Робърт Силвърбърг
Вертикален свят (4) (Еротична антиутопия)

3

Сутринта той започна нова серия изследвания, изискващи данни за половите излишества на древните народи. Както обикновено се съсредоточи на XX век, който считаше за кулминационен век на древната ера и следователно най-значителен, разкриващ целия комплекс от отношения и проблеми, насъбрали се до настъпване на гонадската индустриална ера. XXI не бе така полезен за него, защото подобно на всички преходни периоди бе хаотичен и безсистемен, а XXII го отвеждаше при съвременните отношения в началото на гонадската епоха. Затова XX век бе негова любима сфера на проучване.

Джейсън се старае да не изпада в историческо заблуждение. Макар XX век, наблюдаван от дистанцията на времето, да му изглежда цялостен, той разбира, че това е погрешна оценка, получена в резултат на твърде повърхностни абстракции. Определени, очевидни примери преминават като пътеводна нишка през няколко десетилетия, но той счита, че трябва да се отчита и възможността за натрупване на количествени изменения, обуславящи главните исторически скокове между десетилетията. Освобождаването на атомната енергия е създало един такъв скок. Развитието на междуконтиненталния транспорт е оформило втори скок. В личната сфера противозачатъчните средства са довели до фундаментални изменения в сексуалните отношения — до революция без кръвопролития. Настъпването на психо-чувствителната ера с нейните специфични проблеми и постижения се отбелязало с още една голяма пропаст, отделяща края на века от всичко, което е било по-рано. Така 1910, 1930, 1950, 1970 и 1990 година заемат особено място в Джейсъновото пилообразно изображение на двадесетото столетие и при всяко предприемано от него моделиране на духа на века той представя необходимите доказателства за всяка дискретна субепоха.

Той има на разположение много доказателства. Съществуват много материали с огромно значение за епохите, предхождащи гонадската, които се пазят в подземни хранилища, чието местонахождение не бе известно на Джейсън.

Разбира се, Централният архив за факти (ако той действително е само един, а не комплекс от многочислени филиали, разхвърляни по целия свят) се намира извън пределите на гонада 116, а може би, както се опасява Джейсън, и извън пределите на Чипитското струпване. Не е там работата. Той може да изиска оттам всяка необходима информация и да я получи веднага. Номерът е да знаеш как и за какво искаш материалите.

Той достатъчно добре е запознат с източниците, за да направи разумен избор на материалите. Натиска клавишите и новите кубчета пристигат. Новини, филми. Телевизионни програми. Листовки. Ръкописи. Той знае всичко, което се отнася до сексуалните отношения и проблеми, записвано с позволени и непозволени средства — обикновени повести, кинохроника и нелегален поток „забранени“ еротични произведения. Джейсън използва и едните, и другите за постигане на обективната истина. После прави проучване на моралните кодекси, екстраполирайки съответните пропуски на законите, действащи през периодите на възход между субепохите. Ето например в законите на Ню Йорк се казва: „Лице, предумишлено показващо себе си или интимните си телесни части на обществено място или на каквото и да е място в присъствието на други, или принуждаващо друг към такова показване, се признава за виновно в…“ В какво? В щата Джорджия, научава по-нататък той, всеки спящ пътник, ако е в неприличен вид в купе с други лица е виновен и се наказва с глоба в размер на 1000 долара или с лишаване от свобода за 12 месеца. Законът на щата Мичиган пък заявява, че всяко лице, което подложи на медицински преглед което и да е лице от женски пол и при това му препоръча като необходимо и полезно да встъпи в полова връзка с мъж, и всеки, който не се явява неин съпруг, мъж, встъпващ в полова връзка с такава жена поради такава препоръка, ще бъде признат за виновен в углавно престъпление и наказан с лишаване от свобода за срок до десет години. Странно! А ето и нещо още по-странно: „Всяко лице, което познае похотта или встъпи в полова връзка с някакво животно или птица, се признава за виновно в педерастия.“ Не е за учудване, че са се изродили! А ето и още: „Който познае похотта с което и да е лице от женски или мъжки пол чрез задния проход или посредством езика или който осъществи сношение с мъртво тяло… две хиляди долара или пет години лишаване от свобода.“ А ето и най-тъжните закони от всички: в щата Кентъки употребата на противозачатъчни средства е забранена под заплаха от глоба до петдесет долара или шестдесет дни лишаване от свобода, в Масачузетс който търгува, предлага или рекламира какъвто и да е инструмент или лекарство, или предмет за предпазване от забременяване, ще бъде осъден до пет години затвор или глоба от хиляда долара. Как? Да изпратиш в затвора човек за години за пикантно близане с език на собствената си жена, а за разпространението на противозачатъчни средства — толкова дребно наказание! „Постигналата ги съдба е заслужена — мисли той. — Странен народ — толкова лекомислено да се отнасят с тези, които се опитват да ограничат раждаемостта!“

