Орсън Скот Кард
Сянката на Ендър (9)

8
Добрият ученик

— Изобщо не играе на мисловната игра ли?

— Дори и фигура никога не е избирал, да не говорим за влизане през портала!

— Не е възможно да не я е открил.

— Той е пренастроил чина си така, че поканата вече не се появява.

— От което ти стигаш до извода…

— Той знае, че това не е игра. Не иска да анализираме какво става в ума му.

— Но все пак иска да го повишим.

— За това не знам. Заровил се е в учебниците. Три месеца вече изкарва най-високи оценки на всеки тест. Но чете учебния материал само по веднъж. Усилено изучава други предмети по негов избор.

— Като например?

— Вобан.

— Укрепленията от седемнайсети век? За какво мисли това дете?

— Разбирате ли къде е проблемът?

— Не може да контактува с другите деца?

— Според мен най-точно му съответства класическата характеристика „самотник“. Държи се учтиво. Не поема нищо доброволно. Пита само за онова, което го интересува. Децата от набора му го смятат за странен. Знаят, че изкарва по-добри оценки от тях по всичко, но не го мразят. Отнасят се с него като към природна стихия — не са приятели, но не са и врагове.

— Странно е, че не го мразят. А би трябвало, щом така страни от тях.

— Според мен това го е научил на улицата — умее да отклонява гнева. Той самият никога не се ядосва. Може би тъкмо затова престанаха да го дразнят за ръста.

— Нищо от онова, което ми казваш, не намеква, че той има потенциал на командир.

— Ако според вас той се опитва да покаже потенциал на командир и не успява, значи сте прав.

— Ако не това, тогава… какво прави той, според теб?

— Анализира нас.

— Събира информация, без сам да дава. Наистина ли мислиш, че е толкова обигран?

— Оцелял е на улицата.

— Мисля, че е време да поопипаш почвата.

— И да му позволя да разбере, че неговата сдържаност ни безпокои?

— Ако е толкова умен, колкото си мислиш, значи вече го знае.

 

Бийн нямаше нищо против да е мръсен. В края на краищата, не се беше къпал години наред. Няколко дни изобщо не го притесняваха. А дори и да имаха нещо против, другите си траеха. Нека прибавят и това към клюките за него. По-дребен и по-млад от Ендър! Отлични резултати на всеки тест! Вони като свиня!

Времето за душ беше твърде ценно. Тъкмо тогава можеше да активира чина си от името на някой съсед по легло — докато всички се къпеха. Те бяха голи, само по хавлии под душовете, и затова не можеха да ги следят чрез униформите. През това време Бийн можеше да се включи и да изследва системата, без учителите да разберат, че изучава нейните трикове. Мъничко се притесни, когато промени преференциите на чина си така и онази тъпа покана да играе на тяхната мисловна игра спря да се появява всеки път, когато се заемаше с нова задача. Но това не беше особено сложно и той реши, че няма да се разтревожат особено, че го е проумял.

Засега Бийн бе открил само няколко полезни неща, но се чувстваше на ръба на проникването през по-важните стени. Знаеше, че съществува виртуална система, през която учениците би трябвало да проникнат. Беше чувал легендите за това как Ендър (разбира се) бе проникнал в системата още първия ден и се бе подписал като Бог. Но според Бийн Ендър не бе проявил нещо повече от необикновена бързина. Това можеше да се очаква от един умен и амбициозен ученик.

Първото постижение на Бийн беше разгадаването на начина, по който учителската система следеше какво правят учениците на компютрите. Като избягваше действията, автоматично докладвани на учителите, той успя да създаде частна директория, която те не можеха да открият, освен ако нарочно не я търсеха. После, когато и да откриеше нещо интересно под чуждо име, той запомняше мястото, а после сваляше информацията в секретната си директория и работеше по нея в полагащата му се почивка. В същото това време чинът му докладваше, че новобранецът Бийн чете трудове от библиотеката. Той всъщност наистина ги четеше, разбира се, но много по-бързо, отколкото докладваше чинът му.

