Дамян Дамянов
Светът, животът и не знам кое

Светът, животът и не знам кое —

Така нареченото битие —

Със всичко, всякак и по всяко време

Връхлита върху мойте сетива

И ме превръща цял във тетива,

Във лък, в стрела и в прицел. Точно мене.

 

И как се случва все така, не знам,

Но, сам — стрела, се самоцеля сам.

Стрелата — моя, чуждо — острието.

Ах, острие, направено от свят,

От жал по ближен, от тъжа по брат,

От хорско тъмно и от хорско светло.

 

Светът, все още в нравите си зли,

Ръмжи, врагува, в злоби се дели,

Братоубийствен, се самоубива.

Уж той се трепе в разпрата си зла,

А всяка гневна негова стрела

Като в мишена в мене се забива.