Орсън Скот Кард
Сянката на хегемона (17)

Мостът

До: [email protected]

От: [email protected]

Тема: Заради Индия, моля ви, не идвайте на Земята

 

Уважаеми полемарх Чамраджнагар,

По причини, които стават ясни от приложеното есе, което скоро ще бъде публикувано, предполагам, че ще пристигнете на Земята точно навреме за пълния разгром на Индия от Китай.

Ако със завръщането си имахте някакъв шанс да помогнете на Индия да запази независимостта си, сигурен съм, че щяхте да пренебрегнете всякакви рискове и да се върнете независимо от съвета ми. И ако установяването на правителство в изгнание би могло да постигне нещо за родината ви, защо да ви убеждавам да не го правите?

В момента обаче Индия е уязвима, а безскрупулността на Китай е добре известна. Сигурно си давате сметка, че и двете възможни линии на действие са безполезни.

Оставката ви като полемарх влиза в сила едва след пристигането ви на Земята. Ако не се качите на совалката, а се върнете в командната база на МФ, оставате Главнокомандващ на флота. Вие сте единственият подходящ полемарх, способен да запази Международния флот. Един нов главнокомандващ не би могъл да различи китайците, верни на флота, от онези, служещи преди всичко Друго на страната си, която сега е водеща сила. МФ не бива да попада в ръцете на Ахил. Вие като полемарх можете да преназначите съмнителните китайци на незначителни постове и така да им попречите да установят контрол. Ако се върнете на Земята и Ахил има влияние над наследника ви като полемарх, МФ ще се превърне в оръдие за нашествия.

Ако останете полемарх, като индиец ще бъдете обвинен, че планирате наказателна акция срещу Китай. Затова, за да докажете, че сте безпристрастен, и да избегнете подозренията, ще се наложи да не се намесвате във войните и боричканията на Земята. Можете да имате доверие на мен и съюзниците ми, че независимо от сегашното разпределение на силите ще поддържаме съпротивата срещу Ахил, ако не за друго, то защото крайната му победа би означавала незабавната ни смърт.

Останете в космоса и така дайте шанс на човечеството да се спаси от лапите на един луд. В замяна обещавам да сторя всичко, което е по силите ни, за да освободя Индия от китайското владичество и да й върна независимостта.

С уважение,

Питър Уигин

* * *

Войниците около нея много добре знаеха коя е. Знаеха също каква награда е обещана за залавянето й — жива или мъртва. Обвиненията бяха за измяна и шпионаж. От самото начало обаче, когато мина през контролния пункт на базата в Хайдарабад, обикновените войници й повярваха и й помогнаха.

— Ще чуете да ме обвиняват в шпионаж и какво ли не, но това са лъжи — каза Вирломи. — В Хайдарабад управлява един коварен, жесток чужденец, който иска да ме убие по лични причини. Помогнете ми.

Без да продумат, войниците я отведоха встрани от камерите на охраната и зачакаха. Когато мина празен камион, те го спряха и докато неколцина разговаряха с шофьора, другите й помогнаха да се качи отзад. Камионът я изкара навън и тя бе свободна.

Оттогава, щом имаше нужда от помощ, се обръщаше към обикновените войници. Офицерите можеха да не се поддадат на съчувствието и чувството си на справедливост, да предпочетат да се подчинят в името на амбицията… обикновените войници обаче не проявяваха такова малодушие. Вирломи пътува сред войниците в претъпкан влак, получи толкова много храна, тайно изнесена от мензата, колкото не можеше да изяде, дадоха й собствена койка, докато изтощени мъже спяха на пода. Никой не вдигна ръка срещу нея, освен за да й помогне, и никой не я издаде.

Пътуваше през Индия на изток, към фронта, и съзнаваше, че единствената й надежда, единствената надежда за Петра Арканян е да намери или да бъде намерена от Бийн.

