше да си създава врагове, да печели нови съюзници за противниците си.

Можеше да спечели още много битки и войни, дори да изглежда, че е постигнал крайна победа, но също като Калигула, щеше да превърне най-близките си сътрудници в убийци. И след смъртта му също толкова зли, но може би не толкова луди хора щяха да заемат мястото му. Убийството му нямаше да промени чак толкова положението в света.

Запазването на живота на Петра обаче бе изключително важно за Бийн. Заради негови пропуски Поук и сестра Карлота бяха загинали. Днес обаче нямаше да допусне грешка. Петра щеше да оцелее, защото той не можеше да преживее нов провал. Затова мнението й изобщо не го интересуваше.

Полковникът се замисли.

Ахил — не.

— Сега ще тръгна към хеликоптера — заяви той. — Ще държа пръста си на спусъка. Не мърдай, Бийн.

Бийн се досещаше какво си мисли Ахил: „Мога ли да убия Бийн в последния момент и пак да се измъкна, или трябва да отложа това удоволствие за друг път?“

Това носеше предимство за Бийн, защото съзнанието му не беше замъглено с мисли за лично отмъщение.

Изведнъж си даде сметка, че също мисли за това. Защото и той се опитваше да измисли начин да спаси Петра и в същото време да убие Ахил.

Полковникът се приближи към Ахил и извика:

— Ахил е архитектът на великата китайска победа и трябва да дойде в Пекин, за да получи полагащите му се почести. Нямам никакви заповеди за арменчето.

— Никога няма да ни позволят да излетим без нея, глупако — изскърца със зъби Ахил.

— Господин полковник, давам ви честната си дума. Макар че Ахил вече уби една жена и едно момиче, които не му бяха сторили нищо освен добро, макар че заслужава да умре, аз ще го пусна да тръгне с вас.

— В такъв случай мисиите ни не влизат в противоречие. Съгласен съм с условията, стига да гарантираш, че ще се грижиш за всичките ми хора, които остават, в съгласие с международните спогодби за пленниците.

— Съгласен съм.

— Аз командвам мисията и не съм съгласен — възрази Ахил.

— Ти нямаш думата — скастри го полковникът.

Бийн предвиди действията на Ахил. Щеше да насочи пистолета към полковника и да го застреля. Въобразяваше си, че така ще изненада противника, но Бийн го очакваше. Вдигна пушката още докато Ахил се обръщаше към полковника.

Бийн обаче не беше единственият, който предвиди хода на Ахил. Полковникът нарочно се беше приближил до момчето и когато Ахил насочи пистолета си към него, той изби оръжието от ръката му. В същия момент го удари в лакътя и макар че не личеше да прилага сила, ръката на Ахил се изви под неестествен ъгъл. Ахил изпищя от болка и падна на колене, като пусна Петра. Тя веднага отскочи, встрани от линията на стрелба. Бийн стреля, като в последния момент нагласи мерника и мъничката ампула се удари в ризата на момчето с такава сила, че макар да се пръсна, приспивателното вещество проникна през плата в кожата на Ахил. Той падна.

— Това е упойка — обясни Бийн. — Ще се събуди след около шест часа. С главоболие.

Полковникът не помръдна, дори не удостои с поглед Ахил, стоеше втренчен в Бийн.

— Вече няма заложници. Врагът ти е упоен. Да видим дали ще удържиш на думата си, когато условията, при които я даде, се промениха.

— Хората на честта са братя, независимо каква униформа носят — отвърна Бийн. — Можете да го качвате на хеликоптера и да тръгвате. Съветвам ви да летите заедно с нас на юг, докато излезем от обсега на въздушната отбрана на Хайдарабад. След това можете да продължите по маршрута си.

— Разумно предложение.

Полковникът се наведе да вдигне упоеното момче. Беше трудно, затова Бийн, колкото и малък да беше, се приближи и хвана Ахил за краката.