Джейсън продължава изследването си с преглед на филми. Наблюдава се периодическо отслабване на забраните, особено в периода между 1920-а и 1930-а година и после през 1960-а. Плахите експерименти с откриването на бедрата бързо довеждат до оголване на гърдите. Снема се забраната на популярния сексуален справочник. Джейсън не вярва на това, което узнава. Душите им са били така стеснени! Така са пресичани влеченията им! А защо? И за какво? Разбира се, те са се стремили към свобода. Но в този тъмен век преобладават ужасяващите ограничения, с изключение на последните десетилетия, когато разрухата на обществото се превръща за тях в освобождаване. Джейсън отбелязва засилване на съмнителната моралност. Ето плашливите нудисти, срамежливите участници в разорителни оргии. Примирените ревнивци — жертви на съпружеска вярност. Джейсън поглъща половите концепции на двадесети век. Жената — собственост на мъжа. Награда за девственост. Странно, повече от странно! Но сякаш са се избавили от това. Опити на държавата да диктува правилата за полови отношения и да забранява определени актове. Ограничения даже при думите. Ето фраза от сериозна работа по социален критицизъм през XX век: „Сред многото значителни достижения през десетилетието най-после солидните писатели имат свободата да използват думи като «ебане» и «путка» в своите произведения.“ Възможно ли е това? Какво значение се е влагало в тези обикновени думи?

Към края на деня той все повече се убеждава в значимостта на своите тези. През последните триста години са настъпили фундаментални изменения в сексуалния морал, но те не са следствие само на културна традиция. „Ние сме се променили — казва си той. — Променили са ни и тази промяна е извършена на клетъчно ниво. Извършено е преобразование както на тялото, така и на душата. Те не са могли да допуснат или да поощряват развитието на нашето общество на всеобща достъпност. Нашето блудстване, нашата голота, нашата освободеност от забрани, отсъствието на неразумна ревност — всичко това вероятно им е било чуждо, безвкусно и отвратително. Даже тези, които са живели така, са го правили като протест против репресиите. Ние се различаваме съществено от тях.“

Уморен и удовлетворен, той напуска кабинета си един час по-рано. Когато се връща, не намира Микаела вкъщи. Децата са сами. Къде е тя? Дори бележка не е оставила. Може би е отишла на приказки?

— Къде е мама? — пита големия си син.

— Отиде на среща.

— Отдавна ли?

— Може би преди час-два.

Не става много ясно. Разтревожен, Джейсън разпитва жените на етажа, приятелки на Микаела. Те не са я видели. Момчето оглежда баща си и уточнява:

— Отиде на среща с мъж.

Джейсън раздразнено гледа сина си.

— Така ли каза? Какъв мъж?

Но момчето е изчерпало информацията си. Джейсън решава да позвъни в Единбург, защото се опасява, че е отишла на среща с Майкъл. Само да разбере там ли е. Дълго се колебае. Неистови видения преминават през ума му. Майкъл и Микаела оплетени, неразделно слети, възбудени, притиснати в обятията си в кръвосмесителна страст. „И може би всеки ден е така. Дали продължава отдавна? И всяка вечер тя идва при мен още топла и влажна от обятията му.“

Той вика Единбург и вижда на екрана Стесин, спокойна, напълняла. Не, разбира се, че я няма тук. А трябваше ли да дойде?

