Робърт Силвърбърг
Вертикален свят (3) (Еротична антиутопия)

2

Тази вечер Квиведо имат гости: Майкъл — брат близнак на Микаела, и неговата жена Стесин. Майкъл е програмист, той и Стесин живеят в Единбург, на 704-тия етаж. Джейсън счита компанията им очарователна, макар че изумителното сходство между шурея му и Микаела сега го вълнува и тревожи. Майкъл обича да носи коси до раменете и е само с един сантиметър по-висок от стройната си сестра. Те, разбира се, са само разнояйчни близнаци, но въпреки всичко чертите им са почти идентични. Те даже се мръщят или дразнещо се усмихват в едно и също време. Джейсън трудно ги различава, докато не застанат един до друг. Те даже застават по еднакъв начин, отметнали глави назад. И тъй като гръдта на Микаела не е висока, има възможност да ги объркаш в профил и даже в анфас.

Сега Джейсън чувства полово влечение към шурея си. Това е естествено, като се има предвид физическото въздействие, което Микаела оказва на мъжа си.

Гледайки през цялата стая полуобърната към него Микаела, нейния гол и гладък гръб, малките полукълба на гърдите й, появяващи се под ръката й когато се протяга към нишата на информтера, той изпитва настоятелна необходимост да отиде при нея и да я погали.

„А ако това беше Майкъл? И ако, прокарвайки ръка по гърдите, открие, че те са равни и твърди? А ако те паднат страстно сплетени и неговата ръка, плъзгаща се по бедрата не открие възбуждащата скрита цепнатина, а свободно висящата мъжка плът? Да я… го обърне? Да раздели двете бели мускулести части?…“ Въображението на Джейсън се развихря. Само в лекомислените и грубовати дни на детството си той не подбираше половите си контакти, в това число и със своя пол. Не, не, той няма да си позволи това. В гонадата, където всичко е еднакво позволено, наказание за такива неща, разбира се, нямаше. Много го правеха. И по всичко личеше, че Майкъл също. Ако Джейсън поиска Майкъл, трябва само да го помоли. Да се отказва, е грях. Но той няма да го помоли. Джейсън с всички сили се бори с изкушението.

„Не е добре един мъж толкова да прилича на жена ми. Дяволско видение. Но защо толкова силно му се съпротивлявам? Ако го искам, защо да не го взема? Но не. Ако наистина исках… Не, това е необяснима тяга — само отзвук на желанието към Микаела.“

Но фантазията му отново се разиграва… Той и Майкъл — страстно оплетени: полуразтворени и притиснати устни… Видението е толкова ярко, че Джейсън става рязко, като при това обръща чашата вино, донесено от Стесин, и в същото време, докато Стесин с ловко движение подхваща чашата, той прекосява стаята, зашеметен от острата издатина, издуваща плътните му зелени със златно шорти. Той се приближава към Микаела и поставя дланта си върху една от гърдите й. Зърното й е меко. Той се притиска към Микаела, захапвайки леко шията й. Микаела приема равнодушно тези знаци на внимание и не спира програмирането на обеда. Но когато той, все още в безразсъдство промъква лявата си ръка под саронга й, преминава по корема и по слабините, тя недоволно раздвижва бедра и сърдито шепне:

— Стига! Не пред гостите…

В изстъпление той намира ароматните благовония и ги предлага на всички. Стесин отказва — тя е бременна. Пухкаво, приятно момиче, благодушно и лекомислено…

Джейсън смръква дълбоко и чувства вътрешно облекчение. Сега той може да погледне Майкъл, без да рискува да стане жертва на неестественото си влечение. Но грешните мисли още не са го напуснали.

„Подозира ли Майкъл нещо? Интересно как би реагирал, може би ще се посмее, ако му разкажа? А ако той ме помоли да се отдам, какво бих направил?“

Джейсън смръква още веднъж и роякът жужащи мисли се разсейва.

След малко обаче отново го овладява вълнуваща фантазия. Той вижда разтворените крака на Микаела, които се показват изпод лежащото, рязко клатещо се тяло на Майкъл; вижда детското, развълнувано лице, поглеждащо зад движещите се плещи.

Те чудесно са си прекарвали времето. Майкъл е първият, който я е познал. Може би на девет или на десет години. А може би и по-рано… Въображението му рисува картините на техните неловки експерименти. "Другия път аз ще се кача върху тебе, Майкъл. О… О-ооо! Така е значително по-дълбоко… Мислиш ли, че го правим както трябва?… Хайде да опитаме по друг начин. Сложи си ръката тук… Целуни ме пак. Така… Ох, боли! О-о!… Така… чудесно… Така… така… още малко… още… о-ооооо!…

Да, чудесно са си прекарвали времето.

— Какво има, Джейсън? — достига до него гласът на Микаела. — Изглеждаш като пиян.