Петра се беше изправила. Бийн я погледна и забеляза, че е вперила очи в оръжието на Ахил, което лежеше на земята. Сякаш можеше да прочете мислите й. Да убие Ахил със собственото му оръжие бе толкова изкушаващо — и Петра не беше давала дума на никого.

Преди да посегне към оръжието обаче, Бийн насочи упойващата пушка към нея:

— И ти ли искаш да се събудиш след шест часа с главоболие?

— Няма нужда да ми казваш, знам, че обещанието ти обвързва и мен.

Без да погледне пистолета, тя се приближи и помогна на Бийн и полковника да пренесат Ахил до хеликоптера.

Изблъскаха го през вратата. Войниците вътре го поеха и го внесоха назад, на място, където да не пострада при излитането и кацането. Машината беше претоварена, но само с хора — нямаше провизии и тежко въоръжение, тъй че полетът щеше да мине нормално. Просто щеше да е неудобно за пасажерите.

— На този хеликоптер няма да ви е много удобно — рече Бийн. — Можете да заповядате в нашия.

— Но аз не отивам, където отивате вие.

— Познавам момчето, което току-що качихте. Дори да не си спомня какво сте направили с него, когато се събуди, все някога някой ще му каже. А щом узнае, ще ви набележи. Той никога не забравя. Със сигурност ще ви убие, рано или късно.

— Тогава ще умра, изпълнявайки дълга си.

— Може би в опит да спасите Китай и целия свят от един злодей.

— Знам, че го правите от добри чувства, но душата ми се къса, когато ми предлагат такава награда, за да изменя на родината си.

— Родината ви се ръководи от хора без чест и достойнство. И при все това те държат властта благодарение на достойни мъже като вас. Кой в такъв случай предава родината си? Не, няма време да спорим. Исках само да посея семенцето на съмнението в душата ви — с усмивка завърши Бийн.

Полковникът също се усмихна:

— Значи ти си дяволът, както ние китайците винаги сме казвали за европейците.

Бийн му отдаде чест. Офицерът отвърна на жеста и се качи в хеликоптера.

Вратата се затвори.

Бийн и Петра се отдалечиха тичешком, докато машината се издигаше. Задържа се във въздуха, докато двамата се качиха в последния хеликоптер, който още стоеше на земята. След по-малко от две минути той също излетя и китайската и тайландските машини се издигнаха над базата. Хеликоптерите от ударния отряд на Бийн се събраха.

Отлетяха заедно на юг, бавно, на витла. Нито една индийска ракета не беше изстреляна срещу тях. Защото индийските офицери несъмнено знаеха, че най-способните им военни стратези ще бъдат откарани на много по-безопасно място от Хайдарабад или където и да било в Индия при надвисналата китайска заплаха.

Бийн даде заповед и всички хеликоптери прибраха перките, реактивните двигатели се включиха и те полетяха бързо към Шри Ланка.

Петра пътуваше с мрачно изражение. Вирломи седеше до нея, но двете мълчаха.

— Петра — заговори Бийн.

Тя не го погледна.

— Вирломи ни откри сама. Дойдохме да те спасим благодарение на нея.

Петра остана със забит в пода поглед, но протегна ръка и стисна дланта на Вирломи.

— Ти си смела и добра — рече арменското момиче. — Благодаря ти за съчувствието.

Погледна Бийн в очите:

— Но на теб не съм благодарна, Бийн. Бях готова да го убия. Щях да го направя. Щях да намеря начин.

— В крайна сметка той сам ще се убие. Ще се самозабрави, като Робеспиер или Сталин. Хората около него ще видят какъв е, ще разберат, че накрая ще прати и тях на гилотината, ще решат, че не могат да го търпят повече, и най-накрая ще го убият.

— Сигурно, но колко още хора ще избие през това време? Сега и твоите ръце са изцапани с кръвта им, защото ти го натовари жив на хеликоптера. Моите също.