С цялата тази подготовка Бийн очакваше наистина да напредне. Но твърде бързо се натъкна на защитни стени — информация, която системата трябваше да предоставя, но не желаеше. Намери и няколко уловки. Например, така и не откри карта на цялата станция — само на териториите, достъпни за учениците, които винаги бяха забавни, под формата на диаграми и умишлено извън мащаб. Но откри и поредица от карти за спешни случаи в една програма, която в случай на декомпресия автоматично би ги показала на стените на коридора, за да посочи най-близкия авариен шлюз. Тези карти бяха в мащаб и чрез комбинирането им в една-единствена карта той успя да изработи схема на цялата станция. Нищо не бе обозначено освен ключалките, разбира се, но той научи за съществуването на паралелна система от коридори от двете страни на достъпната за ученици територия. Значи станцията представляваше не едно, а три паралелни колела, свързани помежду си в много точки. Тъкмо там живееха учителите и персоналът, там се намираха животоподдържащите системи и комуникациите с флота. Лошата новина беше, че разполагат с отделна вентилационна система. Каналите в едното колело не можеха да го отведат до другите. Което означаваше, че дори да успява да следи всичко, ставащо в ученическото колело, другите колела не му бяха достъпни.

Е, и вътре в ученическото колело имаше достатъчно тайни места за изследване. Учениците имаха достъп до четири палуби плюс гимнастическия салон под палуба А и бойната зала над палуба Г. Но всъщност палубите бяха девет — две под палуба А и три — над Г. Тези пространства трябваше да ги използват за нещо. И щом смятаха, че си струва да го крият от учениците, Бийн реши, че си струва да го изследва.

И то скоро. От гимнастиката укрепваше, без да напълнява, защото внимаваше с храната — беше невероятно с колко много ядене се мъчат да го натъпчат. Постоянно увеличаваха порциите му, защото предишните количества не бяха довели до исканото от тях повишаване на теглото. Но онова, което той не можеше да контролира, бе увеличаването на ръста. Още малко и каналите щяха да станат непроходими за него — а може би вече бяха. И все пак, използването на вентилационната система за достъп до скритите палуби беше нещо, с което не можеше да се занимава във времето за къпане. Което значеше, че трябва да жертва съня си. И затова той постоянно го отлагаше — един ден в повече нямаше да бъде кой знае колко фатален.

До сутринта, когато Димак влезе рано-рано в спалното и обяви, че всички трябвало веднага да си сменят паролите с гръб към останалите и не бивало да казват на никого новата си парола.

— Никога не я въвеждайте така, че някой друг да я види — предупреди той.

— Някой използва чужди пароли? — попита едно дете. По тона му се познаваше, че смята идеята за отвратителна. Какъв наивник! Бийн го напуши на смях.

— Това се изисква от целия персонал на МФ, така че е добре да започнете да развивате този навик още отсега — рече Димак. — Всеки открит да използва една и съща парола повече от седмица, незабавно ще бъде включен в позорния списък.

Но Бийн предположи, че са разкрили какво прави той. Това означава, че е възможно дори да са разгледали изследванията му за последните месеци и знаят много добре какво е открил. Той влезе и изтри секретната директория за всеки случай — можеше още да не са я докопали. Вече бе запомнил наизуст всичко, което му бе нужно оттам. Никога вече нямаше да разчита на чина за нещо, което можеше да пази в паметта си.

Съблече се, уви се в хавлията и се запъти към душовете заедно с останалите. Но Димак го спря на вратата.

— Хайде да поговорим — каза той.

— А кога ще се изкъпя? — попита Бийн.

— Изведнъж си се загрижил за хигиената си? — удиви се Димак.

Бийн очакваше, че ще му четат конско, задето краде пароли, но вместо това учителят седна до него на долното легло и започна да му задава далеч по-общи въпроси.

— Как се чувстваш тук?

— Чудесно.

— Знам, че резултатите от тестовете ти са добри, но се притеснявам, че нямаш много приятели сред другите деца.

— Имам много приятели.

— Искаш да кажеш, че знаеш имената на много деца и не се караш с никого.

Бийн сви рамене. Реши, че този разпит не му харесва повече от въпросите за секретната директория.

— Бийн, системата тук е разработена с определена цел. Съществуват много фактори, които влияят на решенията ни относно командирските способности на даден ученик. Работата в клас е важна част от това. Но лидерството — също.

— Но нали всички тук направо пращят от лидерски способности?

Димак се разсмя.

— Е, вярно е, но не може всички едновременно да са лидери.

— Аз съм голям колкото тригодишно дете — посочи Бийн. — Не мисля, че децата горят от нетърпение да ми козируват.