Вирломи знаеше как да го търси — той създаваше главоболия на Ахил когато и както можеше. Тъй като индийската армия бе избрала опасната и глупава стратегия да хвърли всичките си сили на фронта, най-ефективната съпротива бяха нападенията и прекъсването на снабдителните пътища. Бийн щеше да избере за мишена най-ключовата и най-трудна за унищожаване точка в снабдителната система.

Затова с приближаването си до фронта Вирломи се опита да си представи картата, която бе запомнила. За превозването на големи количества храна и боеприпаси от Индия към многочислената армия, настъпваща през обширната равнина на река Иравади, имаше два основни пътя. Северният бе по-лесен, но по-уязвим за нападения. Бийн би избрал за мишена южния.

Къде? Между Импхал в Индия и Калемьо в Бирма през планините имаше два пътя. И двата преминаваха през тесни каньони и прекосяваха дълбоки теснини. Къде беше най-трудно да се възстанови взривен мост или пропаднало шосе? И двата пътя бяха подходящи цели, но западният изглеждаше по-труден за възстановяване, имаше дълъг участък, изсечен в скалите по ръба на стръмно дефиле, след което преминаваше по мост над дълбоко ждрело. Бийн нямаше просто да взриви моста, размишляваше Вирломи, защото възстановяването му не беше чак толкова трудно. Той щеше да срути пътя на няколко места, за да попречи на достигането на строителните екипи до моста, ако не изсекат нов път.

Затова Вирломи отиде там и зачака.

Вода си набавяше от страничните дерета, получаваше храна от преминаващи войници и скоро установи, че те нарочно я търсят. Мълвата, че Криещата се жена има нужда от храна, се беше разпространила. При все това никой офицер не знаеше за нея и наемниците на Ахил още не я бяха открили. Колкото и да бяха бедни войниците, наградата явно не ги блазнеше. Вирломи се гордееше с народа си и скърбеше за него, че е попаднал във властта на човек като Ахил.

Чу за дръзки нападения над по-лесните места по източния път и движението по западния постоянно се увеличаваше, земята трепереше под колелата на машините, изразходващи запасите от гориво на Индия, за да снабдяват армия, много по-голяма, отколкото изискваше войната. Вирломи разпитваше войниците дали са чули за набези, ръководени от тайландско дете, и те отвръщаха с горчив смях:

— Две деца. Едно бяло и едно мургаво. Идват с хеликоптери, унищожават и изчезват. Където минат, сеят смърт и разрушение.

Вирломи започна да се тревожи. Ами ако онзи, който дойдеше да разруши моста, се окажеше не Бийн, а другият? Без съмнение това бе другият възпитаник на Военното училище, Суриявонг, но дали Бийн му е казал за писмото й? Имаше ли представа, че тя е запаметила плана на базата в Хайдарабад? Че знае къде е Петра?

Нямаше какво да прави. Оставаше й само да чака и да се надява.

Дните минаваха и тя все така се ослушваше за бръмчене на вражески хеликоптери.

* * *

Суриявонг никога не беше командвал във Военното училище. Промениха програмата, преди да се издигне до команден пост. Той обаче винаги бе мечтал да командва, беше се обучавал, бе планирал и сега, когато заедно с Бийн ръководеха една или друга операция, той най-сетне изпита страха и възбудата от това, някой да ти се подчинява, да изпълнява заповедите ти, да се хвърля без колебание в акция и да рискува живота си, защото ти има доверие. Всеки път връщаше целия си отряд, защото тези мъже бяха изключително добре подготвени, находчиви и тактиката им бе ефективна. Можеше да има ранени, но не загинали. Отменени мисии понякога — но без жертви.

— Отменянето на операции печели доверието им — обясняваше Бийн. — Когато видиш, че опасността е по-голяма, отколкото си очаквал, или войниците са изтощени до крайност, покажи на хората си, че цениш живота им повече от постигането на дадена цел. Друг път, когато нямаш друг избор, освен да ги изложиш на риск, те ще знаят, че този път си струва да дадат живота си. Ще знаят, че не ги жертваш по някаква детска прищявка, за семки и бонбонки.