— Грешиш. Той единствен е виновен за убийствата си. И грешиш за онова, което щеше да стане, ако го бяхме пуснали да те отведе. Нямаше да преживееш това пътуване.

— Откъде си толкова сигурен?

— Познавам Ахил. Когато хеликоптерът се издигне достатъчно високо, той щеше да те блъсне навън. И знаеш ли защо?

— За да стане пред очите ти.

— Не. Щеше да изчака да си тръгна. Той не е глупак. Животът му е по-важен от твоята смърт.

— Защо тогава ще ме убива? Защо си толкова сигурен?

— Защото те беше прегърнал като любовник. Докато беше опрял пистолета в слепоочието ти, той те държеше нежно, сякаш искаше да те целуне, преди да се качите на борда. Искал е да го направи пред мен.

— Тя никога не би му позволила да я целуне — с отвращение заяви Вирломи.

Петра обаче погледна Бийн и в очите й заблестяха сълзи. Това бе по-красноречив отговор от смелите думи на Вирломи. Тя вече бе позволила на Ахил да я целуне. Като Поук.

— Той те е набелязал — обясни Бийн. — Бил е влюбен в теб. Ти си имала власт над него. След като вече няма нужда от теб като заложничка, не можеше да те остави жива.

Суриявонг потрепери:

— Как е превъртял толкова?

— Няма определена причина. Колкото и ужасни неща да са му се случили, колкото и страшни подтици да са го измъчвали, той сам е избрал да им се поддаде, по собствено желание върши тези злини. Само той е виновен за действията си, никой друг. Дори онези, които са спасили живота му.

— Като нас с теб днес — отбеляза Петра.

— Днес сестра Карлота спаси живота му. Последното й желание към мен беше да оставя отмъщението в ръцете на Господ.

— Вярваш ли в Господ? — изненада се Суриявонг.

— Все повече и повече. И все по-малко и по-малко.

Вирломи хвана Петра за ръцете и каза:

— Стига обвинения и стига приказки за Ахил. Вече си свободна. Не се налага всяка минути да мислиш какво ще направи, ако те подслушва, и как трябва да реагираш, ако те наблюдава. Единственият начин да ти навреди сега е, ако ти продължиш да го гледаш в сърцето си.

— Послушай я, Петра — намеси се Суриявонг. — Тя е богиня, да знаеш.

Вирломи се засмя:

— Спасявам мостове и извиквам хеликоптери.

— И ме благослови — добави Суриявонг.

— Не съм го правила.

— Когато мина по гърба ми. Сега цялото ми тяло е път на една богиня.

— Само задната част. Трябва да намериш друг да благослови и предната.

Докато бърбореха, полузамаяни от успеха, свободата и ужасната трагедия, която оставяха зад себе си, Бийн наблюдаваше Петра, видя сълзите, които капеха в скута й, и му се прииска да избърше очите й. Но каква полза? Тези сълзи идваха от дълбоки кладенци, пълни с мъка, и докосването му не можеше да пресуши извора им. За това беше нужно време, а точно то не му достигаше. Ако Петра изпиташе щастие в живота си — това скъпоценно нещо, за което говореше госпожа Уигин — то щеше да е споделено с друг човек. Бийн я беше спасил, беше я освободил, но не за да я има или да стане част от живота й, а за да не носи бремето за смъртта й, както за Поук и Карлота. В известен смисъл това беше егоизъм. Но от друга страна, с днешната мисия той не печелеше нищо.

Само когато дойдеше смъртта, при това много скоро, щеше да погледне назад към този ден с малко повече гордост, отколкото към всяко друго дело в живота си. Защото днес той спечели. Сред всички ужасни провали най-после победи. Успя да измами Ахил и да му попречи да извърши едно от любимите си убийства. Спаси живота на най-скъпата си приятелка, макар че тя още не му беше благодарна. Отрядът му изпълни задачата си, без да загуби нито един от двестате войници. Досега Бийн винаги споделяше победата на някой друг. Днес обаче, днес тя бе само негова.