— Но можеше да изграждаш приятелски мрежи, като другите деца. А ти не го правиш.

— Сигурно не притежавам нужното, за да бъда командир.

Димак вдигна вежда.

— Да не ми намекваш, че искаш да бъдеш „простуден“?

— Да не би резултатите ми от тестовете да показват, че се мъча да се проваля?

— Но какво искаш? — попита Димак. — Ти не играеш на игрите, които другите деца обичат. Гимнастическата ти програма не е като редовната, която — както знаеш — е разработена така, че да укрепнеш за сраженията в бойната зала. Това означава ли, че не смяташ да участваш в тях? Защото ако това е твоят план, наистина ще те простудят. Това е нашето основно средство за оценка на командирските способности. Затова целият живот на училището се върти около армиите.

— В бойната зала ще се справя чудесно — увери го Бийн.

— Ако смяташ, че това ще стане без подготовка, грешиш. Бързият ум не може да замени силното и гъвкаво тяло. Нямаш представа колко много изискват сраженията от физиката.

— Ще започна да се упражнявам по редовната гимнастическа програма, сър.

Димак се облегна и затвори очи с лека въздишка.

— Много си послушен, а, Бийн?

— Опитвам се, сър.

— Пълни глупости! — заяви Димак.

— Сър? — Ето, почна се, помисли си Бийн.

— Ако отдадеш на завързването на приятелства толкова енергия, колкото отдаваш на скриването на разни неща от учителите, ти ще си любимецът на училището.

— Това е Ендър Уигин, сър.

— И не си мисли, че не знаем колко си обсебен от Уигин.

— Обсебен? — Бийн не бе питал повече за него след онзи първи ден. Никога не участваше в обсъжданията на листата. Никога не бе посещавал бойната зала, когато там се упражняваше Ендър.

О… Каква очевидна грешка. Глупаво.

— Ти си единственият новобранец, който не ще и да зърне Ендър Уигин. Следиш програмата му толкова отблизо, че никога не попадаш в една и съща стая с него. А това изисква забележително усилие.

— Аз съм новобранец, сър. Той е войник от армия.

— Не се прави на тъп, Бийн. Не е убедително и ми губи времето.

Кажи на глас очевидната и безполезна истина — това беше правилото.

— Всички през цялото време ме сравняват с Ендър, защото дойдох тук съвсем млад и дребен. Исках да следвам собствения си път.

— Засега ще приема думите ти, защото има граница доколко искам да нагазя в глупостите ти — рече Димак.

Но като каза това за Ендър, Бийн се зачуди дали не беше истина. Защо да не изпитвам такова нормално чувство като ревността? Аз не съм машина. Затова малко се обиди, когато Димак изглежда реши, че зад това се крие нещо по-тънко. Май мислеше, че Бийн лъже, независимо какво казва.

— Обясни ми — каза Димак — защо отказваш да играеш на мисловната игра.

— Изглежда ми тъпа и скучна — отвърна Бийн, което беше несъмнена истина.

— Недостатъчно добър отговор — отсече Димак. — Първо на първо, за всички други деца във Военното училище тя не е тъпа и скучна. Всъщност тя се адаптира към твоите интереси.

За това нямам съмнения, помисли си Бийн.

— Всичко това е наужким — обясни той. — Нищо не е истинско.

— Престани да увърташ поне за секунда, моля те! — тросна се Димак. — Много добре знаеш, че използваме играта за анализ на личността и тъкмо затова ти отказваш да играеш.

— Май вече сте анализирали личността ми — отвърна Бийн.

— Ти просто не се предаваш, нали?

Бийн не каза нищо. Нямаше нищо за казване.

— Прегледах какво си чел — продължи Димак. — Вобан?

— Да?

— Проектиране на укрепления от времето на Луи Четиринайсети?

Бийн кимна. Замисли се за Вобан и как неговата стратегия е била адаптирана, за да отговаря на все по-свиващите се финанси на Луи. Защитата в дълбочина е отстъпила на тънка редица от защити; строенето на нови крепости до голяма степен било изоставено, докато издигането на излишни или зле разположени продължило. Триумф на бедността над стратегията. Той понечи да заговори за това, но Димак го сряза:

— Хайде, Бийн. Защо изучаваш предмет, който няма нищо общо с космическата война?