Бийн беше прав — което не бе странно. Той просто беше най-умният, освен това бе наблюдавал внимателно Ендър, беше неговото тайно оръжие в армия „Дракон“, резервен командир на Ерос. Разбира се, че ще знае как да командва.

Това, което изненадваше Суриявонг, беше щедростта на Бийн. Бийн бе създал ударния отряд, бе обучил тези мъже и спечелил доверието им. През това време Суриявонг не си помръдна пръста да му помогне, а от време на време дори му пречеше. При все това Бийн включи Суриявонг в операцията, даде му командна роля, насърчаваше хората си да му помагат да научи онова, което умееха. През цялото време Бийн никога не се отнасяше с него като към подчинен или по-нисш по чин, а винаги като към по-старши офицер.

В замяна Суриявонг никога не заповядваше на Бийн да направи нещо. По повечето въпроси постигаха съгласие, а когато не бяха единодушни, Суриявонг отстъпваше и подкрепяше решението на Бийн.

Суриявонг си даде сметка, че Бийн няма амбиции. Нямаше желание да бъде в по-добро положение от другите, да управлява някого или да получава повече почести.

Сетне, на мисиите, в които участваха заедно, Суриявонг забеляза още нещо: Бийн не се боеше от смъртта.

Дори наоколо да летяха куршуми, да имаше експлозиви, готови да избухнат всеки момент, Бийн продължаваше да действа без страх, дори без следа от безпокойство. Сякаш предизвикваше врага да го застреля, предизвикваше собствените си експлозиви да избухнат в ръцете му.

Дали беше смел? Или искаше да умре? Дали смъртта на сестра Карлота бе отнела желанието му за живот? Когато разговаряха, Суриявонг не би предположил такова нещо. Решеността на Бийн да освободи Петра бе твърде голяма и Суриявонг не вярваше, че иска да умре. Той имаше важна цел, за която да живее. И при все това Бийн не проявяваше страх в битките.

Сякаш беше убеден, че не му е писано да умре точно сега.

Със сигурност не беше изпаднал в апатия. Всъщност мълчаливият, сдържан, надменен Бийн, когото Суриявонг познаваше, след смъртта на Карлота бе станал нетърпелив и нервен. Спокойствието, което демонстрираше по време на битка пред войниците си, изчезваше, когато останеше сам със Суриявонг и Пхет Ной. А когато заговореше, любимата мишена за ругатните му беше не Ахил — много рядко го споменаваше — а Питър Уигин.

— От един месец съм му дал цялата информация! А той се занимава с дреболии — убеждава Чамраджнагар да не се връща на Земята, убеждава Гафар Вахаби да не напада Иран. Хвали ми се какво е направил, но най-важното — да разкрие публично коварната стратегия на Ахил — това не ще да направи. Казва ми да го направя сам! Защо упорства? Ако очите им бъдат отворени за предателството на Ахил, индийците може би ще успеят да изтеглят достатъчна част от армията си от Бирма, за да спрат китайците. Може би и Русия ще се намеси. Японската флота може да заплаши китайските търговски кораби. Може дори самите китайци да разберат какво цели Ахил и да го изхвърлят! А Питър все ми повтаря едно и също. Не било моментът, било твърде рано, да съм му имал доверие и да чакам.

Не по-малко критичен бе към тайландските генерали, които провеждаха войната — или проваляха войната, както се изразяваше. Суриявонг трябваше да се съгласи с него — за да постигнат успех, трябваше да държат силите си разпръснати, но след като тайландската авиация постигна контрол над въздушното пространство на Бирма, генералите съсредоточиха всички войски на предна линия.

— Казах им, че е опасно, а те пак събраха армията на едно място — негодуваше Бийн.