— Мислех, че ще намине…

— Последния път я видях, когато бяхме у вас.

Той се колебае. И едва в последния момент, преди да се изключи, изтърсва:

— Случайно да знаеш къде е Майкъл?

— Майкъл? На работа е. Интерфейс Крю 9.

— Уверена ли си?

Стесин го гледа с учудване.

— Разбира се. Къде другаде може да бъде? Смяната му е до шест и половина. — Стесин се смее. — Да не мислиш, че Майкъл и… Микаела…

— Разбира се, че не. Откъде ти хрумна? Просто си мислех, че ако… — той се колебае. — Добре, забрави това, Стесин. Когато си дойде, поздрави го.

Джейсън изключва връзката. Отчаян е, привиждат му се кошмари: дългите пръсти на Майкъл хващат гърдите на сестра му. Розовите й пъпки стърчат между тях. Долепват носове: два огледални образа. Долепват езици. Не!… Иска му се да отиде в Интерфейс Крю 9, да намери Майкъл, ако наистина е на работа. А може би той опъва сестра си в някаква дупка? Джейсън се хвърля върху леглото, за да обмисли положението си. Опитва се да открие дали Микаела позволява на брат си да я яха. Той няма да позволи да попадне в клопката на обичаите на двадесети век. От друга страна, това е сериозно нарушение на правилата — да излезеш посред бял ден и да се отдадеш. „Ако тя иска Майкъл, нека той идва открито, като всички честни блудници, след полунощ, вместо да се крие и държи подло. Може би тя си мисли, че ще съм шокиран да разбера кой е любовникът й, и иска да го скрие от мен? Но това е стократно по-лошо. В това има нотка на лъжа. Старомодно нарушение на съпружеската вярност — тайни срещи… Колко са жалки! Трябва да й кажа…“

Вратата се отваря и Микаела влиза. Тя е гола под прозрачната наметка и има оживен и раздърпан вид. Усмихва се на Джейсън. Зад усмивката й той долавя скрита неприязън.

— Струва ми се, малко позакъснях? Съжалявам.

— Откъде идваш?

— От Сигмунд Клавер.

Джейсън е изумен, но чувства облекчение. „Какво е това? Блудстване през деня? По женска инициатива? Слава богу, че не е Майкъл. Ако не лъже.“

— Сигмунд? — пита той. — Защо Сигмунд?

— Аз го навестих. Нима децата не ти казаха? Той имаше малко свободно време и аз го посетих. Трябва да ти кажа, че получих безкрайно удоволствие. Той е изкусен партньор. Това не ни е за първи път, но сега бе най-хубаво.

Тя излиза изпод душа и започва да къпе децата. Не обръща никакво внимание на Джейсън. Той унило съзерцава голото й гъвкаво тяло. Лекциите по гонадска сексуална етика отдавна се изпариха от главата му и той обидено присви устни. Трудно му бе да превключи от съмненията за кръвосмесителна любов на връзката й със Сигмунд. „Тя тича след него? Дневно блудстване? Ако има съвест? Прави го изключително напук на мен, — казва си той. — Да ме раздразни и разсърди. Да ми покаже колко малко знача за нея. Използва пола си като оръжие против мен… Но у Сигмунд би трябвало да има повече здрав смисъл. Човек с такова положение, а нарушава обичаите. Може би Микаела го развращава. Това тя го може. Даже с мъж като Сигмунд. Ама че кучка!“

Внезапно забелязва, че го гледа с блестящи очи, с разкривена в злорада усмивка уста. Сякаш го предизвиква на бой.

„Не, Микаела, аз няма да играя на тази игра…“ и непринудено пита:

— Какво имаме днес за обед?