На това Бийн нямаше отговор. Той бе изучавал историята на стратегията от Ксенофонт и Александър Велики до Цезар и Макиавели. По реда стигна и до Вобан. Нямаше план — по-голямата част от четенето му бе прикритие за тайната му работа с компютъра. Но сега, когато Димак го попита, какво общо имаха в действителност укрепленията от седемнайсети век с войната в космоса?!

— Не аз съм сложил Вобан в библиотеката.

— Разполагаме с пълния комплект военни трудове, наличен във всички библиотеки на флота, и с други, по-важни неща.

Бийн сви рамене.

— Посветил си цели два часа на Вобан.

— Е, и какво? Толкова посветих и на Фридрих Велики, въпреки че ние нито провеждаме строева подготовка, нито намушкваме с щик всеки, развалил редицата, когато влизаме в бой.

— Ти всъщност не си прочел Вобан, нали? — попита Димак. — Искам да знам с какво точно си се занимавал.

— Четох Вобан.

— Мислиш, че не знаем колко бързо четеш ли?

— Даже мислих за Вобан.

— Добре, и какво толкова му мисли?

— Това, за което споменахте. Как би могло това да се приложи в космическата война. — Печели време. Какво общо има Вобан с космическата война?

— Чакам — напомни му Димак. — Кажи ми до какви прозрения стигна след вчерашните два часа.

— Ами… разбира се, невъзможно е да се издигнат укрепления в космоса — заобяснява Бийн. — Искам да кажа, в традиционния смисъл. Но някои неща могат да се направят. Като например мини-крепости, където да оставиш обсадна войска извън главното укрепление. Можеш да разположиш отреди от кораби, които да прихващат нашествениците. Можеш да сложиш и бариери. Мини. Полета, пълни с плаващи предмети, които да предизвикват сблъсъци със скоростните кораби и да пробиват дупки в обшивката им. Такива работи.

Димак кимна, но не каза нищо.

Бийн започваше да загрява по темата.

— Истинският проблем е, че за разлика от Вобан, ние разполагаме само с една силна точка, която да си струва защитата — Земята. А врагът не е ограничен до една основна посока на идване. Той може да дойде отвсякъде. Отвсякъде едновременно. Затова се натъкваме на класическия проблем на защитата, само че триизмерен. Колкото по-надалеч разгръщаш защитата си, толкова по-многобройна трябва да е тя, а ако ресурсите ти са ограничени, скоро ще разполагаш с повече укрепления, отколкото би могъл да поддържаш. Какъв е смисълът от базите на спътниците на Юпитер, на Сатурн или на Нептун, когато изобщо не е задължително врагът да дойде от равнината на еклиптиката? Той може да подмине всичките ни укрепления. По същия начин Нимиц и Макартър използваха двуизмерното прескачане от остров на остров срещу защитата в дълбочина на японците по време на Втората световна война. Само че нашият враг може да действа в три измерения. Затова не е възможно да поддържаме само защита в дълбочина. Единствената ни защита е ранното разкриване и една-единствена обединена войска.

Димак кимна бавно. Лицето му остана безизразно.

— Продължавай.

Да продължава? Това не беше ли достатъчно, за да обясни два часа четене?

— Е, затова си помислих, че и това е рецепта за катастрофа, защото врагът е свободен да разделя войските си. Дори да прихванем и разгромим деветдесет и девет от сто атакуващи ескадрона, ще остане един, който спокойно може да предизвика ужасна разруха на Земята. Видяхме каква голяма територия може да помете един-единствен кораб, когато се появиха за първи път и започнаха да изпепеляват Китай. Представете си, че са десет. За един-единствен ден — а ако ни накарат да се разпрострем, ще разполагат с много повече от един ден! — ще изтрият от лицето на Земята повечето от основните ни населени центрове. Всичките ни ябълки са в една кошница.

— И това си го взел от Вобан? — възкликна Димак.

Най-сетне. Очевидно това беше достатъчно, за да го задоволи.

— По-скоро от мисленето върху Вобан и върху това колко сериозен е проблемът ни със защитата.

— Е — каза Димак. — Какво предлагаш като решение тогава?

Решение ли? Той за какъв ме мисли? Исках да овладея положението тук, във Военното училище, а не как да спася света!