Пхет Ной слушаше търпеливо; Суриявонг също се беше отказал да спори. Бийн беше прав. Много хора вършеха глупости и не от незнание. Разбира се, сигурно щяха да кажат: „Ама откъде да знаем, че Бийн е прав?“

За което Бийн вече имаше готов отговор: „Не бяхте сигурни, че греша! Затова трябваше да внимавате!“

Единственото, което постигна със словоизлиянията си, бе да пресипне за една седмица, а след като възвърна гласа си, вече говореше по-ниско. За дете с толкова дребен ръст дори на тази възраст пубертетът (ако това беше причината) определено настъпваше рано. А може би с толкова викане бе разтегнал гласните си струни.

При поредната мисия обаче Бийн мълчеше, отново бе спокоен, както винаги преди битка. Със Суриявонг последни се качиха в хеликоптерите си, за да се уверят, че всичките им войници са на борда. Отдадоха си чест един на друг, след което затвориха вратите и машините се издигнаха. Свиха витлата, включиха реактивните двигатели и полетяха ниско над Индийския океан. Когато достигнаха остров Чедуба, днешната изходна база, хеликоптерите се издигнаха високо и разгънаха витлата за вертикално кацане.

Тук щяха да оставят резервите си — хора и машини, които да чакат, готови да измъкнат от бойното поле всеки, който претърпи авария или се сблъска с непредвидени усложнения. Бийн и Суриявонг никога не пътуваха заедно — свалянето на един хеликоптер нямаше да обезглави мисията. Всеки от двамата носеше резервна екипировка, за да може сам да завърши мисията. Неведнъж излишното оборудване е спасявало животи и мисии — Пхет Ной се грижеше винаги да са екипирани, защото, както казваше: „Даваме екипировката на командири, които знаят как да я използват“.

Бийн и Суриявонг бяха твърде заети, за да разговарят при подготовката на временната база, но размениха няколко думи, докато гледаха как резервният отряд замаскира хеликоптерите.

— Знаеш ли какво ми се иска? — попита Бийн.

— Нещо друго, освен да станеш космонавт, когато пораснеш?

— Иска ми се да зарежем тази мисия и да отпрашим към Хайдарабад.

— И да ни пречукат, без дори да зърнем Петра, която вероятно е преместена някъде в Хималаите.

— Слушай гениалния ми план. Ще вземем за заложници стадо крави и ще заплашим да застрелваме по една на ден, ако не ни върнат Петра.

— Твърде е рисковано, кравите са твърде непокорни добичета. — Шегуваха се, но Суриявонг знаеше, че Бийн постоянно се измъчва от безсилието да помогне на Петра. — Ще дойде и този ден. Питър продължава да търси актуална информация за Хайдарабад.

— Да, вместо да разобличи плановете на Ахил.

Любимата тема за обсъждане. Бийн запази спокойствие само защото бяха на мисия.

— Готови сме — заяви Суриявонг.

— Ще се видим в планината.

Мисията беше опасна. Врагът не можеше да наблюдава всеки километър от пътя, но се беше научил да се мобилизира бързо, когато забележи тайландски хеликоптери. Налагаше се ударният отряд да завършва мисиите си за все по-кратко време. А днешната цел най-вероятно се охраняваше добре. Затова подразделението на Бийн — четири от петте роти — имаше за задача да сломи съпротивата, докато групата на Суриявонг взриви моста и няколко участъци от шосето.

Всичко вървеше по плана — всъщност по-добре от очакваното, защото врагът като че ли не знаеше къде са — когато един войник посочи напред:

— Жена на моста.

— Цивилна ли?

— Така изглежда.

Суриявонг остави хората си да довършат поставянето на експлозивите и се качи на моста. Там наистина стоеше млада индийка, с разперени настрани ръце.

— Някой каза ли й, че мостът всеки момент ще хвръкне във въздуха и не ни дреме кой стои на него.

— Господин командир, тя иска да се види с Бийн.

— Това ли име спомена?

Войникът кимна.

Суриявонг пак погледна жената. Беше много млада. Дрехите й бяха мръсни и дрипави. Дали не бяха военна униформа? Със сигурност местните жени не се обличаха така.

Тя го погледна и извика:

— Суриявонг!

