Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (31)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dead Man’s Folly, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 59 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
crecre (2008)

Издание:

Агата Кристи. Двойно убийство

Първо издание

 

Превод Ленко Костов

Редактор Иван Масларов

Компютърен набор „Абанос“, София

Издава „Абагар холдинг“, София

Печат ДФ „АБАГАР“ — Печатница В. Търново

ISBN 954-584-046-3

 

Fontana/Collins

First published by William Collins Sons & Co. Ltd, 1956

First issued in Fontana Paperback 1960

Twentieth impression November 1989

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА 19

Началникът на полицията и инспектор Бланд останаха доста изненадани, когато им съобщиха за Еркюл Поаро. Началникът не беше в настроение. Само заради кроткото настояване на Бланд бе отказал поканата за ресторант за вечерта.

— Знам, Бланд, знам — изсумтя той. — Тоя белгиец може и да е бил някога същински магьосник, но явно времето му е минало. На колко години е?

Бланд тактично подмина този въпрос, макар че всъщност не знаеше отговора. Поаро винаги пазеше мълчание относно годините си.

— Работата, сър, е в това, че той е бил там — на място. А ние не сме стигнали доникъде. Стигнахме до задънена улица, и толкоз.

Началникът сърдито се изсекна.

— Знам. Знам. Иска да ме убеди, че мисис Мастъртън е извратена жена със склонност към убийство. Дори бих използвал полицейски кучета, стига да имаме къде да ги пуснем.

— Кучетата не надушват следи по вода.

— Да. Знам какво си мислите през цялото време, Бланд. И съм склонен да се съглася с вас. Но няма никакъв мотив, ясно ли ви е? Абсолютно никакъв.

— Мотивът може да е някъде на островите.

— Искате да кажете, че Хати Стъбс е знаела нещо за Де Суса, свързано с островите ли? Твърде вероятно е, имайки предвид какво представлява тя. Всички са единодушни, че е била глуповата. Можела е да се раздрънка по всяко време и пред всеки. Това ли си мислите?

— Нещо подобно.

— Ако е така, той е чакал доста дълго, преди да тръгне през моретата и да предприеме нещо.

— Да, сър, но да предположим, че не е знаел какво точно е станало с нея. Според неговата версия прочел някаква статия в клюкарските вестници за Нейс Хаус и красивата chatelaine[1].

Винаги съм смятал — вмъкна Бланд, — че тази дума означава сребърен колан с верижки, на който са закачвали разни висулки и който бабите някога са носели на кръста си, а това всъщност не е лоша идея. Днес жените постоянно си губят чантите от разсеяност. Струва ми се обаче, че според женския жаргон chatelaine означава господарка на къщата. Мен ако питате, Де Суса казва истината, че не е знаел къде е Хати и за кого се е омъжила, докато не е прочел във вестника.

— Но след като е узнал, веднага тръгва с яхтата, за да я убие, така ли? Съшито с бели конци, Бланд!

— Но не е изключено, сър.

— И какво, за Бога, е могла да знае тази жена?

— Спомнете си какво е казала на съпруга си: „Той убива хора“.

— Сетила се е за убийствата? От времето, когато е била на петнайсет години? Но го твърди само Хати. Де Суса щеше да ни се изсмее.

— Не знаем всички факти — упорстваше Бланд. — Наясно сте, сър, че ако знаеш кой е извършителят, ще потърсиш, доказателства и ще ги намериш.

— Хм! Направихме дискретно проучване за Де Суса — по обичайните канали, и не стигнахме доникъде.

— Именно заради това, сър, този смешен стар белгиец може да е попаднал на нещо. Бил е в къщата — това е важно. Лейди Стъбс е говорила с него. Може да е направил връзка между някои от нейните налудничави приказки и да е открил нещо. При всички положения днес през целия ден е бил в Нейскум.

— И ви е позвънил да ви пита каква яхта е имал Де Суса?

— Да, първия път. При второто си обаждане ме помоли да уредя тази среща с вас.

— Е — началникът погледна часовника си, — ако не дойде до пет минути…

Точно в този момент се появи Еркюл Поаро.

Видът му съвсем не беше безупречен както обикновено. Мустаците му бяха увиснали от влажния въздух на Девън, лачените му обувки бяха покрити с кал, той куцаше, а косата му бе разрошена.

— Ето ви й вас, мосю Поаро! — началникът протегна ръка за поздрав. — Изгаряме от нетърпение да чуем какво Ще ни разкажете.

Думите му бяха леко иронични, но колкото и да беше изтощен физически, Еркюл Поаро не възнамеряваше да отстъпва по отношение на умствените си качества.

— Не проумявам — започна той — как досега не съм разбрал истината.

Началникът на полицията посрещна изказването му твърде хладно.

— Да разбираме ли, че вече знаете истината?

— Да, има още някои подробности — но основната посока е ясна.

— Необходимо ни е нещо повече от основната посока — отсече полицейският началник. — Искаме доказателства. Имате ли някакви доказателства, мосю Поаро?

— Мога да ви кажа къде да намерите доказателствата.

— Например? — обади се Бланд. Поаро се извърна към него и попита:

— Предполагам, Етиен де Суса е напуснал страната?

— Преди две седмици — със съжаление отвърна инспекторът. — Няма да ни е лесно да го върнем обратно.

— Може да бъде убеден.

— Убеден ли? Но ние не разполагаме с достатъчно доказателства, за да поискаме екстрадирането му.

— Не става въпрос за екстрадиране. След като го запознаят с фактите…

— Какви факти, мосю Поаро? — в гласа на началника се долавяше раздразнение. — Какви са тия факти, за които само ни подмятате?

— Фактът, че Етиен де Суса е пристигнал тук с луксозно обзаведена яхта, от която личи, че семейството му е богато, фактът, че старият Мърдъл е дядо на Марлийн Тъкър, което научих едва днес, фактът, че лейди Стъбс е обичала да носи шапки модел „кули“, фактът, че мисис Оливър въпреки необузданото си въображение сама не знае колко точно преценява хората, фактът, че Марлийн Тъкър е държала скрити в чекмеджето си червила и шишенца с парфюм, фактът, че мис Бруис заяви при разпита, че лейди Стъбс й е наредила да занесе поднос със закуска на Марлийн под навеса.

— Факти ли? — полицаят го зяпна. — Вие на това факти ли му викате? Та тук няма нищо ново.

— А вие предпочитате доказателства — категорични доказателства, например трупа на лейди Стъбс, нали?

Този път го зяпна Бланд.

— Да не сте намерили трупа на лейди Стъбс?

— Не съм го намерил, но знам къде е скрит. Ще идете на мястото — и след като го откриете, ще притежавате доказателства, всички доказателства, които ви трябват. Защото само един човек е могъл да го скрие там.

— И кой е той?

Еркюл Поаро се засмя — усмивката му бе като на доволен котарак, докопал паничка със сметана.

— Човекът, който най-често извършва престъплението — спокойно отвърна той, — съпругът. Сър Джордж Стъбс е убил жена си.

— Но това е невъзможно, мосю Поаро. Знаем, че е невъзможно.

— А, не — настоя Поаро, — съвсем не е невъзможно! Чуйте, ще ви разкажа.

Бележки

[1] Господарка (фр.). — Б. пр.