— Според мен решение няма — отвърна Бийн, просто за да спечели отново време. Но след като веднъж изрече думите, той осъзна колко много всъщност е прав. — Няма смисъл да се опитваме изобщо да защитаваме Земята. В действителност, ако врагът не разполага с непознато за нас защитно средство — например някакъв начин да огражда планети с невидим щит — той е също толкова уязвим, колкото сме и ние. Затова единствената стратегия, която изобщо има смисъл, е атаката с всички средства. Да изпратим нашата флота срещу тяхната родна планета и да я унищожим.

— Ами ако флотилиите ни се разминат в нощта? — попита Димак. — Ще унищожим взаимно световете си и ще си останем само с корабите?

— Не — отвърна Бийн. Мисълта му препускаше. — Не и ако изпратим нашата флота незабавно след края на Втората война с бъгерите. Нали ударният отряд на Мейзър Ракъм ги победи? Ще им е нужно време, докато научат вестта за поражението си. Докато това стане, ние бихме могли да построим флотилия — възможно най-бързо — и незабавно да я изпратим срещу тяхната родна планета. Така новината за поражението им ще пристигне при тях заедно с нашата съкрушителна контраатака.

Димак затвори очи.

— Значи, казваш, да я изпратим сега.

— Не — отрече Бийн, когато го осени, че е прав за всичко. — Тази флотилия вече е била изпратена. Тя е била изпратена още преди да се роди който и да било на тази станция.

— Интересна теория — отбеляза Димак. — Разбира се, грешиш по всички точки.

— Не, не греша — отрече Бийн. Знаеше, че не греши, защото спокойствието на Димак се пропукваше. По челото му избиваше пот. Бийн бе уцелил нещо много важно и учителят го знаеше.

— Имам предвид, че теорията ти е вярна, що се отнася до недостатъците на космическата защита. Но макар и да ни е трудно, сме длъжни да правим каквото можем — затова и ти си тук. Колкото до някаква флотилия, която се предполага, че сме изпратили… Втората война с бъгерите изтощи ресурсите на човечеството, Бийн. Толкова много време ни отне повторното сформиране на що-годе приличен флот с по-добро въоръжение! Ако изобщо е възможно да се извлече някаква поука от трудовете на Вобан, то това е тази: не можеш да построиш повече, отколкото е човешкият ти ресурс, защото няма да има кой да го поддържа. И кой знае защо приемаш, че ние знаем къде се намира родната планета на врага. Но както и да е. Твоят анализ е добър, защото осъзнаваш величината на стоящия пред нас проблем.

Димак стана от леглото.

— Хубаво е да знаем, че не пропиляваш цялото си време за подготовка в пробиви в компютърната система — заяви той.

И с този прощален изстрел напусна спалното.

Бийн стана, върна се при леглото си и се облече. Не му оставаше време за душ, но и не беше важно. Защото знаеше, че с онова, което каза на Димак, засегна оголен нерв. Втората война с бъгерите не бе изтощила ресурсите на човечеството — Бийн беше убеден в това. Проблемите на планетната защита бяха толкова очевадни, че нямаше как МФ да ги е пропуснал — не и след като почти бе загубил войната. Военните са знаели, че трябва да атакуват. Построили са флотилията. Изпратили са я. И тя бе заминала. Беше немислимо да са предприели нещо друго.

Защо тогава бяха всички тези глупости с Военното училище? Беше ли прав Димак за това, че Военното училище цели просто да се изгради защитна флотилия около Земята, за да отблъсне всяка вражеска атака, с която би могла да се размине по пътя си нашата нападателна флотилия?

Ако това беше вярно, нямаше причини да го крият. Нямаше защо да лъжат. Всъщност, цялата пропаганда на Земята бе посветена на обяснения колко жизненоважно било за хората да се подготвят за следващото нахлуване на бъгерите. Значи Димак просто му бе повторил историята, която МФ втълпяваше на всички хора по Земята от три поколения насам. Но пък се потеше като луд. Което предполагаше, че въпросната история не е вярна.