Неколцина войници около него издишаха шумно от изненада и учудване. Откъде тази индийка знаеше името му? Суриявонг малко се разтревожи. На войниците можеше да се разчита почти за всичко, но ако нещо религиозно им влезеше в главите, нещата щяха да станат твърде сложни.

— Аз съм Суриявонг.

— Ти беше в армия „Дракон“ и сега работиш с Бийн.

— Какво искаш?

— Искам да поговорим на четири очи тук, на моста.

— Господин командир, не отивайте — предупреди го един войник. — Никой не стреля, но забелязахме шестима индийски войници. Има опасност да ви убият.

Какво би направил Бийн?

Суриявонг излезе на моста, дръзко, без да бърза. Очакваше изстрела, запита се дали ще усети болката, преди да чуе гърмежа. Дали ушите му щяха да предадат сигнала по-бързо до мозъка от нервите в онази част на тялото, където попадне куршума? Или снайперистът щеше да го улучи в главата и всичко да свърши мигновено?

Никой не стреля. Когато Суриявонг се приближи до нея, тя го спря:

— Не се приближавай повече, защото могат да се разтревожат и да те застрелят.

— Ти ли командваш тези войници? — изненада се той.

— Не ме ли позна? Аз съм Вирломи. Бях преди теб във Военното училище.

Той знаеше името й. Но никога не би познал лицето й.

— Завършила си, преди да постъпя.

— Във Военното училище нямаше много момичета. Мислех си, че легендата за мен е останала.

— Чувал съм за теб.

— Тук също съм легенда. Хората ми не стрелят, защото си мислят, че знам какво правя. Мислех си, че и ти си ме познал, защото войниците ви от двете страни на реката не стрелят по индийците, въпреки че със сигурност са ги забелязали.

— Може би Бийн те е познал. Всъщност чух името ти наскоро. Ти си отговорила на писмото му, нали? Била си в Хайдарабад.

— Знам къде е Петра.

— Освен ако не са я преместили.

— Имаш ли по-добри източници? Опитах се да измисля начин да предам информацията на Бийн, без да ме хванат. Накрая осъзнах, че е невъзможно да стане по компютърен път. Трябваше да донеса посланието в главата си.

— Ела с нас.

— Не е толкова просто. Ако решат, че искате да ме плените, няма да се измъкнете оттук. Имат противовъздушни ракети.

— Олеле. Засада. Очаквали са ни.

— Не. Знаеха, че аз съм тук. Не съм им казала нищо, но на всички беше известно, че Криещата се жена е при моста, затова са решили, че боговете закрилят това място.

— И боговете са им заповядали да се подготвят за въздушна атака?

— Не, охраняват мен. Боговете пазят моста, хората — мен. Затова ето каква е сделката. Ще приберете експлозивите. Прекратете мисията. Те ще видят, че имам власт да накарам врага да си тръгне, без да разруши нищо. След това ще извиквам един от отлитащите хеликоптери да ме вземе. Така ще знаят, че тръгвам по собствена воля. Само това е начинът да се измъкнете оттук. Не се сещам друг.

— Не обичам да се отказвам от мисии — измърмори Суриявонг, но преди тя да възрази, се засмя и добави: — Но не се тревожи. Планът ти е добър. Ако Бийн беше на мое място, веднага би се съгласил.

Върна се при хората си и ги успокои:

— Не, не е богиня или светица. Това е Вирломи от Военното училище и носи сведения, които са много по-ценни от моста. Прекратяваме мисията.

Войникът го погледна недоумяващо. Личеше си, че търси някаква магическа причина в заповедите.

— Редник. Аз не съм омагьосан. Тази жена е запаметила плана на командната база в Хайдарабад.

— Защо Индия ще ни го дава?

— Защото негодникът, който започна тази война, държи една затворничка, която е жизненоважна за стратегията им.

Този път войникът се окопити. Очевидно нямаше магия. Извади сатстанцията от колана си й натисна копчето за прекратяване на мисията.