С усилие на волята Джейсън се заставя да излезе от транса. Ръцете му треперят. Още едно дръпване. Не се случва толкова често да изпуши три парчета до обед.

Микаела е приготвила разкошен пир. Протеинови бифтеци, салата от кореноплоди, пищен пудинг, сосове, рибена супа. Нищо рекомбинирано или отчасти синтетично. Следващите две седмици ще им се наложи да се хранят по-ограничено, докато не покрият дефицита в своя бюджет. Джейсън скрива раздразнението си. Майкъл винаги яде много, когато е у тях. А Майкъл е тук най-малко пет пъти в годината и винаги за него се готви пиршество. Подозренията на Джейсън се събуждат отново. „Не става ли между тях нещо тайно? Не тлее ли досега страстното детско увлечение? Да допуснем, че съвкуплението на дванадесетгодишни близнаци е доста пикантно, но следва ли да продължават и сега, когато са по на двадесет и три и вече са женени? Майкъл — любовникът в моето легло?“ Джейсън се сърди на себе си. Не му стига че е измъчен от идиотските си хомосексуални влечения към Майкъл, но сега се мъчи с видения за кръвосмесителни „занимания“ зад гърба му, което отравя часовете на почивката му.

„И какво, ако се съвкупляват? Нищо обществено осъдително няма в това. Търсете наслаждение където искате. И в «цепката» на сестра си, ако толкова ви сърби. Не! Нека Микаела да е достъпна за всички мъже на гонада 116, само не и за нещастния Майкъл! Нека половият му член стане такъв, че тя да не го усеща както трябва… Ах! Бъди реалист, — казва си той. — Кръвосмесителните забрани имат смисъл там, където не действа естественият отбор. А впрочем те може би никога не са се съвкуплявали“… Той се удивлява колко непристойност е избуяла в него за последно време. „Това е заради търканията с Микаела, — решава той, — нейната студенина ме принуждава да заемам всякакви неудовлетворителни пози. Ама че кучка! Ако не престане да ме дразни, аз… Какво аз? Освен да съблазня Майкъл и да й го отнема?“

Той се смее над сложността на собствените си планове.

— Какво забавно има? — пита Микаела. — Сподели го с нас, Джейсън.

Той смутено вдига очи: какво да й каже?

— Глупава мисъл, — импровизира той, — за теб и за Майкъл и за това, колко си приличате. Помислих какво ще стане ако при теб дойде блудник, а вие сте си разменили стаите. Той се вмъква под одеялото и открива, че лежи с мъж и…

Джейсън млъква, поразен от ужасяващата безсмисленост на казаното.

— Каква странна фантазия! — казва Микаела.

— Е, какво? — подхваща Стесин. — Сигурно блудника малко ще се учуди, а след това ще продължи да се съвкуплява с Майкъл. Не е ли така? Нали това е по-добре, отколкото да се прави скандал и да се мъкне някъде другаде. Какво толкова?

— Забравете за това — мърмори Джейсън. — Аз и сам знам, че е глупаво. Просто Микаела ме попита и аз ви разказах.

Следобед те прекарват два часа в мълчание. Малко преди полунощ Майкъл и Стесин си отиват. Едва гостите са си отишли, Микаела хвърля саронга и отправя към Джейсън зовящ, пълен със страст поглед. Но той, макар да знае, че не е добре да игнорира нейната безмълвна покана, е така потиснат, че предпочита да се спаси с бягство.

— Жалко — казва той, — имам безсъние.

Изразът й веднага се променя — отначало объркване, а след това — гняв. Джейсън бързо излиза, хвърля се към асансьора и като оловна тежест се спуска на 59-ия етаж. Варшава… Той влиза в непозната квартира и вижда там непозната жена на тридесет години с пухкаво и охранено тяло, спяща сама на разхвърляна постеля. В стаята има не по-малко от осем деца, които са се скупчили в ъгъла на стаята. Той я буди.

— Джейсън Квиведо — представя се той. — Аз съм от Шанхай.

В очите й се появява безпокойство.

— Шанхай? А може ли да сте тук?

— А кой е казал, че не може?

— Никой не е казал, — мисли на глас тя. — Но шанхайците никога не идват тук. Наистина ли сте шанхаец?

— Може би трябва да ви покажа идентификационната си карта? — сурово пита той.

Високомерния му тон пречупва съпротивата й. Тя започва да се глези, сваляйки дрехите си, оправя косите си и изважда козметичните пулверизатори. Той ляга на постелята, а тя, предлагайки се, свива коленете си почти до гърдите си. Той я обладава грубо и нетърпеливо.

„Майкъл — мисли той при това, — Микаела, Майкъл, Микаела…“ Сумтейки, той с цялата си страст се предава на блудство.