Защитната флотилия около Земята бе вече напълно оборудвана — в това беше проблемът. Нормалният военен набор щеше да е достатъчен. Отбранителната война не изискваше бляскави бойни умения, а само бдителност. Ранно забелязване, предпазливо прихващане, защита на адекватен резерв. Успехът не зависеше от умело командване, а от количеството налични кораби и качеството на въоръжението. Нямаше основания да съществува Военното училище. То имаше смисъл само в контекста на нападателната война — тази, в която маневрите, стратегията и тактиката играят важна роля. Но нападателната флотилия вече беше заминала. Доколкото предполагаше Бийн, битката сигурно бе станала преди години и МФ просто чакаше новината дали сме победили, или загубили. Всичко зависеше от това на колко светлинни години разстояние е родната планета на бъгерите.

Доколкото знаем, помисли си Бийн, войната е свършила. МФ знае, че сме победили, но просто го пази в тайна.

И причината за това беше очевидна. Единственото, което бе прекратило войните на Земята и бе обединило цялото човечество, беше общата кауза — победата над бъгерите. Веднага щом се разбереше, че заплахата от бъгерите е елиминирана, всички натрупали се вражди щяха да избухнат. Независимо дали щеше да е мюсюлманският свят срещу Запада, дълго удържаният руски империализъм и параноя срещу Атлантическия съюз, или индийският авантюризъм, или… или всичко това наведнъж. Хаос. Ресурсите на Международния флот щяха да бъдат погълнати от бунтуващи се командири от една или друга фракция. Това евентуално би означавало унищожаването на Земята и без намесата на формиките.

Ето какво се опитваше да предотврати МФ. Ужасната канибалска война, която щеше да последва. Също както Рим се беше саморазкъсал в гражданската война след окончателния разгром на Картаген — в случая обаче щеше да е много по-лошо, защото оръжията бяха много по-ужасни, а омразата — много по-дълбока. Това бе национална и религиозна омраза, а не чисто и просто лична вендета между видните римски граждани.

МФ бе решен да я предотврати.

В този контекст съществуването на Военното училище беше съвсем смислено. Години наред те подлагаха на тестове почти всяко дете от Земята. И онези, които притежаваха потенциал на блестящи командири, бяха вземани от техните страни и изпращани в космоса. Най-добрите възпитаници на Военното училище — или поне най-верните на МФ — можеха да бъдат чудесно използвани за командири на армии, когато МФ най-сетне обявеше края на войната и нанесеше изпреварващ удар, за да елиминира националните армии. Тази стратегия щеше да обедини света, окончателно и безвъзвратно, под властта на единно правителство. Но основната цел на Военното училище беше да махне тези деца от Земята, за да не станат командири на армиите на нито една нация или фракция.

В края на краищата, инвазията във Франция на главните европейски сили след Френската революция бе принудила отчаяното френско правителство да открие и издигне начело Наполеон. Той пък — от своя страна — вместо да защити нацията, бе грабнал юздите на властта. МФ бе решен на Земята да няма Наполеоновци, които да доведат до съпротива. Всички потенциални Наполеоновци бяха тук, носеха нелепи униформи и се боричкаха помежду си за надмощие в някаква тъпа игра. Позорни списъци, това беше всичко. Те укротяват света като ни вземат тук!

— Ако не се облечеш, ще закъснееш за час — напомни му Николай, момчето, което спеше на най-долното легло — точно срещу Бийн.

— Благодаря — отвърна Бийн, махна сухата си хавлия и припряно навлече униформата си.

— Извинявай, но се наложи да им кажа, че използваш паролата ми — продължи Николай.

Бийн се слиса.

— Такова де, не знаех, че си ти, но те почнаха да ме разпитват какво съм търсил в системата от карти в случай на бедствие и тъй като нямах представа за какво говорят, не беше трудно да се досетя, че някой влиза с моето име и парола. А от твоето място идеално се вижда моят чин, винаги, когато ги въвеждам, и… искам да кажа, ти си много умен. Но не съм искал да доноснича за тебе.

— Разбирам — рече Бийн. — Няма проблем.

— Но, искам да те питам, какво откри? От картите?

Предишният Бийн би отхвърлил въпроса — както и момчето. Нищо особено, просто бях любопитен — това би отговорил. Но сега целият му свят се беше променил. Сега беше важно той да поддържа връзки с другите момчета не за да покаже лидерските си способности на учителите, а за да знае — когато войната на Земята избухне и хитроумното планче на МФ се провали (защото то бе обречено) — кои сред командирите на различните национални и фракционни армии са му врагове и кои — съюзници.