Сапьорите веднага започнаха да прибират експлозивите. Ако се наложеше да бягат, без да ги вземат, щеше да се подаде друг сигнал, за незабавна евакуация. Суриявонг не искаше нищо от оборудването им да попадне в индийски ръце. Пък и беше по-добре да се изтеглят непринудено.

— Редник, трябва да изглеждам като хипнотизиран от жената. Това не е така, но трябва да се престоря, та индийците да си помислят, че съм в нейна власт. Разбра ли?

— Тъй вярно.

— Затова, когато пак отида при нея, ще кажеш на Бийн да изтегли всички хеликоптери освен моя, за да видят индийците, че си тръгваме. След това му кажи „Петра“. Ясно ли е? Не му казвай нищо друго, колкото и да любопитства. Може да ни наблюдават, ако не тук, от Хайдарабад.

Или от Пекин, но Суриявонг не искаше да усложнява обясненията.

— Слушам.

Суриявонг обърна гръб на войника, върна се при Вирломи и коленичи пред нея.

Зад гърба си чу, че войникът предава точно думите му.

След малко хеликоптерите започнаха да излитат от двата бряга на дефилето. Войниците на Бийн се изтегляха.

Суриявонг се изправи и се върна при хората си. Ротата му бе дошла с два хеликоптера.

— Всички се качете в машината с експлозивите — нареди той. — В другия хеликоптер да останат само пилотите.

Войниците се подчиниха незабавно и след три минути Суриявонг беше сам в началото на моста. Обърна се и пак се поклони на Вирломи, след което бавно се отдалечи към хеликоптера си и се качи.

— Издигнете се бавно — нареди на пилота. — След това прелетете бавно покрай жената на моста, но обърнете вратата към нея. Не насочвайте оръжия, не правете нищо, което би могло да се разтълкува като заплаха.

Суриявонг наблюдаваше през прозореца. Вирломи не правеше никакъв знак.

— Издигнете се по-високо — заповяда, — сякаш си тръгваме.

Пилотът се подчини.

Накрая Вирломи заръкомаха, даде знак да се приближат, бавно, сякаш с всяко движение привличаше хеликоптера към себе си.

— Намали скоростта и започни да се спускаш към нея. Няма място за грешки. Не искам течението да я засмуче в перките.

Пилотът се изсмя мрачно и ловко приближи голямата машина към моста, достатъчно далеч, за да няма опасност за Вирломи, но достатъчно близо, за да може с няколко крачки да се качи.

Суриявонг изтича до вратата и я отвори.

Вирломи не се приближи с обикновени крачки, а сякаш танцуваше. На всяка стъпка извършваше ритуални кръгови движения.

На Суриявонг изведнъж му хрумна нещо, слезе и падна ничком пред нея. Когато тя се приближи, той й каза:

— Мини по мен! — достатъчно високо, за да го чуе в бръмченето на машината.

Тя стъпи с босите си крака на раменете му и мина по гърба му. Едва ли можеше да има по-ясен знак за индийските войници, че Вирломи не само е спасила моста им, ами и има пълна власт над хеликоптера.

Тя се качи.

Суриявонг се изправи, бавно се обърна и влезе спокойно, сякаш се разхождаше.

Щом се озова вътре, затръшна вратата и изкрещя:

— Излитай бързо! Включи реактивните двигатели!

Хеликоптерът се издигна с главозамайваща скорост.

— Закопчай си колана! — нареди Суриявонг на Вирломи.

След това, като видя, че не е запозната с разположението в такъв вид летателен апарат, я бутна да седне и тикна двата края на колана в ръцете й. Тя разбра и се закопча, а той седна на друга седалка. Суриявонг закопча колана си точно когато реактивните двигатели се задействаха. Машината се изстреля като ракета над пролома, далеч от обсега на противовъздушната отбрана.

— Ти си най-добрият подарък за тази мисия — рече й Суриявонг.

— Много се забавихте. Очаквах мостът да е сред първите ви цели.

— Досетихме се какво ще реши противника, затова се бавехме.

— Глупости. Трябваше да разсъждавам обратно на всяка логика, за да се досетя как би постъпил един зубрач от Военното училище.

* * *

Още щом я видя на моста, Бийн се досети, че това трябва да е Вирломи, индийката, която отговори на темата му за Бризеида. Само се надяваше Суриявонг да разбере какво става, преди да реши да застреля някого. И Сърдитко не го разочарова.

Когато се върнаха на временната база, Бийн само леко поздрави Вирломи, преди да започне да раздава заповеди:

— Искам цялата площадка да се демонтира. Всички се изтегляме.

Докато ротните командири следяха работата, Бийн нареди един от свързочните отряди да го свърже с мрежата.

— Това е сателитна връзка — отбеляза един войник. — Веднага ще ни засекат.

— Преди някой да реагира, ще сме се махнали.

Едва тогава започна да обяснява на Суриявонг и Вирломи:

— Носим пълна екипировка, нали?

— Да, но нямаме пълни запаси от гориво.

— Ще се погрижа за това. Тръгваме за Хайдарабад.

— Но аз още не съм начертала плановете.

— Ще имаш възможност по време на полета. Този път ще пътуваме заедно, Суриявонг. Няма друг начин — и двамата трябва да знаем плана.

— Чакахме толкова дълго, защо да бързаме сега? — попита Суриявонг.

— По две причини. Колко време мислиш, че ще му трябва да Ахил, преди да научи, че ударният ни отряд е взел една индийка, която ни е чакала на моста? Второ — смятам да принудя Питър Уигин да действа. Настъпваме по всички фронтове и ще се движим по гребена на вълната.

— Каква е целта? — поинтересува се Вирломи. — Да спасим Петра? Да убием Ахил?

— Да евакуираме всички възпитаници на Военното училище, които се съгласят да дойдат с нас.

— Никога няма да изоставят Индия. Дори може аз да реша да остана.

— Голяма грешка. Давам на Индия по-малко от седмица, преди китайските войски да завземат Делхи, Хайдарабад и всеки град, който поискат.

— Китайците ли? Но нали сме сключили…

— Договор за ненападение ли? Уреден от Ахил?

— Той през цялото време е работил за Китай — обясни Суриявонг. — Индийската армия е уязвима, изтощена, страда от недостиг на провизии и бойният дух е спаднал.

— Но… ако Китай е на страната на Тайланд, вие не сте ли доволни?

Суриявонг се изсмя рязко:

— Китай е на страната на Китай. Опитахме се да предупредим нашите управници, но те си мислят, че имаме договор с Пекин.

Вирломи веднага разбра. Благодарение на обучението във Военното училище можеше да следи хода им на мисли.

— Ето значи защо Ахил не използва плана на Петра.

Бийн и Суриявонг се засмяха и леко се поклониха един на друг.

— Знаели сте за плана на Петра?

— Досетихме се, че има по-добър план от този, който Индия използва.

— Имате ли план да спрете Китай? — поинтересува се тя.

— Няма такъв шанс — отвърна Бийн. — Китай можеше да бъде спрян преди месец, но никой не искаше да ни чуе. — Замисли се за Петра и едва овладя гнева си. — Ахил все още може да бъде спрян или поне отслабен. Целта ни обаче е да не позволим индийските възпитаници на Военното училище да попаднат в китайски ръце. Тайландските ни приятели вече са организирали пътища за бягство. Затова, когато отидем в Хайдарабад, не е достатъчно да измъкнем Петра, а трябва да предложим на всеки, който поиска, да тръгне с нас. Ще те послушат ли, ако им кажеш?

— Ще видим.

— Връзката е готова — докладва войникът. — Още не съм се включил в мрежата, защото тогава времето ни започва да тече.

— Давай. Имам да кажа някои неща на Питър Уигин.

„Идвам, Петра. Ще те измъкна.

Колкото до Ахил, ако случайно го срещна, този път няма да има милост. Не мога да разчитам друг да го обезвреди. Ще го убия, без да се замисля. И ще заповядам на всеки един от хората си да го направи, ако има възможност.“