Защото планът на МФ щеше да се провали. Цяло чудо беше, че вече не се беше провалил. Той разчиташе твърде много на това, че милионите войници и офицери ще са по-лоялни към МФ, отколкото към родината си. Но нямаше да е така. Самият МФ неизбежно щеше да се разкъса на фракции.

Но заговорниците без съмнение осъзнаваха тази опасност. Те държаха броят им да е възможно най-малък — може би единствено триумвиратът на Хегемона, Стратегоса и Полемарха, и може би още няколко човека тук, във Военното училище. Защото тази станция бе сърцето на плана. Тук изучаваха най-отблизо всеки един даровит офицер от две поколения насам. Всички до един имаха досиета — кой е най-талантливият, кой — най-ценният. Какви са слабостите им — и на характера, и на командването. Кои са им приятели. Какво изповядват. И следователно на кои от тях трябваше да се възложи командването на силите на МФ в предстоящите вътрешни войни между човечеството, а кои трябваше да бъдат лишени от пост и държани в изолация, докато не стихнат враждите.

Нищо чудно, че се тревожеха, задето Бийн не желаеше да участва в тяхната малка мисловна игричка. Това го превръщаше в неизвестна величина. Правеше го опасен.

Сега за Бийн беше още по-опасно да я играе. Ако не играеше, това щеше да ги накара да го подозират и да се боят — но каквото и да предприемеха срещу му, поне нямаше да го познават. Започнеше ли да играе пък, може би щеше да приспи подозренията им. Лошото бе, че Бийн изобщо не бе уверен в способността си да надхитри играта. Дори и да се опиташе да ги подведе с резултатите, самата стратегия можеше да им каже повече неща за него, отколкото той искаше да знаят.

Имаше и друга възможност. Той можеше напълно да греши. Възможно бе да съществува неизвестна за него ключова информация. Може би не бяха изпратили флотилия. Може би не бяха победили бъгерите на родната им планета. Може би наистина предприемаха отчаяни усилия за изграждане на отбранителна флота. Може би, може би, може би.

Бийн трябваше да се сдобие с повече информация, за да има някаква надежда анализът му да е правилен, а изборът — валиден.

Изолацията му трябваше да приключи.

— Николай — рече Бийн. — Няма да повярваш какво открих на онези карти. Ти знаеш ли, че палубите не са четири, а цели девет?

— Девет?

— И то само на това колело. Има още две колела, за които нищо не ни споменават.

— Но на снимките на станцията има само едно колело.

— Всички тези снимки са направени тогава, когато колелото наистина е било само едно. Но на плановете те са три. Успоредни едно на друго и се въртят заедно.

Николай видимо се замисли.

— Но това са просто планове. Може би така и не са построили другите две колела.

— Тогава защо ще държат техни карти в системата за спешно реагиране?

Николай се разсмя.

— Баща ми винаги е казвал, че бюрократите никога нищичко не изхвърлят.

Разбира се. Защо не се бе досетил за това? Системата от карти за реагиране в спешни случаи без съмнение бе програмирана още преди влизането в експлоатация на първото колело. Така че всички тези карти вече са присъствали в системата преди построяването на другите две колела — на две трети от картите изобщо не бяха изобразени коридорни стени. Никой не би си направил труда да влезе в системата и да ги изтрие.

— За това не се бях досетил — призна си Бийн. Знаеше, че не би могъл да направи на Николай по-голям комплимент, имайки предвид славата си на пръв умник. И наистина, по реакцията на децата — негови съседи по легла, си пролича. Никой досега не бе провеждал подобен разговор с Бийн. Никой досега не се бе сещал за нещо преди Бийн. Николай се изчерви от гордост.

— Но девет палуби — това има смисъл — рече Николай.

— Щеше ми се да знам какво има на тях — замисли се Бийн.

— Животоподдържащи системи — предположи едно момиче на име Царевична луна. — Все някъде трябва да произвеждат кислород. За това са нужни доста съоръжения.

Включиха се и други деца:

— И обслужващ персонал. Ние виждаме само учителите и диетолозите.

— Може би са построили и другите колела. Не можем да сме сигурни.

Групата направо полудя — всеки изказваше предположения. А в центъра на всичко това беше Бийн.

Бийн и новият му приятел Николай.

— Хайде — подкани го Николай. — Ще закъснеем за часа по математика.